OOOK202 Българското Възраждане
Анотация:
Курсът цели да постави Българското национално възраждане в европейски контекст, да разкрие неговите европейски измерения, като проследи не само различните европейски влияния върху развитието на българското общество през втората половина на 18 и през 19 в., но и като разгледа всестранно контактите и взаимоотношенията между Европа и българите в различни сфери – идейна, политическа, културна, икономическа и др. Това предопределя и тематичната структура на курса.
• Без да се пренебрегва разкриването на редица специфики в развитието на българското общество през този период, както и на някои особености на общуването му с Европа, в рамките на курса ще бъдат търсени и паралели със сходни процеси, протичащи на Балканите.
• Курсът си поставя за задача да помогне на студентите да осмислят трансформациите, протичащи в българското общество през този изключително важен преходен период от неговото развитие в една по-широка рамка с цел да преодолеят битуващите в съвременното ни общество и често застъпвани и в образователните програми представи за уникалност на българската национална история през Възраждането.
Преподавател(и):
доц. Светла Янева д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Студентите усвояват основните понятия, необходими за разбиране на изучаваната проблематика. Чрез запознаване с някои от най-важните исторически извори и специализираната литература студентите придобиват знания за основните аспекти на възрожденските процеси и явления, видени в тяхното дългосрочно развитие и поставени в европейски контекст.
• Студентите придобиват умения да вникват в същността на възрожденските процеси и да могат да интерпретират възрожденското минало като част от българската история и от общоисторическия контекст на епохата; да изградят основни умения за анализ на специфичните за периода извори и способности за разбиране, ситуиране и представяне на възрожденските процеси и явления.
Предварителни изисквания:
Няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Възрожденските българи в прехода към Новото време. Хронология, проблеми, понятия
2.Зараждане на модерни политически и национални идеи сред българите – Паисий Хилендарски и неговите следовници в европейски контекст
3.Просвещенски и ренесансови идеи у Софроний Врачански
4.Стопанските контакти на българите с Европа
5.Модернизацията на българското училище през Възраждането
6.Църковно-националните борби на българите и европейската дипломация
7.Идеите на Раковски за ситуиране на българите в световната цивилизация
8.Европа, Източният въпрос и българите
9.Участия на българи в националноосвободителните и революционните движения в Европа през 19 в.
10.Българските революционни организации и влиянието на „Млада Европа”.
11.Любен Каравелов – мислител и „преводач” на модерни политически идеи.
Самостойност и европейски измерения на политическите идеи и дейност на Васил Левски
12.Европа във всекидневието на възрожденските българи
13.Българските елити през Възраждането
14.Европейски влияния в областта на възрожденската култура
15.Българските земи в Османската империя – част от европейското културно и политическо пространство в навечерието на 1878 г.
Литература по темите:
Основна литература
Аретов, Н. Българското Възраждане и Европа. София: Кралица Маб, 2001.
Генчев, Н. Франция в Българското духовно възраждане. София: Софийски университет „Климент Охридски”, 1979.
История на българите. Т. 2. Късно Средновековие и Възраждане. София, Труд-Знание, 2004.
Мутафчиева, В. Книга за Софроний. – В: Избрани произведения. Т. 6. София: ИК Жанет-45, 2008.
Страшимирова, С. Българинът пред прага на Новото време. София, 1992.
Допълнителна литература
Генчев, Н. Левски, революцията и бъдещият свят. София, 1973.
Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. София: Издателство на Българската академия на науките, 1987.
Косев. К. Бисмарк, Източният въпрос и българското Освобождение. 1856–1878. София, 2003.
Маждракова-Чавдарова, О. Георги Раковски и италианският революционер Марко Канини – срещи през 1862 и 1863 г. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). София: Гутенберг, 2006, 219-247.
Маркова, З. Българската екзархия 1870–1872. София, 1989.
Маркова, З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, 1976.
Мирчева, К. Българският “прочит” на Мацини в края на 60-70-те години на ХІХ век. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). София: Гутенберг, 2006, 262-273.
Мишкова, Д. (ред.) Балканският XIX век. Други прочити. София: Рива, 2006.
П. Митев (ред.). Времето на Левски. София, 2010.
Пантев, А. Европа между две революции (1799-1848). Сходства, паралели, различия. София: За буквите – О писменехь, 2005.
Радкова, Р. Българската интелигенция през Възраждането. С., 1986.
Тодоров, Н., В. Трайков. Българи участници в борбите за освобождението на Гърция 1821-1828 : Сборник с документи. София: Издателство на Българската академия на науките, 1971.
Шарова, К. Любен Каравелов и българското освободително движение (1860-1867). София, 1970.
Янева, Светла. Българи – откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX в. С., Нов Български Университет, 2011, 422 с.
Dell’Agata, G. Le fonti italiane nel progetto di emancipazione politico-culturale della Bulgaria di Sofronij Vračanski. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). София: Гутенберг, 2006, 143–159.
Guida, F. Mazzini e il problema della nazionalità con particolare riguardo all’Europa orientale. – Във: Българи и италианци през вековете в борби за независимост и държавност. По случай 200 години от рождението на Джузепе Мацини (1805-1872). София: Гутенберг, 2006, 299-322.
Средства за оценяване:
Крайната оценка от текущо оценяване се оформя при задължително полагане на тест, участие в семинар и представяне на писмена работа.