HACB722 Българско Възрожденско изкуство
Анотация:
Фактологичен и аналитичен преглед на архитектурата, живописта, графиката, приложните изкуства, художествените школи, центрове и майстори по Българските земи през Възраждането.
Преподавател(и):
гл. ас. Владимир Димитров д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Ще познават българското изкуство, най-важните паметници и имена от периода на Българското възраждане.
Предварителни изисквания:
Желателно е студентите паралелно с този курс да посещават курсове по Византийско изкуство, Българско средновоковно изкуство и Изкуство на Италианския ренесанс.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Определяне границите на възрожденския период. Периодизация. Историография.
• Обща характеристика на възрожденското изкуство.
• Жилищна архитектура. Дърворезбована украса в дома.
• Декоративна стенопис във възрожденския дом.
• Църковна архитектура.
• Паметници на църковната стенопис. Еволюция. Паметници от ХVIII в.
• Стенописи в Главната църква на Рилския манастир.
• Иконографска програма на възрожденската стенопис.
• Иконописта през Възраждането. Тематика, иконография.
• Стилова характеристика и еволюция на възрожденската иконопис.
• Църковна графика. Тематика, майстори.
• Църковна дърворезба. Приложение, еволюция.
• Мотиви и пластическо изпълнение на възрожденската дърворезба.
• Златарство. Видове църковна утвар, златарски центрове.
• Каменна пластика. Приложение, тематика, стил, майстори.
• Тревненската художествена школа. Обхват, периодизация, майстори.
• Първите тревненски зографи. Папа Витан, Симеон Цонюв, Йоаникий, Папа Витанов.
• Тревненската дърворезба. Периодизация, майстори.
• Самоковска художествена школа. Обхват, периодизация, майстори.
• Христо Димитров, Димитър Христов Зограф.
• Захари Зограф.
• Иван Образописов, Никола Образописов, Коста Вальов.
• Банска художествена школа. Обхват, периодизация, майстори.
• Тома Витанов – Молера.
• Димитър Молеров.
• Дебърска художествена школа. Обхват, периодизация, майстори.
• Дичо Зограф, Петър Гарка.
• Светско изкуство. Портрет. Станислав Доспевски, Николай Павлович, Георги Данчов.
• Исторически жанр. Литографиите на Николай Павлович. Георги Данчов.
• Пейзаж, Битов жанр.
Литература по темите:
1. Генчев, Н. Българско възраждане. С., Оточествен фронт., С., 1988.
2. Шишманов, Ив. Увод в историята на Българското възраждане. – В: Избр. Съчиненя, т. І, С., 1965.
3. Иванов, Й. Български старини и Македония. С., 1931 (Второ фототипно издание под ред. Б. Ангелов, Д. Ангелов, С., 1970).
4. Сакъзов, Ив. Развите на градския живот в България през ХVІІІ – ХІХ в. – В: България 1000 години. 927-1927. С., 1930.
5. Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. С., 1929 (второ издание, С., 1971).
6. Гандев, Хр. Ранното възраждане 1700-1860. С., 1939.
7. Гандев, Хр. Фактори на Българското възраждане. 1600-1830. С., 1943.
8. Арнаудов, М. Българското възраждане. Наченки на движението за народност, култура, и независимост. С., 1941.
9. Топалов, К. Възрожденци. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 1999.
10. Топалов, К. „Раковски и Ригас в културноисторическите модели на Българското възраждане”, С., 2003.
11. Радкова, Р., Интелигенция и нравственост праз Възраждането (ХVІІІ – първата половина на ХІХ век). Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 1995.
12. Дамянова, Р. Отвъд текстовете: културни механизми на Възраждането. С., 2004.
13. Дамянова, Р. Емоциите в културата на Българското възраждане. Сиела. С., 2008.
14. Аретов, Н. Българското възраждане и Европа. Кралица Маб., С., 2001.
15. Аретов, Н. Национална митология и национална литература, Кралица Маб, С., 2006.
16. Аретов, Н. Българското възраждане и Европа. Кралица Маб., С., 2001. 17. Аретов, Н. Национална митология и национална литература, Кралица Маб, С., 2006.
18. Модерността вчера и днес. Състав. Рая Заимова и Николай Аретов, Крилица Маб, С., 2003.
19. Да мислим Другото – образи, стереотипи, кризи ХVІІІ – ХХ век., състав. Николай Аретов, С., 2001.
20. Издания на Българското общество за проучване на 18 век вж. http://bulgc18.com/.
21. Балканският ХІХ век. Други прочити. Състав. Диана Мишкова, Рива, С., 2006.
22.Повече за изданията и форумите организирани от Центъра за академични изследвания вж. http://www.cas.bg/.
23. Илчев, Ив. Рекламата през Възраждането. Академично издателство „Марин Дринов”, С., 1995.
24. Лилова, Д. Възрожденските значения на националното име. Просвета, С., 2003.
25. Даскалова, Кр. Грамотност, книжнина, читатели и четене в България на прехода към модерното време. Лик. С., 1999.
26. Протич, Ан. Денационализация и Възраждане в нашето изкуство от 1393 до 1879 г. – В: Сборник България 1000 години, С., 1930.
27. Мавродинов, Н. Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисия до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. С., 1947.
28. Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957.
29. Василиев, Ас. Български възрожденски майстори. С., 1965.
30. Васалиев, Ас.Ктиторски портрети. С., 1960.
31. Василиев, Ас. Тома Вишанов-Молера. С., 1969.
32. Генова, Е. Непознатият Тома Вишанов-Молера и модернизацията на православната живопис. – Проблеми на изкуството, 1995, №2, 4-17.
33. Василиев, Ас. Социални и патриотични теми в старото българско изкуство. С., 1973.
34. Василиев, Ас. Ерминии. Технология и иконография, С., 1976.
35. Василиев, Ас. Иконографски наръчник. Преведен на говорим български език от Върбан Гърдев Коларов през 1863 г. Български художник, С., 1977.
36. Василиев, Ас. Български светци в изобразетилното изкуство. С., 1987.
37. Захариев, В. Захарий Христович, С.
38. Захариев, В. Станислав Доспевски, С.
39. Божков, Ат. Изображения на Кирил и Методий през вековете. Наука и изкуство, С., 1989.
40. Божков, Ат. Български приноси в европейската цивилизация. С., 1991.
41. Торньов, А. Архитектурни мотиви из България. С., 1925.
42. Grabar, A. „Le peinture religieuse en Bulgarie”, Paris, 1928.
43. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане. Септември, С., 1977.
44. Тулешков, Н. Архитектура на старите българи. Арх&Арт т., ІІ, С., 2006.
45. Панорама на възрожденските приложни църковни изкуства, С., 1998.
46. Гергова, Ив. Изкуството в Михайловградски окръг. Септември, С., 1983.
47. Гергова, Ив. Ранният български иконостас 16-18 век. Български художник, С., 1993.
48. Гергова, Ив. Ранна тревненска дърворазба. – В: Проблеми на изкуството, 1987, № 3, 52-60.
49. Гергова, Ив. Дърворезбени полилеи. – В: Промишлена естетика/Декоративно изкуство, 1988, № 2.
50. Гергова, Ив. За произхода на дебърската църковна дърворезба. – В: Македонски преглед, 1994, №3.
51. Гергова, Ив. Още нещо за строителите на Главната църква в Рилския манастир. – В: Проблеми на изкуството, 1998, № 3, 50-51.
52. Генова, Е. „Църковни приложни изкуства от ХV – ХІХ век в България”, Арх&Арт, С., 2004.
53. Тревненска художествена школа. Доклади и съобщения от научната конференция, посветена на Тревненската художествена школа и нейното изучаване. Габрово-Трявна, 30-31 октомвори 1980 г. Под редакцията на Атанас Божков. С., 1985.
54. Божков, Ат. Банска художествена школа. Каталог. С., 1985;
55. Божков, Ат. Банска художествена школа. – Музеи и паметници на културата, 1986, № 1.
56. Генова, Е. Непознатият Тома Вишанов-Молера и модернизацията на православната живопис. – Проблеми на изкуството, 1995, 2.
57. Генова, Е., Влахова, Л. За някои начални страници в летописа на Самоковската живописна школа. – Изкуство, 1987, №. 10.
58. Генова, Е. Новооткрити творби на самоковски майстори от църквата в с. Илинден (резултати от една експедиция из Гоцеделчевско и Благоевградско). – Проблеми на изкуството, 1999, №3, 22-27;
59. Генова, Е. Софийските манастири през Възраждането и самоковският зограф Костадин Вальов. – Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, №4, 23-31;
60. Генова, Е. За още няколко неизвестни икони в творческата биография на Христо Димитров от Самоков. – Паметници. Реставрация. Музеи, 2004, №1, 9-17;
61. Генова, Е. Темата „Покров Богородичен” в живописта на самоковските зографи. – В: Традиция. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001, 492-508;
62. Генова, Е. Димитър Христов Зограф – атрибуция на неизвестни творби. – В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”. Международна научна конференция „Манастирската култура на Балканите”, по случай 230-годишнина от основаването на Девеческия манастир „Покров Богородичен” в град Самоков. С., 2006, 227-233;
63. Гергова, Ив. Сметководния тефтер на самоковския зограф Димитър Христов. – Известия на Държавните архиви, т. 8. С., 2005, 272-307;
64. Гергова, Ив. Агиогарафската концепция на Никола Образописов. – В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”. Международна научна конференция „Манастирската култура на Балканите”, по случай 230-годишнина от основаването на Девеческия манастир „Покров Богородичен” в град Самоков. С., 2006, 235-246.
65. Динова-Русева, В. Първомайсторът Димитър Зограф от Самоков. – Изкуство, 1988, №3.
66. Доспевски, Ст. Архив. Из родословното дърво на Христо Димитров, основател на Самоковската живописна школа. – Проблеми на изкуството, 1993, №2, 51-54.
67. Москова, Св. Спецификата в иконографската прогарама на една самоковска фамилия зографи – традиция и проекции. – В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев”. Международна научна конференция „Манастирската култура на Балканите”, по случай 230-годишнина от основаването на Девеческия манастир „Покров Богородичен” в град Самоков. С., 2006, 271-281.
68. Попова, Е. Барокът в иконописта на Тома Вишанов-Молера. – Изкуство, 1990, 9-10, 34-41.
69. Попова, Е. Теми, въведени в българската живопис от Христо Димитров. – Проблеми на изкуството, 2001, №3, 3-10.
70. Попова, Е. Икони от Йоан Николов Иконописец в Царибродско. – Паметници. Реставрация. Музеи. 2004, №3, 21-26.
71. Поповска-Коробар, В. Бележки за неизвестни икони от зографите Христо Димитров и Димитър Христов в Македония. – Проблеми на изкуството, 2005, №1, 44-49.
72. Рошковска, А. Самоков. Паметници на културата. С., 1977.
73. Рошковска, А. Самоковска художествена школа. Самоков, 1990.
74. Темелски, Хр. Самоков през Възраждането. С., 2000 и др.
75. Василиев, Ас. Тома Вишанов-Молера. С., 1969.
76. Захариев, В. Станислав Доспевски. С., 1971.
77. Петева-Фолова, Ев. Никола Образописов. С., 1994.
78. Попова, Е. Зографът Христо Димитров от Самоков. С., 2001.
79. Гергова, Ив., Е. Попова, Е. Генова, Н. Клисаров. Корпус на стенописите от ХVІІІ век в България, Академично издателство „Марин Дринов”, С., 2006.
80. Мутафов, Е., Ив. Гергова, Ал. Куюмджиев, Е. Попова, Е. Генова, Д. Гонис. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008.
81. Самоковлиева, М. Самоковската художествена школа и моят самоковски род. Сливен, 2007.
82. Зографова, К. Забравеният възрожденец Динко Зограф. С., 2008.
83. Когато Господ ходеше по земята. 77 легенди с тълкования. Състав. Албена Георгиева. Наука и изкуство. С., 1993.
84. Миков, Л. Луна/крава: ламя/вятър – метаморфоза и тъждество. – В: Известия на исторически музей – Кюстендил. Т. ІV, Кюстендил, 1992, 153-159.
85. Каменова, Д. Наивистични стенописи от Възраждането. – Изкуство, 1979, №10.
86. Каменова, Д. Стенописите в Искрецкия манастир. С., 1984.
87. Бакалова, Е. Апокалипсиса в църквата „Св. Йоан Предтеча” в с. Бистрица, Благоевградско. – Проблеми на изкуството, 1999, №1, 30-37.
88. Бакалова, Е. Ars Moriendi. – В: Традиция. Приемственост. Новаторство. В памет на Петър Динеков. С., 2001, 448-457.
89. Бакалова, Е. Колелото на живота в българската живопис от ХVІІ-ХІХ век. Иконографски източници. – В: Християнско изкуство и култура в югозападните български земи. Известия на Историческия музей, Благоевград. Благоевград, 2005, 39-51.
90. Примитив в России. Иконопись, живопись, графика. Москва, 1995.
Средства за оценяване:
1. Резюме на текст;
2. Резюме и коментар на текст;
3. Визуален казус;
4. Рецензия на текст или изложба;
5. Статия за Уикипедия;
6. Присъствие и участие;