OOOK110 Практическа логика

Анотация:

Според едно вече класическо определение, логиката е „науката за и изкуството на мисленето”. От една страна, в качеството си на наука, тя е прогресивно математизираща се дисциплина, имаща все по-малко пресечни точки с живото човешко мислене. От друга страна, в качеството си на изкуство, тя е ежедневно прилаган инструмент, който използваме всеки път, когато формулираме теза, или привеждаме аргументи в нейна полза. Настоящият курс по практическа логика цели да запознае студентите с онези аспекти на логиката като наука, които са релевантни спрямо логиката като изкуство, да създаде умението логическите принципи да бъдат прилагани в контекста на ежедневните ни аргументативни практики. Представеният материал е разделен на четири дяла, организирани според традиционното деление на логиката, която през по-голямата част от историята си е схващана като учение за понятието, съждението и умозаключението. Първият от тях привежда сведения за същността и предмета на логиката, както и за нейната история, свързана с опитите за картографиране и налагане на карантина върху териториите, обитавани от парадоксите и логическите грешки (дял 1). Следващият въвежда техники за работа с понятия, разчитащи на графичното им представяне и разкриването на обемните отношения между тях (дял 2). Третият дял представя методите за обосноваване и опровергаване, които са част от теорията на пропозиционалната логика (дял 3). Последният дял представя онези техники, които имат пряка връзка с логиката на науката – индукция, потвърждение и обяснение (дял 4). Целта на курса е да демонстрира практическата значимост на логическата теория, нейната функция като инструмент, който често прилагаме, без дори да го съзнаваме.

прочети още
Социална работа

Преподавател(и):

доц. Росен Люцканов  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) познават:

• основните етапи в развитието на логиката;

• фундаменталните категории в езика на формалната логика;

• връзката между съвременната логика и философията на науката.

2) могат:

• да построяват дефиниции, избягвайки възникването на парадокси;

• да анализират отношенията между съподчинени понятия;

• да формализират твърдения от естествения език;

• да се аргументират ефективно, избягвайки логически грешки;

• да разработват стратегии за опровергаване на теза.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Дял 1: Уводни теми

1.Генезис и същност на логиката; логика, диалектика и софистика

2.Логически грешки; неформална логика и критическо мислене

3.Типове парадокси; обща структура на парадоксите

Дял 2: Понятие

1. Дефиниция и класификация; типове дефиниции

2. Логически квадрат; отношения между понятията

3.Непосредствени умозаключения; кръгове на Ойлер

4.Силогистиката на Аристотел като логика на понятието

Дял 3: Съждение

1.Същност на логическите константи; семантични таблици

2.Правила на системата за естествен извод

3.Търсене на контрапример и техники за опровергаване

4.Елементи на предикатната логика

Дял 4: Умозаключение

1.Аргументация: моделът на Тулмин

2.Индукция: методите на Мил

3.Потвърждение: загадката на Гудмън

4.Обяснение: реконструкцията на Хемпел

Литература по темите:

Основна:

1. Copi, I. 1986. Introduction to logic, seventh ed. New York: Macmillan.

2. Hacking, I. 2001. An introduction to probability and inductive logic. New York: Cambridge University Press.

3. Kneale, W. and M. Kneale. 1962. The development of logic. Oxford: Clarendon Press.

4. Quine, W. V. O. 1966. Methods of logic, revised ed. New York: Holt, Rinehart and Winston.

5. Sainsbury, R. M. 2009. Paradoxes, third ed. Cambridge: Cambridge University Press.

6. Strawson, P. F. 1964. Introduction to logical theory, fourth ed. London: Methuen.

7. Toulmin, St. 2003. The Uses of Argument, updated ed. Cambridge: Cambridge University Press.

8. Priest, G. 2008. An introduction to non-classical logic, second ed. Cambridge: Cambridge University Press.

Допълнителна:

1. Aristotle. 1928. De Sophisticis Elenchis. In: Ross, W. D. (ed.) The works of Aristotle, vol. I. Oxford: Clarendon Press.

2. Barwise, J. and J. Etchemendy. 1999. Language, proof and logic. Stanford: CSLI Publications.

3. Goodman, N. 1983. Fact, fiction, and forecast, fourth ed. Cambridge, MA: Harvard University Press.

4. Plato. 1997. Sophist. In: Cooper, J. M. (ed.) Plato. Complete works, 235-293. Indianapolis: Hackett Publishing Company.

5. Schotch, P. K. 2006. Introduction to logic and its philosophy, unpublished manuscript.

6. Sorensen, R. 2005. A brief history of the paradox. New York: Oxford University Press.

7. Toulmin, St. et al. 1984. An introduction to reasoning, second ed. New York: Macmillan.

8. Woodward, J. 2008. Explanation. In: Psillos, S. and M. Curd (eds.). Routledge companion to philosophy of science, 171-181. New York: Routledge.

Средства за оценяване:

тест+курсова работа