GENB046 Театърът в историята на културата

Анотация:

Анотация

„Но това не е театър!” Всеки е чувал този възглас. Защото в началото на 21 век всеки знае е какво е театър. Така ли е настина обаче? Винаги ли театърът е бил, винаги ли театърът е нещо така очевидно?

Курсът GENB… „Театърът в историята на културата” цели да покаже, разкаже и обясни различните отговори, които хората и обществата са давали на въпроса Какво е театър? Тези отговори не образуват стройна история с щастлив край, но тъкмо със своята разноречивост показват защо се нуждаем от театър и как театърът функционира като съществена част от цялостната система на обществото и на човешката култура.

Курсът въвежда основните понятия за театър, показва и обяснява главните фигури, сюжети, реалии и ключовите театрални събития в хилядолетния път на театъра – и в големите епохи на изграждането на театралните култури, и днес. Елементите и фигурите, без които няма представление, няма театър, са разказани в техния исторически път. Те са показани в опита не само на европейската театрална култура и традиция, но и представени накратко и в този на Изтока. Така най-старото изкуство се разкрива пред студентите като най-съвременното – случващо се само в уникалния миг на срещата сега и тук, но миг с утаена, дълга памет за човешкия опит.

Проследява се и се обяснява исторически връзката между театъра и обществото.

Курсът запознава с функциите на театъра в обществото и показва на студентите как в историята на културата театърът е среща в последна сметка на човека с неговия исторически и непосредствен личен опит.

прочети още

Преподавател(и):

проф. Виолета Дечева  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

Знаят: основните театрални елементи, понятия и произведения; основните събития и фигури в развитието на театралната култура; театърът като исторически променяща се социално-естетическа конвенция; знаят защо театърът е важна част от обществото

Могат: да различават театралните фигурите и елементите при създаването на представлението, както и епохи, жанрове, функции, типове театър; да предложат свой поглед, да говорят и дискутират върху театрално представление


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Първи семестър

---------------

Лекции:

1. Лекция . Тема: А играе В, а С го гледа: Театърът като исторически променяща се конвенция на играене-и-гледане.

Въведение в театралното представление и театралната ситуация. Представлението като памет и споделяне на опит в естетизирана форма.

• Основни понятия и реалии - Играещи и гледащи. Прагматика и диалектика на театралното общуване. Театралното пространство като образ на социалния свят. Като че ли: диалектиката на игра и сериозност като условие за театралната ситуация.

2. Лекция. Тема: Актьорът: Защо всички играем, но не всички сме актьори? I част:

Актьор и хор в атическата трагедия. Маски и котурни. Само мъже. Хистриони. Ателани. Мимът и пантомимата. Гладиатори и актьори. Жените се качват на сцената. Падане на маските. (Рим) Жонгльори и Комедианти. (площадът и пазарът на средновековния град) Актьори и професионални трупи (Ренесанс) Единственият автор е актьорът: Пътуващи трупи и известни театри. (Елизабет I) Пътуващи и дворцови трупи. (барок и класицизъм) Кодифицираният език на класицистичния актьор и актьорът в Театър „Но” и „Кабуки”. Защо „сълзите текат от ума” (Дидро), или да си актьор вече е професия)?

• Основни понятия: хор, актьор, маска, котурни, хистриони, ателани, мим, пантомима, туника, актьорска професия, роля, характер-роля- актьор

• Основни факти, фигури и реалии: Теспид, Джеймс Бърбидж, Уилям Шекспир, Молиер, Дидро, Шилер, Гьоте

3. Лекция. Тема: Зрителят: Гледането като част от представлението.

Театърът-Животът-Сънят. Ходенето на театър. Празник и всекидневие. Публиката и залата. Модерният театър - „заразяване с емоции”. Правият зрител. Седналият зрител. Зали и зрители: йерархията на социалния свят. Активен и пасивен зрител. Акции и интеракции. Драматически театър. Епически театър. Постдраматически театър.

4. Лекция. Тема: Драматургът: Автора! Автора!(А. Хилър/Ал Пачино,1982):

Позицията на авторът-драматург в театъра. Елизабетински театър: Единственият автор: актьорът! Авторът vr. актьора. Драматургът в дворцовия театър. Драматургът и „възпитанието на чувствата” в драматичния театър. Драматургът и режисьорът. Драматургът-авторът-режисьорът в постдраматическия театър.

5. Лекция. Тема: Театралната машинария: производство на илюзия и разваляне на илюзия?

Производството на сценични ефекти. Машини за летене: Deus ex maxina. Движеща се платформа/еуклема (старогр. ?????????) Подвижни и симултанни сцени. Въртяща сцена (Л. да Винчи, кабуки-театър). Машини за производство на визуални други сценични ефекти - механични, електрически. Машини за вятър, за дъжд, за гръмотевици, за потъване и пр. (бароков театър/опера) Индустриализация и усъвършенстване на „магията” със сценичните машини (19 в.): сценично осветление, коли, подвижни части на сценичния под, машини за летене на сцената, модерна сцени и машини. Кулиси, завеси, софити. Отворена сцена. Конструктивизъм. Шоу, суперпродукции, спец-ефекти.

6. Лекция. Тема: Институцията: Театър и общество.

Театърът като събитие в живота на полиса. (гръцка античност). Театърът като демонстрация на власт и сила: репрезентативни политически функции. (Рим). Сакрализация на естетическото: Другите изкуства, идеите за модерната държава и театърът. Театрализация на живота. Социалните утопии и „идеалният град”. Операта и Сцената-кутия. Модерният театър на илюзията. (Ренесанс) Teatrum mundi: „Във този свят тъй чуден дори да вярваш, че си буден, то сън е може би това” (Калдерон) Сцената като модел на свят. Човекът като актьор. Дворцов театър. Церемониалност и театралност. Контролът над чувствата. Игра на реалности. Сънят. (Бароков театър/опера) Театърът в модерната държава: “Театърът като морален институт” и „училище за практическа мъдрост” (Шилер). Модерни и постмодерни времена: Разделението на високо и низко. Романтизъм и мелодраматизъм . Обществени и булевардни/частни театри. Театърът и пазарът.

7. Лекция. Тема: Театърът и градът: Сцени и театри.

Основни елементи на театралното пространство. Епидавър. Сцена и социална йерархия. Театърът в римската античност. Храмът. Площадът, или театърът и средновековният град. Карнавалът. Циркът. Жонгльори. Мъже-актьори и спец-ефекти. Операта и Сцената-кутия. (Италия) Бум на театралното строителство (Елизабет I). Образецът Globe (главна сцена, задна сцена, галерия, ложи). Teatrum mundi: Сцената като модел на свят. Човекът като актьор. Комеди Франсез. Модерният град и неговите театри. Театрални и нетеатрални пространства

• Основни понятия: театрон, орхестра, проскене, скене, римски театър, парадой, амфитеатър, симултанна сцена, комедианти, сцена-кутия, илюзия, четвърта стена, затворен дворцов театър, завеса, ложа, булеварден театър, фестивални пространства и др.

• Основни факти, фигури и реалии: Епидавър. Колизеум. Театър Олимпико. Ферара. Макиавели, Л. Медичи. Театър Globe, Театър Комеди Франсез, Залцбург, Байройт, отворени театри и др.

8. Лекция. Тема: Театърът и ритуалът:

Отделяне на театъра от култа към Дионис. Християнство: Театърът е „Удивително безумие!” (Августин). Литургична драма. Миракъл. Моралите. Мистерия. Алегорична драма. Фарс. Сакрализация на естетическото: Влияние на другите изкуства и идеите за модерната държава, социалните утопии и „идеалният град” на театъра. Модерният театър на илюзията. Театрализация на живота. Барок-Операта. Дворцов театър, или Teatrum mundi: „Във този свят тъй чуден дори да вярваш, че си буден, то сън е може би това” (Калдерон); Театърът в модерната държава: “Театърът като морален институт” и „училище за практическа мъдрост” (Шилер). Интерес на авангардния театър към ритуала. Театър и антропология.

• Основни понятия: култ, ритуал, християнство, сюжети и страсти, народна култура, секуларно, сакрално, театрализация, церемония, свещен театър

9. Лекция. Тема: Театърът и зрелището.

Войната и победата, или театърът като демонстрация на държавност, власт и сила. Развлечението. Гладиаторски игри. (Рим) Карнавалът. Циркът. Театралният спектакъл като бляскав фикционален свят (ренесанс, барок, индустриални времена) Шоу-спектакълът. Суперпродукцията. Индустрия, медии и зрелищен театър. Индустрията на забавлението.

10. Лекция. Тема: Театърът и празникът.

Театърът като празнично действо с централно значение за гръцката античност. Празникът и митът. Празничност и театър в Рим. Бароков театър. Залцбург. Празникът и всекидневието: Бунтът срещу индустриализацията, или театърът като “празник на живота”(П.Беренс). Реформа на живота. Художествени колонии: Дармщат. Фр.Ницше: “За произхода на трагедията от духа на музиката”. Еманципация на тялото от драмата. Танцов театър.

Практически занимания

1. Семинар. Тема: Видове театър: музикален, танцов, драматичен, куклен Прожекции на откъси от спектакли. Дискусия.

2. Семинар. Тема: Жанровете: Трагедия. Комедия.Трагикомедия.

„Едип Цар”, „Хамлет”, „Сън в лятна нощ”, „Кралят елен”, „Андромаха”,

„Дон Жуан” – версии, прожекции на откъси от спектакли, дискусия.

3. Семинар. Тема: Текст-актьор-режисьор-зрител

Примери. Прожекции. Дискусия.

4. Семинар. Тема: Драмата – композиция, сюжети, герои, видове действие

Примери за различни видове драма. Пиеса по избор. Анализ. Дискусия.

5. Семинар. Тема: Шекспир - Четене, прожекции на откъси от спектакли, дискусия

Втори семестър

--------------

Лекции:

1. Лекция. Тема: Трагедия ли е? Комедия ли е? (Т. Бернахард). Атическата трагедия и комедия. Есхил, Софокъл, Еврипид, Аристофан. Рим: реабилитиране на комедията. Диалог. Намаляване на ролята на хора. Плавт, Теренций, Сенека (Рим) Учена комедия и Комедия дел арте. Дългът или честа!: Жест и страст, или канонизираният театрален жест на френския класицизъм.

• Основни понятия: мимезис, драма, комедия, трагедия, герой, протагонист, антагонист, сюжет, перипетия, пролог, конфликт; катарзис, комедия на тогата, Commedia eruditа, Commedia dell’Artе, драма, политически фарс, хроника, александрини, съсловна драма, триединство, кралски театър, водевил, семейна драма

• Основни факти, фигури и реалии: Аристотел „За поетическото изкуство” Хораций „ За поетическото изкуство”, Ариосто, Макиавели, Л. Медичи, К. Гоци и К. Голдони, Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Уилям Шекспир, Педро Калдерон де ла Барка Луи ХIV, Корней, Расин, Молиер, Боало „За поетическото изкуство”

2. Лекция. Тема: Шекспир.

Класическият модел на модерната драма. Затворената драматургична структура. Исторически и пътуващи сюжети.

• Основни понятия: трагедия, комедия, хроника, диалог, композиция, действие, герои, пролог, завръзка, кулминация, развръзка, епилог и др.

• Основни факти, фигури и реалии: „Хамлет”, „Ричард II” и „Ричард III”,„Ромео и Жулиета”, „Макбет”, „Сън в лятна нощ”

3. Лекция. Тема: Лекция. Тема: Режисьорът: Автора! Автора! Модерни и постмодерни времена.

Драма и сцена: произход на театъра от духа на драмата. Модерният театър като драматичен театър, а представлението – като затворен въображем свят. Литература и драма. Модерната драма: Теории. П.Сонди. Модернизъм, модернизми. Режисьори, теории, методи, стилове.

4. Лекция. Тема: Актьорът: Защо всички играем, но не всички сме актьори? II част:

Системата на звездите: Сцената и позволеният произвол на чувствата. Дългият театрален век (19 век). Актьорът като автор: Признание и изкачване в социалната йерархия. Актьорът и режисьорът. Актьорът в киното и театъра – 20 и 21 век.

5. Лекция. Тема: Модернизъм.

Видове модерна драма: аналитична, психологическа, салонна (well made drama), епическа и др. Проблемни полета: истината, дома, миналото, властта. Разделения на субекта: “Външен” и “вътрешен” / “външно” и “вътрешно” действие в драмата. Режисьорът – автор. Психологически театър (на илюзията), епически театър (на разказа), документален театър (на факта), постдраматически театър и пр.

6. Лекция. Тема: Театърът в епохата на техническата възпроизводимост на изкуството.

Авангард. Кино и театър. Политическо и естетическо. Кабаре. Вариате. Акция. Брехт. Пискатор. Руски авангард. Театър и тоталитаризъм. Политически и партиен театър. Сърдитите млади: Ангажиран театър. Театралната лаборатория.

7. Лекция. Тема: Театърът в епохата на медиите.

Театър и комикс. Супер-героите и персонажите от комиксите – влияние върху театъра. Обединяване на материала на комикса с фигури от пиеси – т.нар. „сценичен комикс”. Театърът и поп-културата. Б. Уилсън. Деконструкция на модерната драма и театър. Пастиш. Колаж. Интеракции. Wоrkshop. пърформанс. Танц, тяло, движение. Постдраматичен и постспектаклов театър.

8. Лекция. Тема: Театърът като идеологическа медия.

Комунизъм. Сцена и зрител или за алегоричното “четене”. Театърът като вестник. Естетически експерименти. Социалистическият реализъм. Съпротиви и алтернативи.

9. Лекция. Тема: Театърът в България.

Европейският проект на Възраждането. Традиция на театъра като национална и образователна институция – сюжет, драма, актьори, режисьори, театри.

10. Лекция. Тема: Новият век: На пазара има всичко! Театърът в общество на консумацията: търсене на нови решения.

Спектакуларност и театралност. Практики. Политики.

Практически занимания

1. Семинар. Тема: Театърът и политическото. Нови форми на политическото.

Тема по избор. Прожекции на откъси от представления. дискусия

2. Семинар. Тема: Театърът и медиите. Театърът и новите медии

3. Семинар. Тема: Функциите на театъра в обществото

4. Семинар. Публика/Публики. Нови публики и нови медии. Защо ходи човек на театър?

5. Семинар. Спектакълът. Театрализация на политическата и медийна публичност.

Литература по темите:

Bently, Eric, The Life of The Drama, Atheneum. New York 1967

2. Fischer-Lichte, Er., The Transformative Power of Performance: A New Aesthetics, 2008, Routladge, NY

3. Innes, Ch.: Holy Theatre. Ritual and the Avant Garde, Cambrige u.a.: Cambrige

University Press 1981

4. Lehmann, H.-Thies, Postdramatisches Theater, Fr./Main: Verl. der Autoren, 2007

5. Аристотел. За поетическото изкуство. София 1975.

6. Баро, Жан-Луи, Езикът на тялото, в: Театрален бюлетин, 1982/ 4

7. Барт, Р., ”Сляпата Майка Кураж” и ” Задачите на брехтовата критика” в: Въображението на знака, с. 1991, с.232-242

8. Богданов, Б. Мит и литература. София. 1985

9. Богданов, Б. /съст./. Литература. Традиция. Действителност. София. 1987.

10. Бодлер, Художник в съвременния живот, в: Естетически и критически съчинения, С. 1976, с. 510 -

11. Браунек, М., Театърът в ХХ в. в: Гестус, 1-2, 3-4, 5-6/ 1990

12. Брехт. Събрани съчинения в 4 тома. София. 1983

13. Брук, Питър, Избрани творби. С., 1978

14. Дечева, В., Авторът и неговият интерпретатор. Драматургията на Фридрих

Дюренмат и сценичната й рецепция в България. С.2003

15. Дечева, В., Актьорът като автор и произведение на изкуството, С. 2003

16. Дечева, В., Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни., С., Просвета, 2006

17. Дечева, В., Йорданов, Н., Николова, К., Попилиев, Р., Спасова, Й.: История на българския театър между двете световни войни, С. 2011

18. Дечева, В., Новата ситуация в театъра след 1989: Между мъртвия пясък на идеологията и студения чай на хедонизма. – В: Littera and Linguea, E-Journal, СУ

„Св.Кл.Охридски”, есен, 2011, ht://www.slav.uni- sofia.bg/lilijournal/index.php/bg/issues/summer-2011/666-vdecheva-summer-2011,

19. Дечева, В., Национално и универсално: Разбирането за национална култура и за национален театър на Пенчо Славейков в „Национален театър” и на Иван Андрейчин в „Книга за театъра”, в Годишник на Народния театър „Ив.Вазов”,

2011, с.115-130

20. Дидро, Парадокс за актьора, Естетика и теория на изкуството, С., 1981, с.498-556

21. История на западноевропейския театър в 5 тома (под ред. на С.С.Мокулски). София,

1973

22. Лукач, Д., Към социологията на модерната драма, в: Хаос и форми, С. 1989

23. Еслин, М., Театър на Абсурда, в: Театрален бюлетин, 1985/6

24. Мейрхолд, Вс., Избрани, С. 19..

25. Ницше, Фр., За произхода на трагедията от духа на музиката, в: Раждането на трагедията и други съчинения, С.1990, с. 53 –

26. Панова, Сн. Молиер на българска сцена. София. 1975

27. Сонди, П., Теория на модерната драма, С. 1990

28. Тодоров, Вл., Малък парадокс за театъра и други фигури за живота, С. 1997

29. Уикъм, Г. История на театъра. София. 2002.

30. Шест френски фарса от Средновековието. Велико Търново, 1995

31. Шилер, Фр., Театърът, разгледан като морален институт, в: Естетика, С. 1981, с. 90-101

32. Шурбанов, Ал. Между патоса и иронията. София. 1992

и др.

Средства за оценяване:

Текущо оценяване

първи семестър, втори семестър: посещение и участие в дискусии 25% Участие в практическите занимания 50%

Писмени работи (анотация, резюме, реферат, курсова работа, презентация и пр.) и

участие в дискусии 25%

Финален изпит: 25% предварително подготвена писмена работа, 50% писмен изпит,

25% текуща оценка