Преподавател(и):

проф. Лилия Гурова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• какво отличава науката като познавателна активност от всекидневното познание и от другите форми на човешката култура (изкуство, митология, религия);

• кои са актуалните дебати, характеризиращи съвременната философия на науката и основните позиции, формирали се в хода на тези дебати.

2) могат:

• да преценяват аргументирано претенциите за научна обоснованост на едно или друго твърдение, теоретична конструкция или обяснение;

• да различават типичните случаи на псевдонаука.

Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Дистанционен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Първи семестър

Лекции

Лекция 1. Науката като обект на изследване от страна на философията на науката: научното знание, научните методи, научните общности, развитието на науката. Основни характеристики на научното знание: систематичност и обоснованост.

Лекция 2. Развитие на представите за наука от Античността до наши дни: кратък обзор на основните тенденции.

Аристотеловите представи за наука. Възникване на модерната наука през 17 в. и последвалата промяна в наследените от Аристотел представи за наука. Ревизия на модерните представи за наука през 20 в.

Лекция 3. Основни дилеми, характеризиращи съвременните възгледи за науката: реализъм vs. инструментализъм.

Основни аргументи в подкрепа на реализма (аргументът, сноваващ се на допускането, че чудеса не съществуват). Основни аргументи в подкрепа на инструментализма (песимистичната метаиндукция(.

Лекция 4. Противопоставянето на различни стандарти в съвременната наука.

Първи стъпки към оформяне на две различни научни култури: различаването на номотетични и идеографски науки. Идеалът на позитивистите за единната наука. “Двете култури” на Ч. Пърси Сноу (1959). Аферата Сокал и съвременните научни войни.

Лекция 5. Структура на научното знание: понятия, закони, теории, модели. Видове научни проблеми.

Семантичен възглед за научните теории и неговите алтернативи. Проблемът за значението на теоретичните термини. Репрезентационистки vs. инференциалистки схващания за научните закони, теории и модели;

Лекция 6. Научното обяснение: модели, видове. Каузалните обяснения. Дедуктивно-номологичният модел на научното обяснение (К. Хемпел) и неговите критики; четири основни схващания за каузалната зависимост - класическо, вероятностно, манипулабилистко и контрафактическо.

Лекция 7. Проблемът за потвърдимостта: основни подходи. Фалсификационизъм.

Логически и вероятностни (бейсиански) теории на потвърждението. Парадоксите на потвърдимостта – Хемпеловия парадокс за гарваните и „grew” парадокса на Гудмън;

Лекция 8. Научно наблюдение и научен експеримент. Видове експерименти. Експерименти в социалните науки. Мислени експерименти.

Съвременната теория за дизайн на експеримент (контролна и експериментална група, зависими и независими променливи,отхвърляне на нулевата хипотеза). Решаващи експерименти. Парадокс на Симпсън. Спорът за научния статус на мислените експерименти.

Лекция 9. Проблемът за демаркацията между наука и псевдонаука.

Какво е псевдонаука? Разлика между псевдонаука и ненаука. Защо е важен проблемът за демаркацията между наука и псевдонаука. Защо е труден проблемът за демаркацията между наука и псевдонаука. Основни подходи към проблема за демаркацията; критики. Примери на псевдонаука.

Практически занимания

Семинар 1. Научните войни

Семинар 2. Каузалните обяснения

Семинар 3. Наука срещу псевдонаука: случаи от световната и българската действителност.

Самостоятелна работа на студентите

През първия семестър студентите изготвят резюме на избран от тях и съгласуван с преподавателя текст, представящ отделен епизод от развитието на науката.

Втори семестър

Лекции

Лекция 10. Динамика на научното знание: модели на научната промяна.

Кумулативни и некумулативни модели на развитието на науката. Историческият обрат във философията на науката. Моделът на Карл Попър: науката като решаване на проблеми.

Лекция 11. Моделът на Кун.

Т. Кун: биографични бележки. Основни идеи в “Структурата на научните революции”. Моделът на Кун за развитието на науката; основни понятия: парадигма, нормална наука, аномалия и криза в науката, научна революция.

Рецепцията на модела на Кун: критики.

Лекция 12. Научноизследователските програми на Имре Лакатош.

Контекстът, в който се появява моделът на Лакатош: Кун срещу Попър - има ли място за средно решение? Интересната съдба на Имре Лакатош.

“Фалсификацията и методологията на научноизследователските програми”.

Основни понятия: научноизследователска програма, твърдо ядро, предпазен пояс, ad-hoc хипотези.

Лекция 13. Наука и общество. Етика на научното изследване.

Влияние на науката върху обществото.Влияние на обществената среда върху научното изследване; примери: "случаят Лисенко", "арийска" срещу "еврейска" физика. Социални аспекти на науката: етика на научното изследване. Пример: етическият кодекс на Американската психологическа асоциация (АПА)

Лекция 14. Методологични проблеми на историческото познание и изследванията на минали цивилизации.

Особености на историческото знание. Съществуват ли закономерности в историята? Какви са функциите на историческото знание? Особености на историческото обяснение. Факти и интерпретации. Реализъм и различни форми на анти-реализъм в историческото познание.

Лекция 15. Философски проблеми в науките за земята.

Какво изследват науките за земята? Особености на изследванията.Кратка история. Съвременни дискусии: теорията на Венегер за континенталния дрифт.

Лекция 16. Методологични дилеми в екологията.

Какво изследва екологията? Особености на екологичните изследвания. Кратка история на дисциплината. Съвременни дискусии: за и против глобалното затопляне.

Лекция 17. Философски проблеми на психологията

Какво изследва психологията. Особености на психологическите изследвания.

Кратка история. Съвременни дискусии: какво измерват психологическите тестове.

Практически занимания

Семинар 4. Поуките от историята на теорията на Венегер за континенталния дрифт.

Семинар 5. Глобалното затопляне: наука, политика и масова психология.

Семинар 6. Тестовете за интелигентност: употреба и злоупотреби.

Самостоятелна работа на студентите

През втория семестър студентите изготвят реферат върху избран от тях и съгласуван с преподавателя текст, представящ епизод от развитието на науката или дискусия върху научен проблем.

Литература по темите:

Основна литература

Поликаров, А. (1996). Логика, философия и методология на науката. София: Изд. на НБУ.

Allhoff, F. (Ed.) (2010). Philosophies of the Sciences. A Guide. London: Blackwell.

Psillos, S., Curd, M. (Eds.) (2008). The Routledge Companion to Philosophy of Science. London: Routledge.

Допълнителна литература

Кругляков, Е. (2001/2003). Пладнешки “учени”. София: Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”.

Кун, Т. (1962/1996). Структурата на научните революции. София: ИК „Петър Берон”.

Макариев, П. (Съст.) (1994). Научното познание. София: Просвета.

Collins, H., Pinch, T. (2001). The Golem. What You Should Know About Science. Cambridge: Cambridge University Press.

Gardner, M. (1957). Fads and Fallacies in the Name of Science. New York: Dover Publ.

Gould, S.J. (1996). The Mismeasure of Man. New York: Penguin.

Grinell, F. (2009). Everyday Pracice of Science. Oxford: Oxford University Press.

Herrnstein, R. J. and Murray, C., (1994). The Bell Curve. New York: The Free Press.

Jacoby, R., Glauberman, N. (Eds.) (1995). The Bell Curve Debate. Times Books.

Kuipers, T. (Ed.) (2007). General Philosophy of Science. Amsterdam: Elsevier.

Oreskes, N. (1999). The Rejection of Continental Drift: Theory and Method in American Earth Science. Oxford: Oxford University Press.

Oreskes, N., Conway, E. (2010). Merchants of Doubt: How a Handful of Scientists Obscured the Truth on Issues from Tobacco Smoke to Global Warming. New York: Bloomsbury Press.

Sarkar, S., Pfeifer, J. (Eds.) (2006). The Philosophy of Science. An Encyclopedia. London: Routledge.

Spencer, R. (2008). Climate Confusion. New York: Encounter Books.

Примерни текстове за анотиране и рефериране

Голдейкър, Б. (2011). Псевдонауката. София: Изток-Запад.

Попър, К. (2003). В търсене на по-добър свят. София: Калъс & Космополит.

Попър, К. (2005). Целият живот е решаване на проблеми. София: Калъс & Космополит.

Спангенбърг, Р., Моузър, Д. (2007). История на науката, т.1 и т.2. София: Рива.

Сейгън, К. (2009). Свят, населен с демони. София: ИК "БАРД".

Станович, К. (2010). Нека мислим правилно за психологията. София: Изток-Запад.

Средства за оценяване:

- участие в семинарите (10%)

- резюме на научен текст (10%)

- реферат на научен текст (20%)

- два теста (60%)