Преподавател(и):

проф. Стефан Стефанов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти

1)знаят:

- основните принципи, концепции и терминология в теорията за международната търговия и международните финанси;

- източниците на информация за състоянието и тенденции в съвременната международна търговия и финанси;

- съдържанието и принципите на функциониране на пазарните отношения в световната икономика, инструментите на търговската политика и тяхното въздействие върху националната бизнес среда и поведението на стопанските субекти в националното стопанство;

2) могат:

- да използват придобитите теоретични знания за анализ и интерпретация на състоянието и тенденциите в еволюцията на международната търговия и международните финанси;

- критично да оценяват съдържанието и инструментите на националната икономическа и външноикономическа политика в условия на засилваща се глобална взаимозависимост на националните стопанства и да формират и аргументират собствени позиции относно насоките на тяхното подобряване;

- бързо да се ориентират в противоборството на съвременните макроикономически парадигми и да отстояват принципите на устойчивото икономическо развитие в национален и глобален мащаб;

- адекватно да интерпретират състоянието, тенденциите и перспективите на реалната и номинална конвергенция на българската икономика в системата на Европейския съюз и световното стопанство като цяло.

Предварителни изисквания:

Студентите да имат знания и/или умения по:

- Микроикономика

- Макроикономика

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Форми на обучение

• Лекции и дискусии – 26 часа

• Семинари – 4 часа

• Разработване на курсов проект по една от темите на семинарните занятия

Основни теми в курса по Международна икономика:

Раздел I. Международна търговия

1. Теории за международната търговия – предмет, съдържание, еволюция. Възгледи на представителите на меркантилизма, теории за абсолютните и сравнителните предимства, теория за неравномерното разпределение на ресурсите, съвременни (алтернативни) теории.

2. Показателят “Условия на търговията” като измерител на ефективността на външната търговия. Теория за динамичните сравнителни предимства: индустриална политика и тристранно сътрудничество. Концепция на Майкъл Портър за конкурентното предимство на нациите. Доклад за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум.

3. Еволюция на протекционизма в световното стопанство след Втората световна война – традиционен и нов протекционизъм. Теория за митата: видове мита; номинална и реална защита на местните производители; тарифна ескалация.

4. Статични ефекти на митата в модела на малката икономика – приходоносен, защитен, потребителски, преразпределителен. Отражение на митата върху износителите. Свободни безмитни зони.

5. Статични ефекти на митата в модела на голямата икономика.

6. Нетарифни търговски ограничения и тяхното значение в съвременното световно стопанство. Вносна квота – статични ефекти. Сравнение на протекционистичните ефекти на митото и квотата.

7. Нетарифни търговски ограничения: доброволно износно ограничение – същност, ефекти, особености, значение; изискване за местно участие в производството; политика на държавните покупки.

8. Нетарифни търговски ограничения: вътрешни и износни субсидии и тяхното отражение върху националната икономика и международната търговия.

9. Дъмпинг в международната търговия – определение, видове, предпоставки за неговото осъществяване. Антидъмпингово регулиране.

10. Глобален подход в либерализацията на световната търговия - Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ) – създаване и дейност. Резултати от Уругвайския кръг на многостранните преговори.

11. Световна търговска организация (СТО) – цели, функции, структура. Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ-1994 г.) – съдържание и основни принципи.

12. Регионален подход в либерализацията на световната търговия. Преференциални търговски споразумения - зона за свободна търговия, митнически съюз, обединен пазар, икономически и паричен съюз. Статични и динамични ефекти на митническия съюз.

13. Основни етапи в развитието на икономическата интеграция в Европа и по-специално в рамките на Европейския съюз.

14. Присъединяване на Р. България към ЕС – външноикономически аспекти. Номинална и реална конвергенция на българската икономика в интеграционната система на Европейския съюз.

15. Международно движение на производствени фактори. Многонационални корпорации – определение, структура, видове. МНК като източник на преки чуждестранни инвестиции и тяхната роля в съвременното световно стопанство. Международни съвместни предприятия (джоинт венчърз).

Раздел II. Международни финанси

16. Валутен пазар – определение, структура. Преки, косвени и кръстосани котировки. Валутен арбитраж и неговото значение. Сделки “спот”, “форуърд” и “суап”. Застрахователни и спекулативни мотиви на участниците. Форуърдна премия и форуърден дисконт.

17. Непокрит и покрит лихвен арбитраж. Условие на непокрития и на покрития лихвен паритет. Определяне на форуърдния валутен курс чрез условието за покрития лихвен паритет.

18. Видове валутни курсове - номинален, ефективен и реален: определение, начини за изчисляване, предназначение,.

19. Платежен баланс – съдържание, структура. Кредитни и дебитни сметки. Двустранното счетоводство и проблемът за активите и пасивите на платежния баланс.

20. Концепции и подходи за обясняване колебанията на валутния курс – платежно-балансов подход; теория за абсолютния и относителния паритет на покупателната способност на валутите и нейното значение.

21. Платежният баланс в условия на фиксиран валутен курс: механизъм за автоматично приспособяване – чрез изменения на цените, на лихвеното равнище и на доходите.

22. Държавна политика за уравновесяване на платежния баланс: девалвация и ревалвация на валутата. Ефекти на девалвацията – подход на еластичността (условие “Маршал-Лернер”) и подход на абсорбцията. Макроикономическа политика – модел на всеобщото равновесие.

23. Развитие на международната валутна система – златен стандарт, Бретън-Уудска валутна система. Система на управлявано плаващите валутни курсове - стерилизирани и нестерилизирани интервенции на валутния пазар.

24. Валутна система на Европейския съюз. Необходимост, механизми и критерии за преминаване към ІІІ етап на икономическия и валутен съюз.

25. Валутен режим и валутни отношения на Р. България. Валутна конвертируемост – същност и видове. Възможности и начини за присъединяване на България към зоната на еврото: изпълнение на критериите в Договора от Маастрихт – сравнителен анализ на постигнатите резултати.

26. Системата на валутния борд – същност и начин на функциониране. Валутният борд като автоматичен стабилизатор на икономиката. Перспективата за присъединяване към Еврозоната в контекста на съвременната финансово-икономическа криза и кризата на държавния дълг в ЕС.

Теми на семинарните занятия:

Семинар № 1: „Модели на пазарната реформа като предпоставка за преминаване към устойчив догонващ икономически растеж в развиващите се страни”.

Основни въпроси за обсъждане:

- сравнителен анализ на двата крайни варианта - „модел на шоковата терапия, приложен в България и други страни от Централна и Източна Европа от началото на 1990-те години” и „модел на постепенността и прагматизма, приложен в Китай от началото на 1980-те години”; същност на моделите и последствия за икономическия растеж; отражение на световната криза от 2008 – 2012 г. върху икономиката на развиващите се страни; възможности за осъществяване на догонващ икономически растеж в страните, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г.

Семинар № 2: „Неомеркантилистичната търговска политика и задълбочаващите се дебаланси в съвременното световно стопанство”.

Основни въпроси за обсъждане:

- приложение на неомеркантилистична търговска политика в развитите индустриални държави (Германия, Япония и др.) и в страните с нововъзникващи пазари (Китай и др) – причини, същност, видове; задълбочаващите се дисбаланси в съвременната световна търговия – ролята на икономиката на САЩ и на Китай; световните търговски дисбаланси в контекста на кризата от 2008 г. и перспективите за тяхното преодоляване или увеличаване.

Семинар № 3: „Перспективите за присъединяване на България към еврозоната – предимства и рискове”.

Основни въпроси за обсъждане:

- анализ и преосмисляне на ползите и рисковете от присъединяването в контекста на дълговата криза в периферните икономики от еврозоната – особености на кризата в Гърция, Ирландия, Португалия, Испания; „вътрешната” и „външната” девалвация като средства (инструменти) за увеличаване на конкурентоспособността на периферните икономики; перспективи за преодоляване на дълговата криза в ЕС чрез усъвършенстване на интеграционния модел – „оптимистични”, „песимистични” и „реалистични” сценарии.

Семинар № 4: „Последствия от функционирането на паричния съвет в България в контекста на световната практика”.

Основни въпроси за обсъждане:

- предимства и недостатъци на плаващия и фиксирания валутно-курсови режими; особености на фиксирания валутно курсов режим в условия на централна банка: а) с възможности за пълноценно прилагане на инструментите на паричната политика; б) с възможности за ограничено прилагане на инструментите на паричната политика (пример – неортодоксалния паричен съвет в България); сравнение на икономическите резултати в условията на кризата от 2008 – 2012 г. в страни, прилагащи фиксиран валутно-курсов режим (България, Литва, Латвия, Естония - преди присъединяването й към еврозоната и др.) със страни, прилагащи плаващ валутно курсов режим (Полша, Унгария, Румъния и др.); поуки за България от краха на паричния съвет в Аржентина през 2002 г.; възможна ли е успешна догонваща стратегия в условия на паричен съвет – опитът на Р. България; оценка на възможностите и перспективите пред паричния съвет в България в контекста на европейската и световна практика – а) присъединяване към еврозоната при сега действащото равнище на фиксирания валутен курс; б) запазване на фиксирания валутно-курсов режим, но при включване в действие на всички инструменти на паричната политика на централната банка; в) преминаване към плаващ валутно-курсов режим и др.

Литература по темите:

Библиография по темите в курса по Международна икономика:

Препоръчителна литература

Стефанов, Ст. “Международна икономика”, НБУ – ЦДО, София 2009 г.

Допълнителна литература

Савов Ст., Р. Гечев, В. Иванова, Е. Сотирова. Световна икономика. Университетско издателство “Стопанство”, С. 2006.

Маринов В., Международни икономически отношения: теория, система, политика, УИ „Стопанство”, С., 2006.

Стоименов, М. Международни финанси. 3 изд., София, изд. „Тракия – М”, 2011.

Царевски, В. Международни финанси. ВСУ „Черноризец Храбър”, Университетско издателство, 2010.

Масларов, С. – „Международни финанси”, изд. НБУ, С., 2010 г.

Пилбийм, Кийт. Международни финанси. София, изд. FTP, 1995.

Каракашева, Лилия. „Международен бизнес”, Издателство „Призма”, 2007.

Литература за семинарите и курсовия проект:

Стефанов, Ст. “Неолибералната платформа на прехода към пазарна икономика – особености и последствия”. Списание “Икономическа мисъл”, 2003, № 4.

Стефанов, Ст. “Преходът към пазарна икономика в контекста на проблема за конкурентноспособността”. Списание “Икономическа мисъл”, 2002 г., № 1.

Стефанов, Ст. “Предимства и рискове в присъединяването на България към Европейския съюз”. – Списание “Международни отношения”, 2001 г., № 4.

Джоузеф Стиглиц. Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея. София, издателска къща „ИнфоДар”, 2010 г.

Джоузеф Стиглиц. Глобализацията и недоволните от нея. Университетско издателство „Стопанство”, София, 2003 г.

Гилпин, Робърт. Глобална политикономия: разбиране на международния икономически ред. Издателство „Дамян Яков”, София, 2003 г.

Пол Кругмън. Завръщането на икономиката на депресията и кризата от 2008 г. София, Издателство „Изток – Запад”, 2009 г.

Нуриел Рубини и Стивън Мим. Кризисна икономика: основен курс за бъдещето на финансите. София, Сиела Норма АД, 2011 г.

Джордж Сорос. Новата парадигма на финансовите пазари: кредитната криза на 2008 г. и какво означава тя. София, Сиела 2008 г.

Алън Грийнспан. Епоха на турбулентност. София, Обсидиан, 2008 г.

Уилям Фликенщайн и Фредерик Шийхън. Балоните на Грийнспан: епохата на невежество във Федералния резерв. София, Сиела, 2008 г.

Йохан Норберг. Финансовият крах. (Как американската мания за собствен дом и лесни пари доведе до икономическа криза). София, изд. Къща „МаК”, 2010 г.

Жак Атали. Кризата, а след това? София, издателство „Рива”, 2009 г.

Кой е виновен за кризата? Отговорът на австрийската школа. Сборник статии – съставители Георги Ангелов и Валери Димитров. София, издателство „Сиела”, 2010 г.

Иван Ангелов. Световната икономическа криза и България. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010 г.

Макс Оте. Кризата идва: новата световна икономическа криза и как да се подготвите за нея. София, Издателство „Еастра холдинг груп” АД, 2009 г.

Адреси в интернет:

Официална страница на Европейския съюз: http://europa.eu.int/

Европейска комисия: http://europa.eu.int/comm/index_en.htm

Европейска централна банка: http://www.ecb.eu/home/html/index.en.html

Европейска банка за възстановяване и развитие: www.ebrd.org

Информация и анализи за Европейския съюз: http://www.euractive.com/

Делегация на европейската комисия в България: http://www.evropa.bg/

Световна търговска организация: www.wto.org.

Международен валутен фонд: www.imf.org

Световна банка - www.worldbank.org

Организация за икономическо сътрудничество и развитие: www.oecd.org

Конференция на ООН за търговия и развитие: www.unctad.org

Министерство на икономиката и енергетиката: www.mi.government.bg

Българска народна банка: www.bnb.bg

Национален статистически институт: www.nsi.bg

Средства за оценяване:

Студентите, които посещават редовно занятията през семестъра, могат да се освободят от крайния изпит чрез изпълнение на задачите от текущия контрол:

• Положителна оценка от контролен тест в края на семестриалните занятия – 50%.

• Положителна оценка от презентация и обсъждане на курсов проект на едно от семинарните занятия – 50%.

Оценяването на студентите в сесията става чрез комплексно задание – финален тест и курсов проект, предаден в електронната система MOODLE на НБУ до деня на изпита в сесията. Относителната тежест на двата компонента е 50:50.

Закъснението ще бъде санкционирано като максималната оценка ще бъде „среден 3”.