Преподавател(и):

доц. Невелина Попова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• специфичните драматургични принципи на изграждането на анимационния сценарий и да адаптират различни литературни текстове за анимационните си замисли.

2) могат:

• Да пишат анимационни сценарии, да интерпретират, да създават пародии.

Предварителни изисквания:
• обща литературна и кинематографична грамотност. Предполага се, че те вече са преминали началните драматургични курсове.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

№ на занятие

1 - 2 Възможностите на анимацията за интерпретация на съществуващи текстове и сюжети. Пародията като ключ към изграждането на анимационния разказ.

• Използването на знака и цитата в анимационната драматургия - в контекста на постмодернизма.

• Инперпретацията и динамичната структура на художествената творба.

• Смисловото преобразуване на текста в процеса на раждането на творбата и на възприятието й.

3 - 4 Класическите тропи в поезията и анимацията.

Особеният статут на изобразителната метафора.

Анимационните метафори и метонимии.

Буквализираната метафора.

Алегорията в авимационния разказ.

5 – 8

Символ и мит.

• Естетиката на символизма и модерното изкуство.

• Актуализиран прочит на манифеста на символистите, написан от Жан Мореас през 1882 година.

Претопяване на прозаическото битие на отделното слово и конкретния образ в цялостния контекст на произведението.

Символизацията като принцип за преодоляване на описателното подражателно начало в изкуството и постигане на по-голяма обобщеност и философска дълбочина.

• Неизразимостта и многозначността на символа.

• Символният потенциал на анимационните образи.

• В поетичния свят на... / срещи и работа по текстовете на съвременни автори /

9 - 15

Приказките и детската литература като неизчерпаема съкровищница на образи и сюжети при екранизацията в съвременната кинодраматургия.

• Условността на приказното пространство (съпоставяне с мита и легендата) и анимационната условност. Видове приказки. Общи характеристики, произход, структура.

• Българските народни приказки. Пътешествие към златната ябълка,с ламята, със самодивската любов, слънчевата майка, с Клан-клан-недоклан и… сливите за смет.

• Авторските приказки на Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Асен Разцветников, Николай Райнов, Ран Босилек, Дора Габе, Йордан Радичков и Валери Петров.

• Приказки от цял свят - индийски, руски, японски, африкански и др. Приказките на Шехерезада.

• Детската литература през 17 - 18 век : басните на Лафонтен, приказките на Шарл Перо. Немската детска литература през 18 - 19 век. Романтизмът и възраждането на приказката. Приказките на Братя Грим, Вилхелм Хауф и Хофман.

• В най-съкровените приказни светове на Ханс Кристиян Андерсен.

• Английската литература за деца от края на 19 и началото на 20 век. Пътешествия с Луиз Карол и Алиса в страната на чудесата и огледалния свят, с Робърт Стивънсън на Тайнствения остров,с Оскар Уайлд и Щастливия принц.

• Приказките на Р. Киплинг.

• Италианска литература за деца . “Приключенията на Пинокио” на Карло Калоди и “Сърце” на Едмондо де Амичис.

• Славянски литератури за деца: Руска - А. С. Пушкин, Лев Толстой, Алексей Толстой, Александър Грин, Павел Бажов; полска - Хенрих Сенкевич; чешка - Карел Чапек, Божена Немцова; сръбска - Бранислав Нушич.

• Френска детска литература от края на 19век и първата половина на 20 век. Жул Верн и началото на научната фантастика. “Без дом” на Хектор Мало.

• “Малкият принц” на Антуан дьо Сент Екзюпери.

• Любими автори от втората половина на 20 ти век и началото на 21-ви. Героите и историите на А. Милн, Селма Лагерльоф, Астрид линдгрен, Джани родари, Доналд Бисет, Николай Носов, Джон Толкин, Кенет Греъм, Михаил Енде, Джоан Роулинг и др.

- Финални семинарни занятия: “ Моите завърнали се приказки и пародии” - представяне и обсъждане на студентски синопсиси и сценарии за бъдещи филми. Семинари, дискусии,

практ. задачи 14

Литература по темите:

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

I. Различни литературни текстове, част от които са включени в тематичния план.

II. Теоретични текстове.

1. Герчева, Красимира К. – Естетиката на анимационния филм, Наука и изкуство, С., 1979, с.13.

2. Герчева, Красимира К.- Феноменът българска анимация, С., “Наука и изкуство”, 1983.

3. Надежда . Маринчевска М. – Българско анимационно кино: 1915 – 1995, ИК “Колибри”, София, 2001.

4. Маринчевска, Надежда .Квадрати на въображението. С., Титра, 2005.

5.Лотман, Юрий М. – О языке мультипликационных фильмов, сб. Об искусстве,Санкт-Петербург, 1998.

6.Асенин, С.В. – Волшебники экрана, М., 1974.

7.Янакиев, Александър – Екранното изкуство – кодиране и декодиране, Проблеми на изкуството, бр.2, 1994.

8.Bendazzi, Giannalberto – Cartoons, One hundred years of cinema animation,1994 John Libbey & Company Ltd.

9.A Reader im Animation Studies, edited by Jayne Pilling, John Libbey & Company L.1997.

10. Wells, Paul, Understanding Animation, First published by Routledge, 1998.

11. Сборник “Проблемы синтеза в художественной культуре”, Москва, “Наука”, 1985.

12. Эйзенштейн, С.М. – Дисни, в сб. “Проблемы синтеза в художественной культуре”, Москва, “Наука”, 1985.

12. Христова, Светла – Сценарийният сюжет, С., НБУ, 2010

13. Касирер, Ернст – Философия на символичните форми Митическото мислене, Eurasia, Academic Publishers, 1998.

14. Иванов – Вано, И.П. – Кадр за кадром, М. „Искусство“, 1980.

15. Асенин, С.В. – Мудродсть вымысла, М., „Искусство“, 1983.

16. Стоянович, Иван – Вчерашна анимация, сп. „Киноизкуство“, бр. 8, 1987.

17. Янакиев, Александър – „Дърпай“ или за индивидуалната анимация, „Кино и време“, бр. 27, 1989.

18. Wells, Paul.Short cuts, London, Wallflower Press, 2002

20. Норштейн, Юрий- Ярбусова, Франческа – Сказка сказок, Москва, „Красная площадь”, 2005.

21. A Reader in Animation studies,edited by Jayne Pilling; London-Sydney, John Libbey Company,1997.

22. Halas John. Masters of Animation, London, BBC books,1987.

23. Николова, Искра – Текстове в движение – проблеми на превода и адаптацията, С., ИК „П. Венедиктов“, 2005.

24. Маневич Йосиф М. – Сквозь магический кристалл, М. 1969.

25. Brian Mc Farlane, Novel to Film, An Introduction to the Theory of Adaptation, Clarendon Press – Oxford, 1996.

26. Знеполски, Ивайло - Умберто Еко и уханието на розата. С., Наука и изкуство, 1987.

27. Seger Linda, Making a good Script Great, S. French, Hollywood, 1994.

28. Барт, Ролан. Въображението на знака. С., Народна култура, 1991.

29. Базен, Андре. Что такое кино? Москва, изд. Искусство, 1972.

30. Лиотар, Жан – Франсоа. Посмодерната ситуация. С., Наука и изкуство, 1996.

31.Нейкова, Радостинал Комиксът на съвременния екран. София, Просвета, 2009.

32. Николова, Цветомира. Хипотезата за странната долина и анимацията. С., НБУ, 2014

Средства за оценяване:

Водещо за крайната оценка са показаните сценарни умения във всички сценарни задачи по времена семестъра, както и семинарните участия. Предадените сценарии на финала не трябва да са по-малко от пет. От изключително значение при оценяването е активността на студента по времена семестъра и неговото индивидуално развитие.