Преподавател(и):

проф. Боряна Пирьова  д.н.
доц. Екатерина Тодорова  д-р
доц. Маргарита Станкова  д-р
гл. ас. Евгения Христова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• основните прояви на човешкото поведение и неговото нервно-хуморално регулиране

• генетичните и социални фактори определящи поведението

2) могат:

• да представят научен текст в писмен, устен и мултимедиен вид

• да имат критично отношение към популярни псевдонаучни материали отнасящи се до невробиологичната основа на човешкото поведение

Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Проблемът психика и мозък. Поглед към проблема съзнавано/несъзнавано

Основни понятия: Нагон. Съзнание. Несъзнавано. Мислене. Автоматизирани действия. Самосъзнание.

Реалии: Принципи на структурна и функционална организация на нервната система (централна, периферна, вегетативна)

2. Поведение и телесна хомеостаза

Основни понятия: Поведение. Човешко поведение. Телесна хомеостаза.

Реалии: Етологични изследвания на поведението

3. Еволюцията ни е завещала нагоните. Човешкото поведение – разум и емоция

Основни понятия: Емоция. Мотивация. Биологични мотиватори. Вторични (заучени) мотиватори.

Реалии: Неврофизиологични и невропсихологични основи емоции, мотивации.

Алтруизъм в биологичен план и в човешкото поведение

4. Инстинктите са наследствено определени познания за действие. Вродени и придобити форми на човешкото поведение. Полово поведение

Основни понятия: Агресивност. Емоционално предизвикано поведение. Импринтинг. Инстинкт. Когнитивно поведение.

Реалии: Полов диморфизъм на мозъка – женският и мъжкият мозък показват структурни и функционални различия.

5. Нервната и ендокринната системи контолират поведението.

Основни понятия: Ендокринна система. Нервната система в регулация на поведението.

Реалии: В мозъка има рецептори за възприемане на хормонални въздействия.

6. Сложността на човешкото повединие зависи от сложността на

нервната система

Основни понятия: Неврон. Неврален код. Кора на крайния мозък. Корово-

подкорови взаимоотношения. Личностова саморегулация.

Реалии: В мозъка има Функционални системи - сетивни, двигателни, мотивационни, на вниманието, на емоциите , на социалното поведение

7. Съвременни методи за изучаване на поведението и

функциите на нервната система

Основни понятия: Електраенцефалограма (ЕЕГ). Позитрон

емисионна томография (ПЕТ). Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Невроендокринни тестове.

Реалии: Дейността на невроните създава електрични явления.

Дейността на невроните е свързана с усилени процеси на обмяна на

веществата

8. Поведението ни подвластно ли е на гените? Гени и поведение

Основни понятия: Автозомни хромозоми. Алел. Ген. Генетичен доминантно рецесивен принцип. Геном. Генотип. Фенотип. Хромозома.

Реалии: Взаимодействието между генетични фактори и фактори на средата определят поведението

9. Мозъчни медиаторни системи свързани с поведението

Основни понятия: Синапс. Медиаторна система. Невротрансмитер. Постсинаптични потенциали. Синаптични медиаторни рецептори.

Реалии: Мозъчните медиаторни системи са в основата на психичните процеси и представляват фармакологичните основи за действието на психотропните вещества.

10. Променящият се мозък. Лекарствени средства и мозъчна дейност. Създаване на лекарствена зависимост

Основни понятия: Пластичност на нервната система. Абстиненция. Наркомания. Наркотик.

Реалии: Коровите представителства на сетивните системи и двигателната активност се модифицират с оглед на индивидуалната личностова активност. Промени в мотивационните системи създават както човешките постижения, така и наркоманиите.

11. Мозък, хормони и поведение. Хормони, социално общуване и родителско поведение

Основни понятия: Хуморална регулация. Хормон. Неврохормони. Опиоидни пептиди. Окситоцин

Реалии: Състоянията на стрес се активират от сетивните системи и се организират от психични процеси и физиологични промени в целия организъм. Стресовите хормони създават повишени функционални възможности.

12. Висши интегративни функции на нервната система.

Основни понятия: Корови представителства. Перцепция. Вътрешни репрезентации. Мислене. Памет. Съзнание.

Реалии: Когнитивната невропсихология е изучила перцепцията,изпълнителните функции(рефлексна дейност, волеви движения), учене и памет, говор, възможности за създаване на представи и мислене. Паметта е конструктивен процес.

13. Сетивните органи усещат, а кората на крайния мозък създава образи, вътрешни репрезентации и илюзорни представи

Основни понятия: Перцепция. Представа. Екстерорецептори. Интерорецептори. Адаптация. Алиестезия. Модалност на усещанията. Илюзорни представи. Синестезия.

Реалии: Сетивната информация и мисленето създават психичната реалност. Създаването на представи е креативен процес.

14. Невербални форми на общуване

Основни понятия: Смях. Целуване. Танц. Феромони. Разпознаване на лица. Емпатия

Реалии: Еволюционно утвърдени форми на общуване имат роля за човешкото общуване и социално поведение.

15. Езиковите функции като висша форма на човешко поведение

Основни понятия: Говорни звукове. Комуникативни стимули. Слухова и говорна реч

Реалии: Човешкият мозък има генетично заложена възможност за езикови функции, но развитието им е индивидуално обусловено.

16. Поведението във властта на емоциите – вродени и придобити

Основни понятия: Нагон. Емоция. Мотивация. Мозъчна мотивационна система. Привързаност.

Реалии: Съществува мозъчна система на емоциите с участие на еволюционно древни структури и корови области. В емоционалните прояви участие има вегетативната нервна система.

17. Самоконтрол и вземане на решения. Регулация на екзекутивните функции. Роля на темперамента

Основни понятия: Корово-подкорови взаимоотношения. Мислене. Темперамент.

Реалии: Самоконтролът и вземане на решения са проблеми на човешкото поведение. Системата на самоконтрол се изгражда продължително в хода на индивидуалното развитие. Поведенческите отклонения представляват индивидуална и социална беда. Темпераментът е поведенчески стил и специфични особености на индивидите при отговор на стимули от заобикалящата среда. Темпераментовите характеристики са във връзка с привързаността и личностовите разстройства.

18. Учене в настоящето и памет за миналото

Основни понятия: Паметова следа. Имплицитна и експлицитна памет. Краткосрочна и дългосрочна памет. Хипокамп. Автобиографичен “Аз”. Амнезия.

Реалии: Имитацията е елемент на учене в най-ранна възраст. Паметта е конструктивен процес

19. Сънят се създава от мозъка и съществува заради мозъка. Сънищата като прозорец към душата и как сънуването пази нашето здраве

Основни понятия: Биологичен ритъм. Бодрост (будно състояние). Внимание. Класичски сън. Парадоксален сън. Сънуване и сънища

Реалии: Сънят не е покой за мозъка, а е активно регулиран процес. Сънуването и тулкуване на сънищата са обект на психоанализата създадена от Фройд.

20. Хранително поведение. Храната като жизнена необходимост и като дрога

Основни понятия: Обмяната на веществата. Обмяна на енергията. Енергийна стойност на хранителните вещества. Енергиен баланс. Храната като дрога

Реалии: Мозъчни структури, наречени центрове на възнаграждение, или центрове на удоволствени изживявания, са еднакво активни при хранене за задоволяване на глад и при приемане на дрога от наркоман.

Практически занимания

1. Тема Указания за практически умения за писане на научен текст

2. Тема Указания за практически умения за подготвяне на презентация в PowerРoint формат

3. Тема Методи за изследване на темперамент и характер

4. Тема Запис на физиологични показатели при представяне на емоционални стимули.

5. Тема Проследяване на погледа като метод за изследване на когнитивни процеси

6 до 10 Презентации и обсъждане на студентски писмени работи

Литература по темите:

Препоръчана литература

1. Боряна Пирьова. Невробиологични основи на човешкото поведение” Предложена за печат в издателството на НБУ 2010

В отделните глави са застъпени основните проблеми от Тематичния план на курса. Може да бъде ползвана като основен източник за текущия контрол.

2. Норман Дойджи. Невероятният мозък. Неограничените възможности на мозъка да се самовъзстановява. Изд. “Изток-Запад” 2009

Превод от английски на оригиналното издание Norman Doidge. The brain that changes itself, 2007. Авторът е доктор по медицина, психиатър, психоаналитик и изследовател в Колумбийския университет. Книгата се основава на изследвания проведени през последните години във водещи университети в Европа и САЩ. Цитирани са автори с публикации от най-престижни издания в областта на невронауките.

Може да бъде ползвана като материал за реферати и за обсъждане на писмен текст.

3. Мат Ридли. Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави. Изд. CIELA 2002

Книгата е превод от английското идание Matt Ridley GENOME HarperCollins Publishers 1999. Авторът е биолог по образование, защитил докторат в Оксфорд.

Мат Ридли проучва научните, философските и моралните въпроси на наследствеността, интелигентността, болестите и др.

Като материал за реферати и за обсъждане на писмен текст могат да се ползват следните глави:

Интелигентността – стр. 95 – 113

Инстинктите – стр. 114 – 132

Конфликтът – стр. 133 – 149

Себелюбието – стр. 150 – 166

Паметта – стр. 264 – 277

4. Кийт Станович (2010). Нека мислим правилно за психологията. Изд. “Изток-Запад”

Авторът е професор в Департамента по човешко развитие и приложна психология в Университета в Торонто. Целта на книгата е да покаже научната стойностна критичното мислене, което е необходимо на студентите по психология и други сродни специалности за разбиране на човешкото поведение и оценяване по достойнство съветите давани от различни “медийни източници”. Представени са основните принципи на методологията и методиката на психологическите изследвания.

Като материал за реферати и за обсъждане на писмен текст могат да се ползват следните глави:

Глава 3. Операционализъм и есенциализъм

Глава 4. Свидетелски разкази и доказателства от изследвани случаи: плацебо ефекта и др.

Глава 5. Корелация и каузалност

Глава 9. Въпросът за множествената причинност

Глава 10. Вероятностните разсъждения

Глава 11. Ролята на случайността в психологията

5. Дуейн П. Шулц и Сидни Елън Шулц (2006). История на модерната психология. Изд. Наука и изкуство, София. Превод от английски.

Монографията представлява осмо допълнено и преработено издание на книга, чието първо издание е било утвърдено преди 35 години като бестселър. В исторически план са представени основните идеи в психологията в развитието им, както и тяхното адаптиране към променящата се интелектуална и социална среда.

Като материал за реферати и за обсъждане на писмен текст могат да се ползват следните глави:

Глава 3. Физиологични влияния върху психологията

Глава 6. Функционализъм: предшестващи влияния.

Препоръчана литература

1. Боряна Пирьова. Невробиологични основи на човешкото поведение” Предложена за печат в издателството на НБУ 2010

В отделните глави са застъпени основните проблеми от Тематичния план на курса. Може да бъде ползвана като основен източник за текущия контрол.

2. Норман Дойджи. Невероятният мозък. Неограничените възможности на мозъка да се самовъзстановява. Изд. “Изток-Запад” 2009

Превод от английски на оригиналното издание Norman Doidge. The brain that changes itself, 2007. Авторът е доктор по медицина, психиатър, психоаналитик и изследовател в Колумбийския университет. Книгата се основава на изследвания проведени през последните години във водещи университети в Европа и САЩ. Цитирани са автори с публикации от най-престижни издания в областта на невронауките.

Може да бъде ползвана като материал за реферати и за обсъждане на писмен текст.

3. Мат Ридли. Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави. Изд. CIELA 2002

Книгата е превод от английското идание Matt Ridley GENOME HarperCollins Publishers 1999. Авторът е биолог по образование, защитил докторат в Оксфорд.

Мат Ридли проучва научните, философските и моралните въпроси на наследствеността, интелигентността, болестите и др.

Като материал за реферати и за обсъждане на писмен текст могат да се ползват следните глави:

Интелигентността – стр. 95 – 113

Инстинктите – стр. 114 – 132

Конфликтът – стр. 133 – 149

Себелюбието – стр. 150 – 166

Паметта – стр. 264 – 277

4. Кийт Станович (2010). Нека мислим правилно за психологията. Изд. “Изток-Запад”

Авторът е професор в Департамента по човешко развитие и приложна психология в Университета в Торонто. Целта на книгата е да покаже научната стойностна критичното мислене, което е необходимо на студентите по психология и други сродни специалности за разбиране на човешкото поведение и оценяване по достойнство съветите давани от различни “медийни източници”. Представени са основните принципи на методологията и методиката на психологическите изследвания.

Като материал за реферати и за обсъждане на писмен текст могат да се ползват следните глави:

Глава 3. Операционализъм и есенциализъм

Глава 4. Свидетелски разкази и доказателства от изследвани случаи: плацебо ефекта и др.

Глава 5. Корелация и каузалност

Глава 9. Въпросът за множествената причинност

Глава 10. Вероятностните разсъждения

Глава 11. Ролята на случайността в психологията

5. Дуейн П. Шулц и Сидни Елън Шулц (2006). История на модерната психология. Изд. Наука и изкуство, София. Превод от английски.

Монографията представлява осмо допълнено и преработено издание на книга, чието първо издание е било утвърдено преди 35 години като бестселър. В исторически план са представени основните идеи в психологията в развитието им, както и тяхното адаптиране към променящата се интелектуална и социална среда.

Като материал за реферати и за обсъждане на писмен текст могат да се ползват следните глави:

Глава 3. Физиологични влияния върху психологията

Глава 6. Функционализъм: предшестващи влияния.

Глава 7. Функционализъм: развитие и основаване

Глава 8. Приложна психология

Глава 15. Съвременно развитие в психологията

Средства за оценяване:

Текущи писмени препитвания

Участие в дискусии

Представяне на реферати

Представяне на презентации