OOOK110 Практическа логика
Анотация:
Според едно вече класическо определение, логиката е „науката за и изкуството на мисленето”. От една страна, в качеството си на наука, тя е прогресивно математизираща се дисциплина, имаща все по-малко пресечни точки с живото човешко мислене. От друга страна, в качеството си на изкуство, тя е ежедневно прилаган инструмент, който използваме всеки път, когато формулираме теза, или привеждаме аргументи в нейна полза. Настоящият курс по практическа логика цели да запознае студентите с онези аспекти на логиката като наука, които са релевантни спрямо логиката като изкуство, да създаде умението логическите принципи да бъдат прилагани в контекста на ежедневните ни аргументативни практики. Представеният материал е разделен на четири дяла, организирани според традиционното деление на логиката, която през по-голямата част от историята си е схващана като учение за понятието, съждението и умозаключението. Първият от тях привежда сведения за същността и предмета на логиката, както и за нейната история, свързана с опитите за картографиране и налагане на карантина върху териториите, обитавани от парадоксите и логическите грешки (дял 1). Следващият въвежда техники за работа с понятия, разчитащи на графичното им представяне и разкриването на обемните отношения между тях (дял 2). Третият дял представя методите за обосноваване и опровергаване, които са част от теорията на пропозиционалната логика (дял 3). Последният дял представя онези техники, които имат пряка връзка с логиката на науката – индукция, потвърждение и обяснение (дял 4). Целта на курса е да демонстрира практическата значимост на логическата теория, нейната функция като инструмент, който често прилагаме, без дори да го съзнаваме.
Преподавател(и):
доц. Росен Люцканов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) познават:
• основните етапи в развитието на логиката;
• фундаменталните категории в езика на формалната логика;
• връзката между съвременната логика и философията на науката.
2) могат:
• да построяват дефиниции, избягвайки възникването на парадокси;
• да анализират отношенията между съподчинени понятия;
• да формализират твърдения от естествения език;
• да се аргументират ефективно, избягвайки логически грешки;
• да разработват стратегии за опровергаване на теза.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Дял 1: Уводни теми
1.Генезис и същност на логиката; логика, диалектика и софистика
2.Логически грешки; неформална логика и критическо мислене
3.Типове парадокси; обща структура на парадоксите
Дял 2: Понятие
1. Дефиниция и класификация; типове дефиниции
2. Логически квадрат; отношения между понятията
3.Непосредствени умозаключения; кръгове на Ойлер
4.Силогистиката на Аристотел като логика на понятието
Дял 3: Съждение
1.Същност на логическите константи; семантични таблици
2.Правила на системата за естествен извод
3.Търсене на контрапример и техники за опровергаване
4.Елементи на предикатната логика
Дял 4: Умозаключение
1.Аргументация: моделът на Тулмин
2.Индукция: методите на Мил
3.Потвърждение: загадката на Гудмън
4.Обяснение: реконструкцията на Хемпел
Литература по темите:
Основна:
1. Copi, I. 1986. Introduction to logic, seventh ed. New York: Macmillan.
2. Hacking, I. 2001. An introduction to probability and inductive logic. New York: Cambridge University Press.
3. Kneale, W. and M. Kneale. 1962. The development of logic. Oxford: Clarendon Press.
4. Quine, W. V. O. 1966. Methods of logic, revised ed. New York: Holt, Rinehart and Winston.
5. Sainsbury, R. M. 2009. Paradoxes, third ed. Cambridge: Cambridge University Press.
6. Strawson, P. F. 1964. Introduction to logical theory, fourth ed. London: Methuen.
7. Toulmin, St. 2003. The Uses of Argument, updated ed. Cambridge: Cambridge University Press.
8. Priest, G. 2008. An introduction to non-classical logic, second ed. Cambridge: Cambridge University Press.
Допълнителна:
1. Aristotle. 1928. De Sophisticis Elenchis. In: Ross, W. D. (ed.) The works of Aristotle, vol. I. Oxford: Clarendon Press.
2. Barwise, J. and J. Etchemendy. 1999. Language, proof and logic. Stanford: CSLI Publications.
3. Goodman, N. 1983. Fact, fiction, and forecast, fourth ed. Cambridge, MA: Harvard University Press.
4. Plato. 1997. Sophist. In: Cooper, J. M. (ed.) Plato. Complete works, 235-293. Indianapolis: Hackett Publishing Company.
5. Schotch, P. K. 2006. Introduction to logic and its philosophy, unpublished manuscript.
6. Sorensen, R. 2005. A brief history of the paradox. New York: Oxford University Press.
7. Toulmin, St. et al. 1984. An introduction to reasoning, second ed. New York: Macmillan.
8. Woodward, J. 2008. Explanation. In: Psillos, S. and M. Curd (eds.). Routledge companion to philosophy of science, 171-181. New York: Routledge.
Средства за оценяване:
тест+курсова работа