Професионална автобиография:

Родена e в София през 1952. Завършила е Френската езикова гимназия. Учи три години Испанска филология в СУ „Св. Климент Орхидски”. Завършва „кинознание” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1978.

От 1976 до 2015 работи в Българска национална филмотека като киноексперт, съставител и редактор на месечната печатна програма на филмотечното кино и отговорен програматор на филмотечно кино „Одеон”.

От 1976 публикува статии, рецензии, фестивални прегледи, интервюта, портрети и анализи за българското и чуждестранно кино в специализирания печат – сп. „Киноизкуство” и „Кино”, „Филмови новини” и „Филм”, „Кино и време”, „Български филми”, „Нови филми”, „Киноработник”, „ЛИК”, „Екран”, „Алтера”, „Проблеми на изкуството”, „АРТизанин”, вестниците „Народна kултура” „Култура”, "Демокрация", "Знаме", „Литературен вестник", "Капитал", „Новинар”, сайтовете www.въпреки.com, https://offnews.bg и др. Участва в радиопредавания по националното радио, Дарик радио, RFI, "Алма матер" и в телевизионни предавания по БНТ, bTV, Нова Телевизия.

Изнася лекции в „Киноуниверситета” на БНФ, участва в кръгли маси за киното, лектории, изкуствоведски четения, представяне на автори, филми, панорами, ретроспективи, чуждестранни филмови седмици, книги за киното. Пресаташе на френско-канадския филм "Версенжеторикс" (реж. Жак Дорфман, 2001) и документалния "Къде душите си почиват" (реж. Боян Папазов).

Редактор на 4 книги за кино: "Лица" на Мира Няголова, "Фигури от българското кино на 90-те" на Геновева Димитрова, „Критически и теоретичен речник на киното” на Жан-Мари Мишел и Жак Омон (ИК „Колибри”, 2009) и „Всичко е любов - 4 сценария” на Боян Папазов (ИК „Жанет45”, 2017). Автор на книгата "Анима.bg, издание на НБУ, 2021.

От 1991 е била член на журита на ФИПРЕССИ (Международна федерация на кинематографичната преса) на международните филмови фестивали в: Сан Себастиан, Анеси, Лайпциг, Хавана, Тулуза, Буенос Айрес, Кан, София; член на жури на международните фестивали в: Анкара и анимационния във Висамбур (Франция); на фестивала на неигралния филм „Златен ритон”, Пловдив, 2007, на XI Световен фестивал на анимационния филм, Варна, 2015, на 33 Фестивал „Златна роза”, 2015 (късометражни филми). През 2014 представя Панорама на българската анимация на Международния фестивал в Мумбай (Индия).

През 1994 участва с доклад в международната конференция "Тревожната Европа - конфликт, идентичност, култура", организирана от Британския филмов институт в Лондон.

Била e член на Национални комисии за документални, научно-популярни и анимационни филми и категоризация на филми към Националния филмов център, ИА „НФЦ” и БНТ. Председател на комисията за анимационно кино през 2017 и на Комисията за игрално кино през 2023.

От 1995 до днес е преподавател в Нов български университет с курсове по "История на българската анимация", "История на световната анимация", "Анализ на анимационен филм", „Анимационни школи и естетически тенденции в световната анимация” и др.

От 2006 до днес е преподавател по „История на иберо-американското кино” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Автор на сценарната концепция на телевизионното предаване „Кино по ноти” – Канал 1 на БНТ.

Сценарист на документалните филми „Един киноман в началото на века” (2005, реж. Петър Одажиев), „Лорд Бънди от София” (2014, заедно с Константин Петров, реж. Иван Трайков), „Следваща спирка - кино „Одеон” (2016, реж. Екатерина Минкова) – Специален диплом на 23 фестивал „Златен Ритон”, 2017 и „Литературните места на София” (2018, реж. Екатерина Минкова)

Член на СБФД, СБЖ и ASIFA-България. Била е член на ръководството на Гилдия „Критика” към СБФД.

Носител на Наградата за критика на СБФД за 1996-1997, Почетна грамота и плакет на Министерството на културата на Република България за принос в развитието и популяризирането на българската култура, 2002 и Наградата за оперативна критика на Българската филмова академия, 2012

Публикации:

2020

120 години от рождението на Луис Бунюел

Бунюел – вечният ангел-унищожител, кръстникът на сюрреализма в киното

Новият живот на Кан