OOOK122 Древни цивилизации, езици и писмености

Анотация:

• Курсът има за задача да задълбочи познанията, общата култура и подготовката на студентите. Целта е възможно най-разбираемо да се представят едни от най-вълнуващите и възлови моменти в хилядолетната история на човечеството. Курсът запознава студентите с развитието на най-известните древни човешки цивилизации, с техните езици и първите писмени системи, зародили се в зората на цивилизационното израстване на човечеството.

прочети още
Италианистика (Италиански език, култура и литература)

Преподавател(и):

проф. Мария Китова-Василева  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• кои са най-древните представители на човешките цивилизации;

• какви са характерните особености на техните езици и на създадените от тях писмени системи;

• кои са възловите моменти в историята на човечеството.

2) могат:

• да разсъждават по основните теми, включени в програмата на дисциплината;

• да осъзнаят ролята на езика и на писмеността за духовното израстване на човечеството;

• да открият мястото и приноса на България за развитието на европейската култура.


Предварителни изисквания:

Няма предварителни изисквания.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН (за аудиторен курс)

№ на занятие Заглавие на темата Форма на преподаване Брой часове

1 Месопотамия. Шумерската цивилизация. Езикът на древните шумери, създали първата писмена система в света Лекция + дискусия 2

2 Древните афро-азийски цивилизации. Акадският език и акадската писменост. Древният угаритски език. Древноегипетската цивилизация: йероглифните писмености на древните египтяни. Древният еврейски език (иврит). Древният арабски език

Лекция 2

3 Древните анатолийски народи. Кои са хетите? Езикът на хетите – най-древният индоевропейски език Лекция + дискусия 2

4 Древната критско.минойска цивилизация. Микенският период. Епохата на Омир Лекция 2

5 Древна Индия: език, писмености, култура Лекция 2

6 Древен Китай: език, писменост, култура Лекция 2

7 Древногръцкият език. Приносът на древните елини за развитието на европейската цивилизация Лекция + семинар 2

8 Древен Рим: приносът на древните римляни за развитието на европейската култура. Цивилизацията на древните етруски Лекция 2

9 Древна Япония: език, писменост, култура Лекция 2

10 Древна Корея: език, писменост, култура Лекция 2

11 Древните цивилизации в Централна Америка: олмеки, толтеки, маи, астеки, сапотеки, миштеки. Лекция 2

12 Първата пиктографска писмена система на олмеките. Маите и тяхната писменост. Културата на астеките. Вечният календар на маите и на астеките. Културата на сапотеките и миштеките: характеристики на писмените им системи

Лекция 2

13 Културата на астеките: вечният календар на астеките. Културата на сапотеките и миштеките: характеристики на техните писмени системи. Тест. Лекция и практическо занимание 2

14 Древните келти и тяхната „дървесна писменост”. Руническите писмености на древните германи. Подвигът на епископ Вулфила – създателят на готската писменост

Лекция + семинар 2

15 Първата писменост на славянските народи: глаголицата. Приносът на България за развитието на европейската цивилизация

Лекция + практ. занимание 2

Литература по темите:

• БЕНВЕНИСТ, Е. (1993): Езикът и човекът. София: „Наука и изкуство”.

• БЕШЕВЛИЕВ, В. (1981): Първобългарите. Бит и култура. София: „Наука и изкуство”.

• БОЯДЖИЕВ, Ж. (1968): Езикът като обществено явление. София: „Наука и изкуство”.

• БОЯДЖИЕВ, Ж. (1981): Език и общество. София: „Наука и изкуство”.

• ДОБРЕВ, П. (1996): Българи, тюрки, славяни: физическите им образи в ранните средновековни паметници. София: ИК “Огледало”.

• ЙОНЧЕВ, В. (1977): Азбуката от Плиска, кирилицата и глаголицата. София: “Гогов”.

• КИТОВА, М. (20122): Език и писменост: произход и история. София: Изд. на Нов български университет.

• КИТОВА, М. (2012): «Любовта към словото». За изворите на науката за езика от Древността до края на Ренесанса. София: „Колибри”.

• КЮНСТЕР, М. (1987): Митология на Китай. София: “Български художник”.

• МИЛЕВ, Р. (2003): “Вулфила, Аларих І, Теодерих Велики – строители на Европа”. -Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи. София: “Балканмедиа”: 9–14.

• ПОПКО, М. (1983): Митология на Хетска Анатолия. София: “Български художник”.

• РАЕВСКИ, ДМ. (1988): Митология на скитите. София: “Български художник”.

• РАШЕВ, Р. (1992): “За произхода на прабългарите”. -Studia protobulgarica mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново, 1992: 23–33.

• СИДОРОВ, М. (1997): Блъгариянството. Религията на седемте. София: “Български писател”.

• УИЛКИНС, У. ДЖ. (1993): Митология на древна Индия. София: ИК “Клуб–90”. Изд. “Аргес”.

Средства за оценяване:

ПРОЦЕНТНО УЧАСТИЕ НА ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА КРАЙНА ОЦЕНКА

ФОРМИ НА ОЦЕНЯВАНЕ ТЕКУЩ КОНТРОЛ КОМБИНИРАНО ОЦЕНЯВАНЕ ФИНАЛЕН ИЗПИТ

АНАЛИЗ 25 %

ПИСМЕНА ЗАДАЧА 25 % 50 %

ФИНАЛЕН ТЕСТ 50 %

УСТЕН ИЗПИТ 50 %