OOOK034 Университетски светове
Анотация:
Чрез проблематизиране на ключови моменти от историята на университетите курсът е насочен към осмисляне на развитието на обществото и на мястото на отделния индивид в него. Като институция и като културен феномен университетът е чувствителен “нерв” на социалната среда, в която съществува – той отразява и прави зрими господстващите в нея ценности ориентации и назряващите социални конфликти.
Курсът търси отговор на поредица от вълнуващи въпроси и “загадки”:
Защо университетската институция възниква в края на 12-ти и началото на 13-ти век в Запазна Европа, а не в цивилизована древна Гърция или във високоообразованото през 10-ти век арабско общество?
От какво се определя пространствената локализация на първите университети – защо възниква университет в Париж, а не в Шартър, в Оксфорд, а не в Лондон?
Какъв е смисълът на академичните ритуали и облекло (дълги мантии, черни шапки, огърлици) така ревностно възстановявани през последните години и у нас?
Какво трябва да бъде в центъра на функционирането на университета – обучението и вниманието към студентите, развитието на научните изследвания или задоволяването на актуалните обществени потребности?
Какво е – и какво следва да бъде – университетското образование: професионално специализирано или гарантиращо широка образованост и разнообразни умения?
Каква е мисията на университета и на неговите преподаватели и студенти – да са “пазител” на установения социален ред или да бъдат идеен коректив и критик на съществуващата действителност?
Необходимо ли е човек да продължава да учи в едно общество, в което най-богатите не са най-образованите? Какво е важно – дипломата или притежаваните знания и умения?
Има ли бъдеще университетът в бързо развиващото се информационно общество?
Проблем или ресурс за развитие е българското висше образование за европейското пространство на висше образование?
Чрез дискутирането на формулираните въпроси курсът ще позволи на студентите да преоткрият личностния смисъл на университетското образование не само като подготовка за живот, но и като определен начин на живот.
Курсът си поставя две основни групи цели:
• познавателни – да запознае студентите с многообразието от университетски модели и различните фоми на отношение между университета и обществото; да стимулира разбирането на културния и социален смисъл на университетските принципи и проблеми;
• личностно-формиращи - да провокира саморефлексията на студентите върху собственото им битие на студенти, както и върху отношението им към университетската институция и възможностите за личностното им развитие, които тя им открива.
Преподавател(и):
проф. Пепка Бояджиева д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
- кога и как възниква университетската институция и какви са тенденциите в развитието й днес;
- кои са основните университетски модели и кои са основните университетски принципи и ценности;
- какви възможности за личностно развитие им дава европейското пространство за висше образование;
2) могат:
- да разглеждат и оценяват проблемите на висшето образование и университетите в по-широк социален и културен контекст;
- да дискутират и осмислят социалната роля на университетите и начините им на въздействие върху социалния живот;
- да осъзнаят собствените си очаквания спрямо университетското образование и възможностите, които то им дава за личностното им развитие.
Предварителни изисквания:
Няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1.Смисълът на образоваността. Информираност и образованост. Загадката “университет”. Конструиране на многообразието на университетските светове.
2.Раждането на университета. Университетът в социалния свят на западноевропейското средновековно общество.
3.Първите университети. Университетът като общност.
4.Има ли корупция в българското висше образование? (дискусия)
5.Местата на университета. Университетът и градът (дискусия).
6.Университетската символика. Университетските привилегии.
7.Идеалът за седемте свободни изкуства. Социално конструиране на образователния идеал.
8.Немският университетски модел от началото на 19-ти век.
9.Академична свобода и академична отговорност. Университетската Касталия: предимствата и “опасностите” на автономията
10.Университетската общност. Професорът – учен или преподавател?
11. Студентите в академичната общност (дискусия).
12. Масово образование и академични стандарти. Университет и/или мултиверситет.
13. Мисията на университета. Университетът – обслужваща институция или идеен нерв на съвременното общество? Академичен етос и гражданска ангажираност (дискусия).
14. Университетското образование в България: модели на развитие и академични ценности. Частни и държавни висши училища. Българското висше образование като част от европейското образователно пространство (дискусия).
15. Университетът и ученето през целия живот. Университетът на бъдещето (дискусия).
Литература по темите:
1.(Анти)корупция/(анти)образование. Изследвания върху корупцията във висшето образование в България. София: изд. “Изток-Запад”, 2005.
2. Арнаудов, М., История на СУ “Св. Кл. Охридски” през първото му полустолетие, С., 1939.
3. Богданов, Б. Университет и свобода. София: изд. на НБУ, 2006.
4. Бояджиева, П., Университет и общество: два социологически случая. София: изд. “Лик”, 1998.
5.Бояджиева, П., Свободният университет или цената на правото да бъдеш различен, Разум, 2003, №1.
6. Бояджиева, П., Между социалното инженерство и академичната оценка: Институционализиране на политиките за прием във висшите училища през периода на тоталитарния социализъм в България, Социологически проблеми, 2007, 3-4: 425-453.
7. Бояджиева, П., Новото предизвикателство: Социалното измерение на висшето образование, Стратегии на образователната и научната политика, 2007, 4: 300-321.
8.Вебер, М., Академичната свобода в немските университети, Социологически проблеми, 1997, №3.
9.Гичева, Д., За Европа и университета. София: изд. СОНМ, 2005.
10.Държавата срещу реформите. София: изд. “Изток-Запад”, 2004.
11.Измерения на университетската идея. Антология, съст. П. Бояджиева. София: Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, 1995.
12.Кант, И., Педагогика. Спорът между факултетите. София: изд. “Хр. Ботев”, 1991.
13.Хесе, Х. Игра на стъклени перли, София: изд. “Народна култура”, 1980.
14.Университетска автономия и академична автономия, отг. редактор П. Бояджиева. София: Лик, 1999.
15.Университетът и висшето образование. В: Нова публичност. Българските дебати, 2000. София: Център за изкуствата “Сорос”, 2000.
16.Частните висши училища. Митове и реалности. София: Регионален център за изследване на частното висше образование, 2006.
Средства за оценяване:
Тест
Участие в дискусии