OOOK054 Философските идеи на ХХ век

Анотация:

• Въведение в пет основни течения на философията на ХХ век: прагматизъм, немска феноменология и херменевтика, ранна аналитична философия, неопрагматистка философия на езика и постмодерна теория. Предаване на основен концептуален апарат на съвременната философия и социалните и хуманитарни науки.

прочети още
Социална работа

Преподавател(и):

проф. Димитър Вацов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ: след успешното завършване на курса студентите следва да могат:

• да разпознават основни термини и аргументи от реферираните тенденции във философията на ХХ век;

• да се ориентират в контекста на съвременната хуманитаристика с оглед на по-нататъшната си лична специализация.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН:

Прагматизъм

1 Общо понятие. Преосмисляне на отношението теория-практика. Ч. Пърс и Как да направим идеите си ясни? Моделът на експерименталната наука и принципат на Пърс.

У. Джеймс. Прагматисткият метод. Вярване и навик. Успешността и задоволството като критерий за истинност. Религия.

Дж. Дюи. Понятие за социална философия. Навик и импулс. Медиалност на навика. Инструментализъм. Прагматистката педагогика на Дюи.

Феноменология и херменевтика

Е. Хусерл – феноменологията като строга наука.. “Назад към самите неща”. Естествена и теоретична нагласа. Епохе. Ноетико-ноематични корелации. Ейдетическо вариране. Трансцендентална егология и интерсубективност.

М. Хайдегер – от философия на съзнанието към онтология. Хайдегеровото понятие за феномен. Екзистенция и подръчност. Разбиране и тълкуване. Херменевтичният кръг. Историчност на разбирането. Проблеми пред фундаменталната онтология и обратът на късния Хайдегер.

Х. Г. Гадамер. Наука, изкуство, език – модусите на истината. Спецификата на хуманитарните науки и историчността. Предзнания и предразсъдъци. Традиция и авторитет. Диалогичността в херменевтиката на Гадамер.

Аналитичната философия в началота на ХХ век.

“Лингвистичният обрат” и аналитичната философия – общо понятие. Идеалът за създаване на съвършен логико-математически език. Б. Ръсел. Логическият атомизъм и критиката на монизма. Техника на логическия анализ – вариране на съставките на пропозициите и формализация. Атомарни и молекулярни пропозиции. Истина и неистина.

Л. Витгенщайн. “Логико-философски трактат”: логическа хомогенност между език, мислене и реалност. Изобразителната теория за езика: “обекти”, “образи”, “имена” и проблемът за “връзката” между простите елементи. “Логическата форма” и разликата между казано и показано. Границите на езика като граници на света – солипсизъм. Обратът на късния Витгенщайн: теория на езиковите игри.

Логическият позитивизъм. Морис Шлик и Виенският кръг – “Манифестът”. Идеализацията за “научното схващане за света”. “Физикалистки език” и принципът за емпирическата верификация. Отхвърлянето на метафизиката.

Аналитичната философията на езика след войната

Философия на всекидневния език (Остин, Сърл). Критики към логическите теории за репрезентацията – проблемът за перформативността на езика. Анализ на езика. Констативи и перформативи. Условия за сполучливост/несполучливост на езиковите перформации. Извънезиковите условия на езика.

У. В. Куайн. Прагматистки contra позитивистичен емпирицизъм. Двете догми на логическия позитивизъм: разграничението аналитични/синтетични истини и редукционизмът. Критика на “остензивните дефиниции”. Прагматисткото схващане за “значението” – “свойство на поведението”. Теория за “радикалния превод”. Онтологическата релативност.

Д. Дейвидсън. Завършване на прагматистката преработка на “значението”: третата догма на позитивистичния емпирицизъм – разграничението между концептуална схема и съдържание, между a priori и a posteriori. Теория за “радикалната интерпретация”. Ограничителният принцип на charity.

Постмодерна теория

М. Фуко. Генеалогия и археология. Дискурс, изказ, историческо a priori. Критики на Модерността. Власт/знание. Критиките към субекта. Опити за реабилитация на субекта: грижата за себе си.

Ж. Дерида. Хайдегеровата деструкция на метафизиката и деконструкцията на Дерида. Трансцендентално означаемо. Текст, следа, differance, грама, dissemination.

Р. Рорти. Дюи, Дейвидсън и Дерида в синтеза на Рорти. Самосъздаването на езика – метафоричност и буквализация. Случайността на езика. Политически импликации.

Литература по темите:

ЛИТЕРАТУРА:

Витгенщайн, Л., 1988. Избрани съчинения. Наука и изкуство, София. (вж. Предговора на Е. Панова)

Витгенщайн, Л., 1993. “За мен теорията няма ценност” в: сп. Критика и хуманизъм, 4/93, София.

Р. Рорти, Случайност, ирония, солидарност, ИК “Критика и хуманизъм” 1998

Гадамер, Х.Г., 1994. История и херменевтика. Гал-ико, София.

Гадамер, Х.Г., 1997. Истина и метод. ЕА, Плевен.

Денков, Д., 1992. Мартин Хайдегер – онтология на трагичното. Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, София.

Aa?eaa, ?., 1992. Iiceoee, ИК “Критика и хуманизъм”, Nioey. (1-вите 2 интервюта)

Дерида, Ж., 1998. Писмеността и различието. Наука и изкуство, София.

Дюи, Дж., Как мислим, ИК “Минерва” 2002;

Дюи, Дж., Човешка природа и поведение, ИК “Критика и хуманизъм” 2001;

Джеймс, У., Прагматизмът, ИК “Арета” 1994;

Лиотар, Ж., 1993. Постмодерното, обяснено за деца. ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Лиотар, Ж., 1996. Постмодерната ситуация. Наука и изкуство, София.

Мийд, Дж. Х., Разум, Аз и Общество, ЕА 1997;

Остин, Дж. 1996, Как с думи се вършат неща, Критика и хуманизъм, София.

Полименов, Т., Бешкова, А., Моллов, Бл., Латинов, Е. (съст.), 2003, Философия на логиката, Ун. Изд. на СУ, София (вж. “Върху смисъла и значението” на Г. Фреге).

Рорти, Р., 1998. Философията и огледалото на природата. . БАН, София.

Ръсел, Б., 1997. Теория на познанието. ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Саръилиев, И., Прагматизъм, Нов български университет, 2002

Сивилов, Л. (съст.), 1992. Теории за истината. Унив. изд., София. (вж. Статиите на Б. Ръсел);

Тодоров, Хр., 1996, Очерци по философия на историята, Унив. изд. на СУ, София. (вж есето “Радикализмът”)

Oiai?ia, O?., Nua?aiaiiaoa oeeinionea oa?iaiaaoeea a Aa?iaiey, aen. - iaioae.

Фуко, М., 1992. Думите и нещата. Наука и изкуство, София.

Фуко, М., 1992. Генеалогия на Модерността. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”, София. (вж. Есето “Ницше, генеалогията, историята”)

Фуко, М., 1996. Археология на знанието. Наука и изкуство, София.

Фуко, М., и Ж. Дерида, 1996. Лудостта. ИК “Критика и хуманизъм”, София.

Хабермас, Ю., 1991. “Модерността – един незавършен проект” в: Критика и хуманизъм, 3/1991, София.

Хабермас, Ю., 1999. Философия на езика и социална теория. ЛИК, София.

Хайдеггер, М., 1990. “Слова Ницше “Бог мертв”“ в: Вопросьi философии, кн. 7, Москва.

Хайдеггер, М., 1991. Язьiк. Ленинградский Союз ученьiх, С.-Петербург.

Oaeaaaa?, I.,1993. Nuuiinoe. Гал-Ико, Nioey.

Хайдеггер, М., 1993. Время и бытие. Республика, Москва.

Oaeaaaa?, I., 1997. Eaio e i?iaeaiuo ca iaoaoeceeaoa, Изд. “Отворено общество” & Изд. “Анубис”, Nioey.

Хайдеггер, М., 1997. Бытие и време. Ad Marginem, Москва.

Хайдеггер, М., 1997. Тождество и различие. Гнозис, Москва.

Хайдегер, М., 2000. “Изкуството и пространството” в: сп. Критика и хуманизъм, кн. 9, 2/2000, София.

Хусерл, Е., 1992. “Философията като строга наука” в: сп. Философски преглед, кн. 2/92 и 1-2/93, София.

Хусерл, Е., 1992. Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология. ЛИК, София.

Хусерл, Е., 1993. “Кризата на европейското човечество и философията” в: сп. Критика и хуманизъм, 4/93 и 5/98, София.

Хусерл, Е., 1996. Увод във феноменологията. Евразия, София.

Ayer, A.J. (ed.|, 1959. Logical Positivism. The Free Press, New York.

Best, St., and D. Kellner, 1991. Postmodern Theory (Critical Interrogations). Macmillan, London.

Davidson, D., Inquiries into Truth and Interpretation, Oxford 1984 (вж. On the Very Idea of a Conceptual Scheme)

Featherstone, M., 1995. Undoing Culture: Globalisation, Postmodernism and Identity. Sage.

Habermas, J., 1987. The Philosophical Discourse of Modernity. Twelve lectures. Polity Press.

Heidegger, M., 1962. Being and Time, New York.

Jameson, F., 1991. Postmodernism, or the Cultural Logic of Late Capitalism. Duke Univ. Press.

Laclau, E., 1990. New reflections on the Revolution of Our Time. Verso.

Murphy, J.P., Pragmatism. From Peirce to Davidson, Westview Press 1990

Quine, W. V., Ontological Relativity and Other Essays, New York 1969

Russell, B. 1926, Our knowedge of the external world, London and New York.

Russell, B. 1970. The Principles of Mathematics. Noton, New York.

Russell, B., 1985. The Philosophy Of Logical Atomism. Oxford Univ. Press.

Strawson, P.F., 1979. Individuals. An Essay in Descriptive Metaphysics. Methuen: London.

Wittgenstein, L., 1922. Tractatus Logico-philosophicus. London.

* * *

Философски речник (Съвременни философи ХIХ-ХХ век. Школи, направления), 1993, ГАЛ-ИКО, София.

Средства за оценяване:

2 теста