OOOK119 Медии и политика
Анотация:
Курсът се състои от 30 академични часа, които представляват различни форми на учебна натовареност. Различни аспекти, засягащи връзката между политиката и медиите в исторически и теоретичен план. Дискусионен форум, в който студентите следва да приложат интерпретативни умения към проблемите на функционирането на политическото в медиите.
Формиране на оценката – комплексно. От една страна се проверяват теоретичните познания и подготовка на студентите чрез тест. От друга – активността и качеството на участие в дискусионния форум. Основните критерии за оценката са:
• Придобит минимум познания на различните интерпретативни гледни точки към политическите функции на медиите;
• Познания за различните техники и технологии на политическо действие чрез масовата комуникация;
• Практически умения за работа в сферата на политическата комуникация в различни условия – кампания, текуща дейност в партии и институции, медиапланиране и др.;
• Аналитични възможности за интерпретация на медийни политически съобщения.
Преподавател(и):
проф. Росен Стоянов д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
Да знаят положителните и отрицателни ефекти при използването на отделните методи и методики за анализ на медийни съобщения.
2) могат:
Да владеят основните категории и понятия на теорията на политическата комуникация.
Да могат да „четат“ и интерпретират смисъла на медийните политически съобщения.
Да придобият минимални умения и знания за работата на медийните консултанти и имиджмейкърите на политици.
Предварителни изисквания:
Студенти с интереси в областите на политиката, обществените комуникации, медиите, маркетинга, социологията.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Власт. Видове власт. „Четвъртата власт”.
2. Медии и демокрация. Същност на политическата комуникация.
3. Пропаганда.
4. Политическа реклама – същност и определения. Работа в групи.
5. Политически имидж. Същност и техники за изграждане. Работа в групи.
6. Политически ПР. Негативна кампания.
7. Политически брандинг.
8. Международни Пъблик афеърс и Правителствен Spin. Пресаташе, връзки с медиите, говорител. Етикет и протокол.
9. Публична личност и публичност. Политическа публичност. Дискусия.
10. Конвенционални и нови медии. Интернет политика.
11. Политика и политическо говорене в медиите.
12. Медии и избори. Практическо занимание.
13. Съвременни политически митове. Дискусия.
14. Спорт, изкуство и политика.
15. Политически комуникации в България – 1990-2013.
Литература по темите:
1. Тицин, Найо (2006). Найо Тицин представя: Иван Костов – отговори. Медиен образ от март 2002 до април 2006, С., Сиела.
2. Тицин, Найо (2003). Найо Тицин: Ваше Величество, колко ви е часът?, 13 години медиен образ, С., Spotlight/Mobilis.
3. Най, Джоузеф С. (1998). Международни конфликти: Теория и история, С., Прагма.
4. Стоянов, Росен К. (2009). Конфликтен дискурс, масмедии и политика, С., НБУ.
5. Стоянов, Росен К. (2011). Медиа бележки, С., НБУ.
6. Стоянов, Росен К. (2016). Комуникационна демокрация, С., НБУ.
7. Стоянов, Росен К. (2016). Политически комуникационни практики, С., НБУ.
8. Сартори, Дж. (1987/1992). Теория на демокрацията, т. I и т. II, С., Център за изследване на демокрацията.
9. Медиите и политиката (2011). Съст. Г. Лозанов, Орл. Спасов. С., Фондация „Медийна демокрация” и Фондация „Конрад Аденауер”.
Средства за оценяване:
Една курсова работа.
Тест.