OOOK033 Що е философия

Анотация:

Курсът въвежда студентите в историческите начала, интелектуалните източници и различните разбирания за философия. Очертават се спецификите на философката нагласа, философските начини на питане и философските методи. Представят се основните дялове на философията – онтология, епистемология и етика – с техните водещи проблеми и най-важни категории. В азключителната част на курса се разглеждат три значими философски проблема – за съзнанието, за свободата и за справедливостта.

прочети още
Социална работа

Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р
доц. Христо Гьошев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти

ще знаят:

• кои са историческите начала, интелектуалните източници и основните схващания за философия,

• каква е спецификата на философското питане, в) кои са основните дялове и кои са основните понятия на философията.

ще могат:

• да се ориентират в полето на философията,

• да разбират смисъла на основните философски питания, в) да разбират значението на най-важните философски понятия.


Предварителни изисквания:
• няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Въпросът „Що е философия?” като въпрос на самата философия. Разбирания за философия.

2. Специфика на философското питане. Емпирични и концептуални въпроси. Всекидневна и теоретична нагласа.

3. Историческото начало на философия в Древна Гърция. Първоизточници на философията.

4. Основни дялове на философията.

5. Семинар: Люк Фери: „Що е философия?”

6. Онтология – въпросът за битието. Битие и небитие. Идеята за Бога.

7. Епистемология – въпросът за истинното знание. Мнение и знание. Вяра и знание.

8. Етика – въпросът за добрия живот. Добро и зло.

9. Философски методи.

10. Текущ контрол – коментар на кратък философски текст.

11. Съзнание.

12. Свобода.

13. Семинар: Ханс-Георг Гадамер: „Антропологичните основи на човешката свобода”

14. Справедливост.

15. Семинар: Пол Рикьор: „Право и справедливост”.

Литература по темите:

• Бояджиев, Цочо: „Що е истина” – в: „Античната философия като феномен на културата”, София 1994, стр. 53-68.

• Бърлин, Исайя: „Две концепции за свободата” – в: „Четири есета за свободата”, София 2000, стр. 186-244.

• Гадамер, Ханс-Георг: „Антропологичните основи на човешката свобода” – в: „Наследството на Европа”, София 2009, стр. 131-142.

• Декарт, Рене: „Метафизически размишления” – в: „Метафизика”, София 1996, стр. 12-85.

• Дилтай, Вилхелм: „Исторически метод за определяне същността на философията” – в: „Същността на философията”, София 2001, стр. 33-63.

• Ингарден, Роман: „Човекът” гл. 1-4, София 2003, стр. 9-52.

• Кант, Имануел: „Какво значи да се ориентираш в мисленето” – в: „Кратки метафизически съчинения”, София 2000, стр. 5-30.

• Кулов, Венцеслав: „Понятия за философия”, София 2009.

• Макинтайър, Аласдър: „Естеството на добродетелите” – в: „След добродетелта”, София 1999, стр. 212-237.

• Платон: „Държавата”, София 1981, книга 7.

• Рикьор, Пол: „Задачите на философията” – в: „Софийски диалози – Пол Рикьор”, София 1998, стр. 101-108.

• Тодоров, Христо: „История на понятията и философия” – в: „Работа върху понятията”, София 2011, стр. 39-53.

• Улф, Пол: „За философията”, София 2004.

• Фери, Люк: „Що е философия?” – в: „Да се научим да живеем. История на философията за новите поколения”, София 2010, стр. 11-25.

• Франкфърт, Хари Г.: „Свободата на волята и понятието за личност” – в: „Философски алтернативи”, бр. 6/2009, София, с. 26-38.

• Хабермас, Юрген: „Философията като наместник и интерпретатор – в: „Морал, право, демокрация”, София 1999, стр. 7-28.

• Хайдегер, Мартин: „Краят на философията и задачата на мисленето” – в: „Същности”, София 1999.

• Хайдегер, Мартин: „Платоновото учение за истината” – в: „Същности”, София 1999.

• Хусерл, Едмунд: „Философията като строга наука” – в: ”Философски преглед” 2/1992 и 1-2/1993.

• Хусерл, Едмунд: „Кризата на европейското човечество и философията” (част 1) – в: „Критика и хуманизъм” 4/93, стр. 13-28.

• Ясперс, Карл: „Въведение във философията”, София 1994.

Средства за оценяване:

ФОРМИ НА ТЕКУЩА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА

а) активност на студента по време на семинарите – 20%;

б) текуща проверка на знанията – 30%;

в) изготвяне на реферат – 50%.

До края на семестъра всеки от студентите трябва да подготви реферат в обем от 5-7 стандартни страници (30 реда 60 знака) върху избран от него текст (статия, раздел, глава от книга и др. от около 25 страници), в който очаквам:

а) да е посочен главният проблем, който се разглежда в текста, и евентуално неговата връзка с други проблеми;

б) да са посочени и обяснени ключовите понятия;

в) да е изложена и обяснена позицията на автора с нейните главни аргументи;

г) да е намерило израз критичното отношение на студента към изложената в текста гледна точка.

Валидна текуща оценка се формира само в случай, че оценката на ВСЕКИ ЕДИН от компонентите на текущото оценяване е различна от слаб 2.

ФОРМА НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТА

Изпитът се провежда на края на зимния семестър на академичната година. Той се състои в интерпретация на посочен от мен фрагмент от философско произведение и събеседване върху реферата. На изпит се явяват: а) студентите, които нямат оформени текущи оценки; 2) имат оформени текущи оценки, които те желаят да подобрят.