OOOK085 Идеи за знанието

Анотация:

Курсът обхваща периодът от появата на първите идеи за знанието в пред-сократическата ера до наши дни, без Египет и Ислямските страни. Прави се общ преглед на достигнали до нас познавателни концепции при Платон, Сократ, Аристотел, стоици, скептици, циници, епикурейци, през Средновековието до съвременността. Идеята е студентите да научат, че съществуват познавателни идеи много преди самото познание да започне да се самонаблюдава. Проследяването на идеите за знанието върви като компактна схема с 4 основни критерия: отношението на познаващия към Бог, схващането за ролята на Бога, диалога между хората и природата и отношението на познаващия към идеите за познание. Избралите този курс могат да градят върху неговите основи каквито пожелаят бъдещи схеми на интелектуалното си развитите, включително такива, задълбочаващи знанията им в същата идея.

прочети още
Социална работа

Преподавател(и):

проф. Иван Младенов  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите ще:

1) знаят:

• Как се изграждат основните познавателни теории, достигнали до съвременността.

• Какви критерии за знание са се обособили и оцелели до днес.

• Кои основни школи за знание са възникнали и по какви белези са се разделили във времето и в методите си.

• Има ли закони в мисленето и за какво служат те.

2) могат:

• Да се ориентират много по-лесно в света на идеите за знанието и да прилагат наученото. Ще имат един много широк теоретичен фундамент, върху който да полагат всички знания, които ще получават след това.

• Да поставят във верен контекст всичко усвоено, като не допускат големи хронологични или теоретични грешки.


Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:

• Желателно, но не задължително е владеенето на английски език



Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Увод, преглед на разписанието на лекциите. Кратък тест върху съществуващите познания на студентите върху това, какво разбират под познание и познавателни теории.

2. Идеи за знанието в предсократическата ера, (Участие на студентите с налични знания). Въвеждане на критерии за идея за знанието.

3. Монизъм. Йоническа школа. Идея за едносъщността на битието. Диалог между боговете и хората.

4. Питагорейска школа, школата на Демокрит, Хипократ. Изпитание на идеите за единния произход на нещата.

5. Елеатска школа (Парменид, Зенон) Усъмняване в сетивата като източник

на знание. “Парадоксите” на Зенон. Начало на диалектиката.

6. Плуралисти, атомисти, софисти. Как “човек е мярка за всички неща”?

7. Сократическа школа. Платон, Сократ. “Знанието е у всекиго, необходим

е само метод за неговото освобождаване”.

8. Аристотел – построяване на основите на човешкото познание.

Категории, концепции, дисциплиниране на мисленето. Причина

и следствие.

9. Стоическа школа – триадичен модел на мислене. Циници, скептици,

епикурейци. Борба за надмощие на логиката над простото наблюдение.

10. Неоплатонизъм, преход към схоластицизъм. “Дървото на Порфирий”;

смяна на парадигмата на знанието.

11. Средновековие, схоластицизъм: монотеизм, нов вид

диалог, нова роля на бог в стремежа за знание.

12. Английски схоластици: Бейкън, Окам, Дън Скотус и други. Знанието

като нова интерпретация на стария аристотелизъм.

13. Революции в знанието – Коперник, Галилей, Кеплер. Нютон. Идеите за

знание в математиката, космологията, природните науки.

14. Английски емпирицизъм: Лок, Бъркли, Хюм. Знанието като социална

сила. Поставяне основите на повечето съвременни науки.

15. Немска класическа философия: Шелинг, Кант, Хегел. Траекториите на

“модерното” знание.

Литература по темите:

Иван Младенов

Идеи за знанието

Библиография

Основна

Антична литература, съст. Богдан Богданов, Анна Николова, София, 1988.

Аристотел, Аналитики т.1, превод Иван Христов, издателска къща “Христо Ботев”,София, 1997. (от с.7- 42).

Аристотел, Категории, превод Иван Христов, издателство Наука и изкуство, София, 1992.

Аристотел, Реторика, превод Александър Ничев, издателство Наука и изкуство, София, 1986.

А.Ф. Лосев, Проблемът за символа и реалистичното изкуство, издателство Наука и изкуство, София, 1989. (с.114 – 127).

Богданов, Богдан, Отделно и заедно, и-во Планета З, София 2005.

Бенямин, Валтер, Художествена мисъл и културно самосъзнание, съст. Атанас Натев, и-во Наука и изкуство, София, 1989. (от с.338 – 367).

Бояджиев, Цочо, Философия на европейското средновековие, Философска фондация, Минерва, София, 1994.

Витгенщайн, Лудвиг, Избрани съчинения, и-во Наука и изкуство, превод Николай Милков, София, 1988.

Кант, Имануел, Логика, прев. Димитър Денков, и-во Гал-Ико, 1994. (Въведението и от с.30 до 38).

Колапиетро, Винсент, Речник по семиотика, превод Иван Младенов, и-во Хейзъл, 2000.

Сборник Философия на логиката. Ранна аналитична философия: Готлоб Фреге, Бъртранд Ръсел, Джордж Е. Мур, Лудвиг Витгенщайн. Съставителство и превод: Т. Полименов, А. Бешкова, Е. Латинов, Б. Моллов. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2003

Платон, Диалози, т. 1(1979) и 2 (1982), издателство Наука и изкуство, София, превод Георги Михайлов, Богдан Богданов.

Ръсел, Бъртранд, История на западната философия, т.I., С.1996.

Ръсел, Бъртранд, Проблемите на философията, Велико Търново, 1999.

Ръсел, Бъртранд, Теория на познанието, и-во Критика и хуманизъм, С. 1997.

Свети Аврелий Августин, Изповеди, прев. Анна Б. Николова, и-во Народна култура, София, 1993.

Уайт, Лесли, Науката за културата, и-во Наука и изкуство, превод Борис Николов, София,1988.

Фреге, Готлоб: Логически изследвания. Издадени, преведени и допълнени с въведение от Тодор Полименов. София: ФОС, 2001.

Фройд, Зигмунд. Въведение в психоанализата, и-во Наука и изкуство, София, превод Маргарита Дилова, 1990.

Шелинг, Фр. Вилхелм Йозеф, Философия на изкуството, и-во Наука и изкуство, превод Генчо Дончев, София, 1980.

Допълнителна

The Essential Peirce, vol. 1 (1867-1893), eds. Nathan Houser & Christian Kloesel, IU-Press, 1992; vol.2 (1893-1913), ed. by the Peirce Edition Project, IU-Press, 1998.

Bakhtin, M. M. (1987) Speech Genres & Other Late Essays, trans. By Vern W McGee, Caryl Emerson and Michael Holquist eds., University of Texas press, Austin.

Deely, John, Basics of Semiotics, IU-Press, 1990

Mladenov, Ivan (2006) Conceptualizing Metaphors. On Charles Peirce’s Marginalia, Routledge, London & New York, Taylor and Francis Group, 2006, 198pp. ISBN 0-415-36047-1

Mounce, H.O. (1997) The Two Pragmatisms, From Peirce to Rorty, Routledge, London and New York.

Putnam, Hilary, (1995) Pragmatism, Blackwell Publishers Inc.

Russel, Bertrand (1978) The Problems of Philosophy, Oxford University Press, London, ISBN 0 19 888 018 9.

Savan, David (1976). An Introduction to C. S. Peirce's Semiotics. Part I.

Toronto Semiotic Circle; Toronto: Victoria University

Sebeok, Thomas A. (1991). A sign is just a sign Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press.

Wittgenstein, Ludwig (1958) Philosophical Investigations, 3rd edn, (tr. G.E.M. Anscombe) The Macmillan Company, New York.

Wittgenstein, Ludwig (1961) Tractatus Logico-philosophicus, (tr. D. F. Pears & B.F. McGuiness) London, Routledge & Kegan Paul

Readers and Dictionaries

Against Theory, Literary Studies and the New Pragmatism, ed. by W.J. Mitchell, The U-ty of Chicago Press, 1982.

Critical Dictionary of Postmodern Thought, ed. Stuart Sim, Routledge, New York, 1999

Pragmatism, A Reader, ed. by Louis Menand, Vintage Books, 1997.

A Dictionary of Philosophy, ed. A.R. Lacey, Routledge & Kegan Paul Lmt. first edition 1976.

Vincent M. Colapietro, Glossary of Semiotics, Paragon House, New York, 1993

Nathan Houser, Peirce on Semiotics, Semiotics Studies Series, Indiana University, 1992.

Средства за оценяване:

АКТИВНОСТ В ЧАС 30-40 %

КУРСОВА РАБОТА/ЕСЕ 20-50 %

Семестриален изпит:

ПИСМЕН ИЗПИТ 20-30 %

УСТЕН ИЗПИТ 20-30 %