Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р
проф. Димитър Вацов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• кои са основните проблеми във философията на морала, правото и политиката;

• кои са основните категории на философията на морала, правото и политиката;

• кои са основните философски теории и кои са значимите автори и произведения във философията на морала, правото и политиката.

2) могат:

• да разбират смисъла на основните проблеми във философията на морала, правото и политиката;

• да разбират и да могат да си служат с основните понятия на философията на морала, правото и политиката;

• да могат да използват тези понятия при практическото решаване на реални проблемни ситуации.

Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Тематичен план на заниманията по семестри:

Първи семестър

Лекции:

Лекция 1: Що е философия? Основни проблеми на философията. Главни епохи в историята на философията. Теоретична и практическа философия. Моралът, правото и политиката от гледна точка на философията.

• основни понятия: философия, теоретична философия, практическа философия

• основни факти и реалии: кои са първите философи; кога и къде е възникнала философията; кои са главните епохи в историята на философията, кои са основните дялове на философията.

• големите изследователи и автори в областта: Платон, Аристотел, Кант, Хегел.

Лекция 2: Основни характеристики на човешкото действие. Цели, мотиви и основания. Свобода на волята. Индивидуални и колективни действия – общуване.

• основни понятия: действие, цел, мотив, основание, свобода, воля.

• основни факти и реалии: каква е общата структура на всяко човешко действие; какви са условията на действието.

• големите изследователи и автори в областта: Аристотел, Хюм, Кант, Юрген Хабермас, Хана Арент.

Лекция 3: Що е морал? Морални норми. Морални чувства. Съвест. Ценности и блага. Добро и зло.

• основни понятия: морал, норма, ценност, морални чувства, добро и зло

• основни факти и реалии: кои са основните концепции за морала; кои са основните концепции за доброто и злото.

• големите изследователи и автори в областта: Аристотел, Августин, Кант, Адам Смит, Лайбниц.

Лекция 4: Добродетели и пороци. Морална общност и морални практики. Морално възпитание.

• основни понятия: добродетел, порок, възпитание.

• основни факти и реалии: кои са основните концепции за добродетелите и пороците.

• големите изследователи и автори в областта: Платон, Аристотел, Аласдър Макинтайър, Филипа Фут.

Лекция 5: Щастие. Понятие за „добър живот”. Щастието като удоволствие – „живот за завиждане”. Щастието като заслужено признание – „живот за възхищение”.

• основни понятия: „добър живот”, щастие, удоволствие, признание.

• основни факти и реалии: кои са основните философски концепции за щастието.

• големите изследователи и автори в областта: Аристотел, Джереми Бентам, Джон С. Мил, Цветан Тодоров.

Лекция 6: Дълг. Произход и основания на моралните задължения. Награди и наказания.

• основни понятия: дълг, морално задължение.

• основни факти и реалии: кои са основните философски концепции за дълга и моралните задължения.

• големите изследователи и автори в областта: Сенека, Марк Аврелий, Кант, Томас Сканлън.

Лекция 7: Обосноваване на морала. Морал и религия – моралните задължения като Божии заповеди. Светски морал – моралните задължения като договорни задължения.

• основни понятия: морал, религия, договор, контрактуализъм.

• основни факти и реалии: кои са основните концепции за обосновававнето на морала – автономно и хетерономно обосноваване.

• големите изследователи и автори в областта: Августин, Тома от Аквино, Кант, Джордж Е. Мур, Джон Ролс.

Лекция 8: Що е политика? Природни закономерности и човешки действия. Моралът, религията и политиката. Икономиката, публичността и политиката.

• основни понятия: действие, политика, икономика, публичност.

• основни факти и реалии: кои са основните възгледи за политиката.

• големите изследователи и автори в областта: Аристотел, Тома от Аквино, Хобс, Лок, Русо, Монтескьо.

Лекция 9: Държавата. Типове държавно устройство. Античният полис, средновековната монархия и модерната демократична държава. Съвременните форми на държавно устройство и глобализацията.

• основни понятия: държава, полис, монархия, демокрация.

• основни факти и реалии: кои са основните исторически възникнали форми на държавно устройство.

• големите изследователи и автори в областта: Платон, Аристотел, Лок, Кант.

Практически занимания:

Семинар 1: Свобода на волята.

Семинар 2: Добродетели.

Семинар 3: Понятие за политическо.

Самостоятелна работа на студентите:

( Вид на самостоятелната работа. Проверка и индивидуална работа със студентите.)

Изготвяне на анотация.

Изготвяне на реферат.

Провеждане на тест за проверка на знанията и уменията.

Втори семестър

Лекции:

Лекция 1: Демокрацията. Пряка и представителна демокрация. Демокрацията и народът: етногенетични, либерални и републикански концепции за “народа”. Идеята за “обществения договор”. Разделението на властите. Демокрация и тоталитаризъм.

• основни понятия: демокрация, пряка демокрация, представителна демокрация, обществен договор, разделение на властите, тоталитаризъм.

• основни факти и реалии: какво представляват концепциите за пряката и представителната демокрация; в какво се състоят концепциите за обществения договор и за разделението на властите; кои са историческите предпоставки на модерната демокрация.

• големите изследователи и автори в областта: Лок, Русо, Монтескьо, Джовани Сартори, Хана Арент.

Лекция 2: Властта. Господство, власт, насилие и съпротива. Персонифицирана и анонимна власт. Харизматично, традиционно и рационално господство. Суверенистки и мрежови концепции за властта. Дисциплина, биополитика и суверенност в съвременните общества?

• основни понятия: Власт, господство, насилие и съпротива; форми на власт: харизматично, традиционно и рационално господство; дисциплина и биополитика; суверенност – закон и извънредно положение.

• основни факти и реалии: Кои са основните понятия, с които описваме властови отношения; какви са основните теории за властта и какви са нейните форми; какви са основните проблеми, с които се сблъсква регулацията на властта в съвременните общества (проблемът за суверенността в рамките на ЕС)

• големите изследователи и автори в областта: Макиавели, Ницше, Макс Вебер, Хана Арент, Мишел Фуко, Юрген Хабермас.

Лекция 3: Равенството. Равенство и неравенство в исторически план – от равенство на господарите към всеобщо равенство? Равенство и/или еднаквост? Равенство пред закона, социално равенство и културно изравняване.

• основни понятия: равенство, власт и господство; чест и достойнство; егалитаризъм и демокрация; юридически, социални и културни равенства и неравенства (либерализъм, социализъм, мултикултурализъм); равни възможности и равни условия.

• основни факти и реалии: Какви са разликите в схващанията за равенството в античните и съвременните демокрации; какви са измеренията на равенството в юридически, социален и културен план; кои са основните политически доктрини, отстояващи различните измерения на равенството; какви са предизвикателствата, които идеята за равенството среща във времето на глобализацията.

• големите изследователи и автори в областта: Аристотел, Хобс, Лок, Русо, Кант, Чарлз Тейлър, Нанси Фрейзър.

Лекция 4: Свободата. Свобода и необходимост. Негативна и позитивна свобода. Кой е субектът на свободата: индивидът, народът, расата, човечеството? Противоречието между свобода и равенство като базисен “демократически парадокс”.

• основни понятия: Необходимост, случайност, свобода. Негативна и позитивна свобода. Индивидуална и колективна свобода.

• основни факти и реалии: Какви са античният, християнският и модерният идеали за свобода; какво значи „свобода от” и „свобода за”; има ли и какви са конфликтите между индивидуална и колективна свобода; какви са конфликтите, с които понятието за свобода влиза с други понятия като равенство, справедливост, власт?

• големите изследователи и автори в областта: Аристотел, Августин, Кант, Джон Стюарт Мил, Айзая Бърлин, Шантал Муф.

Лекция 5: Гражданинът и гражданското общество. Гражданското общество срещу държавата – либерални и марксистки концепции. Гражданинът на България, европейският гражданин и гражданинът на света – къде е “гражданското общество” днес?

• основни понятия: Гражданин, държава, общество. Поданик и гражданин. Гражданите и политическото представителство. Граждански права. Граждански протест и гражданско неподчинение. Национални и наднационални измерения на гражданството.

• основни факти и реалии: Каква е ролята на гражданина при пряката и при представителната демокрация; какви са предпоставките за възникването на модерната идея за гражданско общество; какви са либералните и социалистическите концепции за гражданското общество; какви са измеренията на гражданството в глобалния свят.

• големите изследователи и автори в областта: Адам Смит, Адам Фъргюсън, Хегел, Маркс, Антонио Грамши, Антонио Негри.

Лекция 6: Справедливостта. “Справедливостта е полезното за по-силния.” Благото и справедливостта. Равенството и справедливостта. Съвременни културалистки и универсалистки схващания за справедливостта. Процедурна и социална справедливост. Преразпределение, признаване и представителство.

• основни понятия: Деонтология: морал и справедливост. Различни исторически представи за човешка природа и справедливост: рицарски и граждански морал. Съвременни дилеми: комунитаризъм и процедурализъм. Измерения на справедливостта: преразпределение, признаване и представителство.

• основни факти и реалии: Какви са връзките между различните морални представи и идеята за справедливостта; какви са основните исторически и културни контексти на справедливостта; възможна ли е универсална справедливост; какви са отношенията между справедливост и равенство днес; кои са основните форми на справедливо изравняване: преразпределение, признаване и представителство.

• големите изследователи и автори в областта: Джон Ролс, Чарлз Тейлър, Аксел Хонет, Нанси Фрейзър.

Лекция 7: Що е право? Право и философия на правото. Основни позиции във философията на правото – естествено право, правен позитивизъм, правен реализъм.

• основни понятия: право, естествено право, правен позитивизъм, правен реализъм.

• основни факти и реалии: в какво се състоят концепциите на естественото право, правния позитивизъм и правния реализъм.

• големите изследователи и автори в областта: Монтескьо, Кант, Хегел, Келзен.

Лекция 8: Държава и правов ред. Понятие за правна система. Правни норми и социални норми. Условия за валидност на правните норми.

• основни понятия: държава, правов ред, правна система, правна норма

• основни факти и реалии: какво представляват правовия ред, правната система и правните норми.

• големите изследователи и автори в областта: Аристотел, Монтескьо, Кант, Хегел, Юрген Хабермас, Джоузеф Раз.

Лекция 9: Източници на правото. Конституция, закони, международни договори.

• основни понятия: закон, конституция, договор.

• основни факти и реалии: какво представляват законите международните договори и конституциите.

• големите изследователи и автори в областта: Бенжамен Констан, Джеймс Мадисън, Александър Хамилтън, Джон Джей, Едмънд Бърк, Брус Акерман, Роналд Дуоркин.

Практически занимания:

Семинар 1: Негативна и позитивна концепция за свободата.

Семинар 2: Понятие за справедливост.

Семинар 3: Понятие за конституционализъм.

Самостоятелна работа на студентите:

( Вид на самостоятелната работа. Проверка и индивидуална работа със студентите.)

Изготвяне на курсова работа.

Изготвяне на презентация.

Провеждане на тест за проверка на знанията и уменията.

Литература по темите:

ОСНОВНА КНИГА (ТЕКСТ) НА КУРСА:

(Книгата съдържа преподавания материал. Допустимо е препоръчването на два или три учебника, когато преподаваният материал е от няколко научни област.)

Хана Арент: Човешката ситуация, София 1997

Ханс Майер, Хорст Денцер (съст.): Класици на политическото мислене, София 2009.

Джовани Сартори: Теория на демокрацията. Кн. 2 Класическите проблеми, София 1992.

Литература

1. АВГУСТИН: За природата на доброто. За благодатта и свободата на волята, София 1992.

2. АРЕНТ, ХАНА: Човешката ситуация, София 1997.

3. АРИСТОТЕЛ: Никомахова етика, София 1993.

4. АРИСТОТЕЛ: Политика, София 1995

5. БЪРК, ЕДМЪНД: Размисли за революцията във Франция, София 2000.

6. БЪРЛИН, АЙЗАЯ: Две схващания за свободата, в: Алтернативи на несвободата, София 1998.

7. ВЕБЕР, МАКС: Социология на господството. Социология на религиите, София 1992.

8. ВИРОЛИ, МАУРИЦИО: Републиканизъм, София 2005.

9. ГЕНОВА, ЯНА (съст.): сп. Критика и хуманизъм, кн. 16 „Мултикултурализмът”, 2/2003.

10. ДЕНКОВ, ДИМИТЪР: Въведение във философията, София 2006.

11. ДИЛТАЙ, ВИЛХЕЛМ: Същността на философията, София 2001.

12. ДУОРКИН, РОНАЛД: Да се отнасяме към правата сериозно, София 2003.

13. ДЮИ, ДЖОН: Човешка природа и поведение, София 2001.

14. ЗНЕПОЛСКИ, БОЯН (съст.): сп. Критика и хуманизъм, кн. 23 „Призракът на народа”, 1/2007.

15. ЙОНАС, ХАНС: Към онтологическото основание на една етика на бъдещето, София 2006.

16. ЙОТОВ, СТИЛИЯН: Въведение във философията на правото, София 1994.

17. ЙОТОВ, СТИЛИЯН: Равенство и егалитаризъм, София 2004.

18. ЙОТОВ, СТИЛИЯН (съст.): Конституционализъм, София 2006.

19. ЙОТОВ, СТИЛИЯН (съст.): Философия на правата, София 2009.

20. КАНТ, ИМАНУЕЛ: Критика на практическия разум, София 1974.

21. КАНТ, ИМАНУЕЛ: Основи на метафизика на нравите, София 1974.

22. КАНТ, ИМАНУЕЛ: Към вечния мир, София 1993.

23. КЕЛЗЕН, ХАНС: Чистото учение за правото, София 1995.

24. КИШ, ЯНУШ (съст.): Алтернативи на несвободата, София 1998.

25. КОНСТАН, БЕНЖАМЕН: Курс по конституционна политика, т. 1, София 2002.

26. КЪНЕВА, ВАЛЕНТИНА: Проблемът за злото във философията на Кант, София 2005.

27. ЛОК, ДЖОН: Два трактата за управлението, София 1996.

28. ЛЯКОВА, МАРИНА И ВЯРА АНГЕЛОВА (съст.): сп. Критика и хуманизъм, кн. 30 „Пол и сексуалност”, 3/2009.

29. МАДИСЪН, ДЖЕЙМС, ХАМИЛТЪН, АЛЕКСАНДЪР, ДЖЕЙ, ДЖОН: Федералистът, София 1997.

30. МАЙЕР, ХАНС И ДЕНЦЕР, ХОРСТ (съст.): Класици на политическото мислене, София 2009.

31. МАКИНТАЙЪР, АЛАСДЪР: След добродетелта, София 1999

32. МАНОЛОВ, КАЛИН (съст.): Либерализмът. Идеи за свободно общество, София 2007.

33. МАРК АВРЕЛИЙ, Към себе си. София 2003.

34. МИЛ, ДЖОН СТЮЪРТ: За свободата, София 1993.

35. МОНТЕСКЬО, ШАРЛ: За духа на законите, София 1984.

36. МУР, ДЖОРДЖ: Основи на етиката, София 1992.

37. НОЗИК, РОБЪРТ: Анархия, държава, утопия, София 2005.

38. ПЛАТОН: Държавата, София, 1981.

39. ПЛАТОН, Закони, София 2006.

40. ПОПЪР, КАРЛ: Отвореното общество и неговите врагове – т. 1 Магията на Платон, София 1993, т. 2. Апогеят на пророчеството: Хегел, Маркс и последиците, София 1995.

41. РАЗ, ДЖОУЗЕФ: Понятието за правна система, София 2005.

42. РОЛС, ДЖОН: Теория за справедливостта, София 1998.

43. РОЛС, ДЖОН: Политическият либерализъм, София 1999.

44. РУСО, ЖАН-ЖАК: За обществения договор, София 1996.

45. САРТОРИ, ДЖОВАНИ: Теория на демокрацията т. 1 и т. 2, София 1992.

46. ТЕЙЛЪР, ЧАРЛЗ: Изворите на Аза, София 2003.

47. ТЕЙЛЪР, ЧАРЛЗ: Мултикултурализъм, София 1999.

48. ТОДОРОВ, ЦВЕТАН: Живот с другите. Опит по обща антропология, София 1998.

49. УЛФ, РОБЪРТ ПОЛ: За философията, София 2004.

50. УОЛЗЪР, МАЙКЪЛ: За толерирането, София 2007.

51. ФУКО, МИШЕЛ: Надзор и наказание, София 1998.

52. ФУТ, ФИЛИПА: Възраждането на добродетелта, София 1998.

53. ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Философия на езика и социална теория, София 1999.

54. ХАБЕРМАС, ЮРГЕН: Морал, право и демокрация, София 1999.

55. ХЕГЕЛ, ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ: Философия на правото, София 2002.

56. ХОБС, ТОМАС: Левиатан, София 1970.

57. ШМИТ, КАРЛ: Понятието за политическото, София 2008.

58. ЯСПЕРС, КАРЛ: Въведение във философията, София 1994.

Средства за оценяване:

ТЕКУЩО ОЦЕНЯВАНЕ:

1) Участие в практическите занимания.

2) Изготвяне на писмени работи (анотация, резюме, реферат, курсова работа, презентация).

3) Тестове

УСЛОВИЯ ПРИ КОИТО СТУДЕНТ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ФИНАЛЕН ИЗПИТ ИЛИ ОТ ЧАСТ ОТ ФИНАЛНИЯ ИЗПИТ:

1. Студентите могат да се освободят от финален изпит при условие, че в хода на текущата проверка и оценка на знанията и уменията са получили положителни оценки (тоест оценки, различни от „слаб 2”), по трите показатела на текущото оценяване: участие в практически занимания, изготвяне на писмени работи и изготвяне на тестове.

2. От задължението да представят на финалния изпит предварително подготвена писмена работа се освобождават онези студенти, които са през двата семестъра са представили по една писмена работа и всяка една от тези две писмени работи е получила положителна оценка (тоест оценка, различни от „слаб 2”).