OOOK239 Аналитична философия
Анотация:
Курсът предлага систематично въведение в историята, но и в основните проблеми и понятия на аналитичната философия в качеството й на най-влиятелното философско направление днес. Негова цел е да изгражда базисна аналитична, логическа и аргументативна култура у студентите, която да бъде приложима към различни сфери на научното знание и на социалния опит. Курсът представя накратко общите черти на „логическия позитивизъм“ от началото на ХХ век, за да се фокусира върху пост-аналитичния обрат във философията на езика. По-детайлно са разгледани обратът към философия на обикновения език на късния Витгенщайн и Оксфордската школа, както и прагматисткият обрат в американската аналитична философия. Демонстрирани биват някои импликации на аналитичния подход в съвременната политическа философия и когнитивна наука.
Преподавател(и):
проф. Димитър Вацов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
1. Изгражда базисна аналитична, логическа и аргументативна култура.
2. Дава знания за основни проблеми и понятия на аналитичната философия.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Лекция: Общо понятие за аналитична философия. Лингвистичен обрат. Логическият анализ и идеалът за съвършен логико-математически език в началото на ХХ век (Фреге, Ръсел, Витгенщайн и „логическият позитивизъм“).
2. Лекция: Пост-аналитичен обрат след Втората световна война – основни аргументи за обрата към обикновения език и поведението. Основни центрове на обрата: Кембридж, Оксфорд и Харвард. Основни представители – Лудвиг Витгенщайн, Джон Остин, Уилард Ван Орман Куайн и др.
3. Лекция: Философският обрат на Лудвиг Витгенщайн през 30-те години. Отхвърляне на „изобразителната теория” за езика и преход към понятието за „езикови игри”. Езиковите игри като „форми на живот”. „Семейни прилики”. Практики, трениране, навици. Заповеди, остензивни дефиниции и доказателства. (2 ч.)
4. Семинар: Философски изследвания, фр. 1-32.
5. Лекция: Значението като употреба и регулярността на употребите – от идеята за универсален логически синтаксис към множественотта на езиковите практики. Парадоксът при следването на правило. . Критики на „личния език” (private language). „Виждането на аспекти”
6. Текущо оценяване: Тест 1.
7. Лекция: Теория на речевите актове – Джон Остин. Констативи и перформативи. Локутиви, илокутиви и перлокутиви.
8. Лекция: Джон Сърл и таксономията на речевите актове. Пол Грайс - интенционалността. Между философия на езика и философия на ума (philosophy of mind).
9. Семинар: дебатът между Джон Остин и Питър Стросън за „Истината”.
10. Лекция: Неопрагматистката философия на езика в САЩ. Наследството на класическия прагматизъм: Джон Дюи – „значението е свойство на поведението”. Натурализмът на Уилард ван Орман Куайн и публичният характер на езика. Неопределеността на значението и референцията. Радикалният превод. Концептуалните схеми. Онтологическа релативност
11. Семинар: „Двете догми на емпиризма” на Куайн и „В защита на една догма” на Стросън и Грайс.
12. Лекция: Доналд Дейвидсън: критика на понятието за концептуална схема. Радикалната интерпретация. Принципът на великодушието (charity). Дейвидсън върху „истината”: семантическата концепция на Алфред Тарски и преработката й за всекидневния език
13. Лекция: Хилари Пътнам: прагматизмът като среден път между Реализма и Релативизма. Експериментът със Земята-близнак. Ричард Рорти: Метафора и истина. Пргаматизъм и политически либерализъм.
14. Семинар: Мисловният експеримент със Земята-близнак.
15. Текущо оценяване: Тест 2.
Литература по темите:
Вацов, Д. 2016. Това е истина! София: НБУ.
Вацов, Д. 2009. Опити върху властта и истината. НБУ, 2009.
Витгенщайн, Л. 1988, Избрани съчинения, Наука и изкуство, София.
Витгенщайн, Л. 2006. Синята книга. Кафявата книга. ИК „Критика и хуманизъм”, София.
Кънев, Ал. 2003, Витгенщайн за раниците на езика. Академично издателство „Ценов”, Свищов.
Остин, Дж. 1996. Как с думи се вършат неща, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Полименов, Т. и др. (съст.) 2008. Философия на езика ІІ. Изток-Запад, София.
Рорти, Р. 1998. Случайност, ирония, солидарност, ИК “Критика и хуманизъм”, София.
Davidson, D. 1996. “The Folly of Trying to Define Truth” in: The Journal of Philosophy, Vol. 93, No. 6 (Jun., 1996), с. 263-278.
Dewey J. 1935. Experience and Nature, Chicago: Open Court.
Dummett, M. 1978. Truth and Other Enigmas, Harvard University Oress, Cambridge, Massachusetts.
Kripke, S. 1982. Wittgenstein on Rules and Private Language. Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts.
Murphy, J.P. 1990. Pragmatism. From Peirce to Davidson, Westview Press.
Quine, W. V. 1960. Word and Object, Cambridge, Mass.: MIT Press.
Quine, W. V. 1969. Ontological Relativity and Other Essays, New York.
Searle, J. R. 1983. “The Nature of Intentional States” in: Intentionality, Cambridge University Press.
Sellars, W. 1962. “Truth and “Correspondence”” in: The Journal of Philosophy, Vol. 59, No. 2 (Jan. 18, 1962), с. 29-56.
Средства за оценяване:
1. Тест
2. Тест