Преподавател(и):

доц. Майя Василева  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите трябва да

1) знаят:

• Историята и значението на най-големите гръцки светилища.

• Ролята на гръцките светилища в древното Средиземноморие.

и да

2) могат:

Правят исторически и културноисторически анализ на древните общества. Да прилагат знанията си в сравнителен исторически анализ.

Предварителни изисквания:
Няма.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Проблеми на терминологията и история на проучванията. Свещено място, светилище, култов комплекс, храм.

2. Свещено и профанно в гръцката култура. Пространството на полиса, границите на дома. Критерии за разпознаване на светилища по материалните останки.

3. Култове и светилища в Микенска Гърция. Сведенията от текстовете, написани на Линейно писмо Б. Планинските светилища на о. Крит и в Гърция – дарове и обредни практики.

4. Култове и обредни практики през „тъмните векове”: Култът към гробниците, предците и хероите в старогръцката традиция.

5. Появата на първите гръцки светилища. Светилища и полис – функции на светилищата в полисния свят. Маркиране на граници и създаване на идентичност.

6. Елементи на гръцките светилища. Свещена територия, олтар и посветителни дарове. Реконструкция на ритуални действия. Жертвоприношения и пирове.

7. Посветителни дарове и култови статуи в гръцките светилища и храмове.

8. Панелински и регионални светилища. Делфи. Олимпия. Политически и културни функции. Срещи на различни култури в големите елински светилища.

9. Оракулите в древна Гърция – място и роля. Делфи – политическо и културно значение на прорицалището. Гръцката колонизация и Делфи. Додона. Дидюма.

10. Ролята на оракулите в гръцката колонизация.

11. Светилища на мистериални култове. Що е мистериален култ. Елевзина и Самотраки. Характеристика на литературните и археологическите сведения.

12. Артемида Ефеска или анатолийско-гръцки взаимодействия в областта на култа и религията. Потния Асвия или микенският прототип на Артемида. Фригийски елементи в култа на Артемида Ефеска – вотивните дарове.

13. Планинската Велика богиня в източногръцките градове. Лидия като посредник между Фригия и западномалоазийските градове. Иконография на Кибела в йонийските градове.

14. Аполон в култовете на гръцките градове в Мала Азия. Кларос. Дидюма. Анатолийският принос в образа на Аполон.

15. Кибела във Фригия и в Гърция. Характеристики на фригийския култ. Официалното приемане на култа на Кибела в Атина. Гръцката иконография на Кибела. Сравнение между фригийския и източногръцкия култ.

Литература по темите:

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Богданов, Б. История на старогръцката култура. Наука и изкуство. София, 1989.

Богданов, Б. Култура, общество, литература. ЛИК, София, 2007.

Василева, М. Цар Мидас между Европа и Азия. С., 2005.

Венедиков, Ив. Раждането на боговете. С., 1992.

Димитров, П. Индоевропейски езици и култура. С., 2007.

Bammer, A., U. Muss. Das Artemision von Ephesos. Das Weltwunder Ioniens in archaischer und klassischer Zeit. Mainz am Rhein, 1996.

Boardman, J. The Greeks Overseas. Thames & Hudson, London, 1999.

Cosmopoulos, M. B. (ed.) Greek Mysteries. The Archaeology and Ritual of Ancient Greek Secret Cults. Routledge, London and New York, 2003.

Greaves, A. Miletos. A History. Routledge. London and New York, 2002.

N. Marinatos, R. Hagg (eds.) Greek Sanctuaries. New Approaches. Routledge, London and New York, 1993.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

Graf, F. Nordionische Kulte. Religionsgeschichtliche und eoigraphische Untersuchungen zu den Kulten von Chios, Erythrai, Klazomenai und Phokaia. Schweizerisches Instituts in Rom, Delfa, Vevey, 1985. Bibliotheca Helvetica Romana 21.

Muss, U. (ed.) Der Kosmos der Artemis von Ephesos. Osterreichisches Archaologisches Institut. Sonderschriften Bd. 37. Wien, 2001.

Mylonas, G.E. Eleusis and the Eleusinian Mysteries. Princeton, 19743

Reuther,O. Der Heratempel von Samos. Berlin, 1957.

Tuchelt, K. Die archaischen Skulpturen von Didyma. Verlag Gebr. Mann, Berlin, 1970.

Средства за оценяване:

Една домашна работа - план-конспект на научен текст по проблематиката на курса, един тест в средата на семестъра и реферат/есе по избран проблем от тематичния план на курса. Рефератът/есето трябва да са рамките на 5 до 10 стандартни страници (1800 знака на страница). При избор на реферат, студентът трябва да посочи използваната литература.

Тестът се състои от 40 отворени и затворени въпроса, всеки от които носи по 2.5 точки, така че общият сбор да е 100 точки.

Точки = Оценки:

100-91 = 6

81-90 = 5

71-80 = 4

61-70 = 3

под 61 = 2

Участие в дискусия или презентация също могат да донесат оценка или "бонус" към текущата оценка.