CASM647 Вечните сюжети и екранизацията

Анотация:

• Този курс е замислен като едно пътешествие със студентите през вечните мотиви, образи и сюжети в нашето духовно наследство. Курсът е адресиран към отделната личност и предполага активно съучастие и сътворчество. Паралелно с това пътуване, при което Библията ще бъде задължителната настолна книга, курсът ще запознае студентите и с основните подходи при екранизацията, както и с различните драматургични стратегии при екранизирането на литературни произведения.

• Особено важна е практическата част на курса – представянето на синопсиси за бъдещи сценарии и една екранизация на разказ от нашата или световната литература. класика..…………………………………………………………………………………..

• Целта на курса е да се преоткрият и преосмислят вечните образи и сюжети, като те станат отправна точка за собствените сценарни замисли на студентите.

Този курс трябва да затвърди сценарните им познания и да изгради нови драматургични умения

прочети още
Филмово и телевизионно изкуство

Преподавател(и):

доц. Невелина Попова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• -основни митологични, библейски и литературни сюжети, обединени в общи

• архетипни ядра;…………………………………………………………………..

• -да изграждат драматургичен персонаж и киносюжет;

• - основните подходи и драматургични стратегии при екранизацията.

2) могат:

• Сами да трансформират вечните сюжети в своите сценарни замисли.

• Да пишат синопсиси и трийтмънт.

• Да напишат литературен сценарий – екранизация на литературно произведение
Предварителни изисквания:
• Обща литературна и драматургична грамотност.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

ВЕЧНИТЕ СЮЖЕТИ И ЕКРАНИЗАЦИЯТА

1.Въведение в курса. Съвременният художник като носител на различни културни традиции. Личността и глобализацията. Разпокъсаният самотен човек сред лавините от информация, без устойчива ценностна система.

Вечните сюжети и сценарният замисъл.Необходимостта от преоткриване на извора и азбуката на Живота. Възможностите на вечните образи, сюжети и мотиви да се актуализират и да помогнат на търсещия творящ човек да намери своите пътеки.

Неизчерпаемата съкровищница на митовете, фолклора, литературата.

Библията - великата и вечно непозната Книга на Книгите - като отправна

точка в нашето пътуване.

2. Етапи в сценарната работа.

Материалът и авторът. Избистрянето на темата и идеята, въплъщаването им в конкретни образи и действие.

Драматургични стратегии. Сценарни кодове и модели.

Изисквания към написването на синопсис и трийтмънт за бъдещия филм.

3.Пътят - като универсален сюжет.

Човекът в необозримите пространства между мита и историята, между

цикличното повтарящо се време и линейното историческо време с неговата трагична необратимост. Есхатологични перспективи.

Архетипните ядра и образци. Пътят на човечеството като движение от хаос и тъмнина към светлина и порядък. Опозицията :профанно - сакрално и освещаването на Живота. Смисълът на Центъра .

Християнската цивилизация : служение и любов . Кризата на подменените ценности.

4.Човекът - смъртен,вечен изгнаник и скиталец. Дългите странствания из пустинята.

Кутията на Пандора и злините на човешкия род. Болестите, любопитството, ревността, алчността, завистта и властолюбието, самовлюбеността.

Светещата надежда на дъното.

Цар Мидас и Дионисиевото наказание; “Отело” и “ Макбет”на У. Шекспир.

“Чужденецът” на А. Камю.

5.Бащи и деца. Вечните вражди между поколенията на боговете и хората. Власт, интереси, влияние. От скопения Уран до “Приказка за стълбата”.

Йосиф и неговите братя. Превратностите в съдбата на избранника и талантливия. Романът на Томас Ман в контекста на надигащия се фашизъм и изгнанието.

Вечната младост и безсмъртието на човека.Старостта и дълголетието - дар или наказание. Библейските патриарси.

Паметта и забравата. Безпаметството и ненаучените уроци.

Гилгамеш и Умнапишти, Филемон и Бавкида, народните приказки.

“Всички са смъртни” на Симон дьо Бовоар.

6.Войните и разрухата като постоянна заплаха за човешкия род.

Омир - “Илиада”, Л.Толстой - “Война и мир”, Б. Пастернак - “Доктор Живаго”, Дж. Хелър - “Параграф 22”, “Апокалипсис сега” на Ф.Ф. Копола .

“Крадецът на праскови” на Емилиян Станев и Въло Радев.

“Преди дъжда” на Милчо Манчевски.

.

7. Човекът и съдбата. Нишките на мойрите. Трагедията на Едип. Мъжеството да разплетеш докрай кълбото на истината. Проглеждането на слепия..

Библейският страдалец Йов. Дълготърпението и упованието.

Приятелството и предаността като най-висш божи дар. От Ахил и Патрокъл до Малкия принц и героите на Стайнбек.

8. Свободният човек. Бездните на богоборчеството и всепозволеността.

“Заратустра “ на Ф. Ницше , “Великият инквизитор” на Ф.М. Достоевски. “Престъпление и наказание”

Трагичните ренесансови герои като триумф на свободата - на победата в поражението.

Вечният Хамлетов въпрос, прозренията на крал Лир, вятърните мелници на Дон Кихот.

Доктор Фауст и сделката с дявола. Средновековната легенда. Гьотевият Фауст. Адриян Леверкюн на Томас Ман.

9. Творчеството като спасителна алтернатива. Аполоновото и Дионисиево начало в изкуството .

Прашката и арфата на Давид. Псалтирът. Отговорностите на талантливия и силния. Каещият се човек, изменил ва Божиите пътеки.

Соломон. “Еклезиаст”. “ Песен на песните”. Притчи Соломонови.

Манифестът на символизма от 1881 г / Жан Мореас/ като предвестник на модернистичната гледна точка за художника и творбата.

10. Екранизацията на литературни произведения в киното като “вечен спор” и несвършващ плодоносен диалог.

Различните гледни точки и подходи при екранизацията: вярност към духа на първоизточника и повторно раждане на творбата.

“Антиномичната ситуация” при екранизацията в перспективата на диалога.

Предизвикателствата на формулата: “по мотиви на”.

Задължителното изграждане на нова филмова структура на творбата. Модели и сценарни кодове.

11. Мъжът и жената и многото лица на любовта.

Орфей и Евредика, Тристан и Изолда, Данте и Беатриче, Ромео и Жулиета, Роден и Камий Клодел…

Йовковите “Старопланински легенди”.

Нарушената цялост и емансипацията на жената . Бунт срещу привидностите.

Самотата като болест на времето и като избор. Завръщане към истинските семейни ценности.

Жените в киното.

12. Изплъзващият се живот и тъгата в Чеховите герои.

Чеховата драматургия и основните мотиви на 20-тия век.

“Незавършена пиеса за механично пиано” на Михалков .

Митът за Сизиф и абсурдният човек в един абсурден свят.

Албер Камю и мъжеството на бъдеш. Жан Пол Сартър и адът в другия.

Театърът на абсурда на Бекет и Йонеско.

13. Смехът, този вечен спътник на човечеството.

Площадният карнавален смях и различните лица на комедията от античността до днес.

Великите шедьоври на кинокомедията. От малкия човек на Чарли до “Не тъгувай!” на Г. Данелия.

14. Личното преоткриване на смисъла на Христовата жертва и триипостасния Бог. Преобразяващата любов. Изкуплението. Покаянието. Спасението.

Евангелските притчи. Посланията на Апостолите.

България - на ветрения , но плодоносен кръстопът между Изтока и Запада. Единението между вярата и разума. Мистика и рационалност, съзерцателност и активност

Вечният Одисей. Финално пътешествие от Омир - през Дж. Джойс - до всеки един от нас.

15. Обобщаване на драматургичните стратегии и различните повествователни и лирични кодове при осъществяването на конкретния сценарен замисъл.

Общ брой часове : 30 часа.

Заб. Предизвикателствата на курса са повече от очевидни. Този курс няма претенция за изчерпателност. Целта е да се осъществи едно максимално плодотворно пътешествие със студентите през вечните мотиви, образи и сюжети в нашето духовно наследство, което да им помогне в избистрянето на собствените им сценарни замисли.

Курсът е адресиран към отделната личност и предполага активно личностно съучастие. Затова лекциите, семинарните форми и сценарните упражнения са преплетени и предполагат постоянно сътворчество.

От студентите се очаква да представят по два синопсиса и един трийтмънт за екранизации (единият синопсис може да е и на оргинален сценарий).

Задължителна настолна книга през това пътуване ще бъде Библията. Останалите произведения, които са включени в отделните теми, имат не само познавателен, но и провокативен характер - това е моето виждане за трансформациите на отделни образи и мотиви през вековете, но от студентите се очаква да открият в други книги и филми тези същите мотиви, както и да ги преосмислят в личните си творчески замисли. Тук не може да има никакви ограничения…

Литература по темите:

Задължителна литература : Библията; Старогръцки легенди и митове и всякакви други митове; обсъжданите по време на курса произведения.

Препоръчителна теоретична литература:

1. Найденова, Вера – Екранизацията – вечен спор?, София, “Наука и изкуство”, 1992.

2. Маневич, Й.М. – Кино и литература, Москва, “Искусство”, 1966.

3. Христова, Светла - киносценарият - написване и пренаписване, С., "Сиела", 2012.

4. Крумов, Красимир – Поетика на киното, С., Agata, 2000.

5. Богданов, Богдан – Мит и литература, “Хемус”ООД, София,1998.

6. Мелетински, Елеазар – Поетика на мита, ИК “Христо Ботев”, София, 1995.

7. Касирер, Ернст – Философия на символичните форми, т.1., т.2., Eurasia, Academic Publishers, 1998.

8. Елиаде, Мирча – Митът за вечното завръщане, ИК “Христо Ботев”, София, 1994.

9. Голосовкер, Яков Э., – Логика мифа, Москва, „Наука“, 1987.

10. Field, Syd – Screenplay, The Foundations of Screenwriting, Dell Publishing Co., 1982.

11. Христова, Светла – "Сценарийният сюжет", НБУ, 2010.

12.Христова, Светла - Да напишем киносценарий, НБУ, 2003.

13. Милев, Неделчо – Драматичният екран, “Народна култура”, 1991.

14. Brian Mc Farlane, Novel to Film, An Introduction to the Theory of Adaptation, Clarendon Press – Oxford, 1996.

15. Лотман, Юрий – Типология на културата, “Народна култура”, 1990.

16. Лотман, Юрий – Об искусстве, Санкт-Петербург, 1998.

17. Богданов, Богдан – Романът – античен и съвременен, “Наука и изкуство, 1986.

18. Петрова, Виолета – Сянката на Лай, С.,“Титра”, 2003.

19. Сбоник „Слово и символ“ - Из естетиката на европейския символизъм, „Наука и изкуство“, 1979.

20. Seger Linda, Making a good Script Great, S. French, Hollywood, 1994.

21.Фрай, Нортръп – Великият код, “Гал-Ико”, 1993.

Средства за оценяване:

Две текущи оценки на сценарните работи през семестъра.

От студентите се очаква да представят по два синопсиса и един трийтмънт за екранизации (единият синопсис може да е и на оргинален сценарий).