CASM206 Херменевтически теории и практики

Анотация:

В първата част на курса се разглеждат и представят основните фази и главните и действащи лица в историческото развитие на херменевтиката от времената на нейното възникване като отделна дисциплина през 16 век до нейните частнонаучни и философски версии в наше време. Особено внимание тук се отделя на променящото се отношение между херменевтиката като общо учение за разбирането и различни научни дисциплини. Във втората чaст се разглеждат основните кръгове от проблеми, които стоят във фокуса на теоретичните интереси на съвременната херменевтика във философията, някои хуманитарни и социални науки и редица обществени практики. Тук особен акцент се поставя върху изясняването на редица ключови понятия в съвременната философия и наука, с които намират място в различните херменевтически теории.

прочети още
Филмово и телевизионно изкуство

Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса трябва да:

1. Знаят:

• кои са познават главните фази в историческото развитие;

• кои са основните основните проблеми на херменевтиката като учение за разбирането, намиращо място във философията, в разнообразни частно-научни дисциплини и в редица практики извън науката.

2. Могат:

• да прилагат основните инструменти на херменевтическия метод при разбирането и осмислянето на разнообразни проблеми на общуването в науката, изкуствата и в живота;


Предварителни изисквания:
Познания по история на философията, както и някакъв опит при изучаването на някоя хуманитарна или социално-научна дисциплина.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Що е херменевтика? Исторически корени на херменевтиката като учение за разбирането. Херменевтиката като теологически канон. Херменевтика, реторика, юриспруденция и филология.

2. Универсализиране на херменевтиката в учението на Фридрих Шлайермахер (1768-1834). Разбирането като философски проблем.

3. Херменевтиката като методология на хуманитарните и социалните науки - Вилхелм Дилтай (1833-1911) и Макс Вебер (1864-1920). Проблемът за обективността на хуманитарно-научното и социално-научното познание.

4.Херменевтиката като онтология у Мартин Хайдегер (1889-1976). Учението на Хайдегер за езика. Теория за произхода на художествената творба. Хайдегер и поезията.

5.Философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер (1900-2002). Понятието херменевтически опит. Херменевтиката като теория и практика на разбирането.

6.Херменевтика, психоанализа, структурализъм у Пол Рикьор (р. 1913). Измерения на понятието интерпретация. Конфликти на интерпретациите.

7.Херменевтика и социална критика у Юрген Хабермас (р. 1929). Херменевтика, дискурсна етика и демократична политика. лекция ?28?, ?29?

8.Смисъл, контекст, разбиране. Разбиране и жизнен опит. Недоразумение, неразбиране, непреводимост.

9. Разбиране и разбирателство. Воля за разбиране. Постигане на разбиране – базисно съгласие и диалог.

10. Разбиране и одобрение. Вживяване и дистанция. Критика и критическо разбиране. Философска критика и херменевтика. Критерии за разбиране.

11. Що е традиция? Генерации и традиции. Традиция и еманципация - повторение и прекъсване на традиции. Културни традиции. Грижи за традициите.

12. Предразсъдъци. Отрицателен и положителен смисъл на понятието предразсъдъци. Предразсъдъци и авторитет. Осъзнаване и преодоляване на предразсъдъците.

13. Философско-херменевтическо и лингвистично понятие за език. Езикова конституция на човешкия опит. Език и диалог. Специфика на литературния език. Езици и образи.

14. Понятието чуждост. Саморазбиране и разбиране на чуждото. Чувствителност към чужди морални ценности. Стигматизация и дискриминация на чуждото.

15. Херменевтика и култура. Култура, култури, мултикултурност и интеркултурност.

Средства за оценяване:

1. Участие в семинари.

2. Реферат.