GENB023 Наука за езика
Анотация:
Курсът съдържа две части. Едната част е от 40 часа, а другата - от 20 часа. Четиридесетте часа са посветени на повишаване на познанията на студентите в областта на науката за езика. В първата се представят основни положения от традиционната граматика и езикознанието на 19 век, както и историята на писмеността. Без излишни теоретизирания се разказва как и защо в езикознанието навлизат семиотиката, структурализмът и хибридни форми (психо-, социо-, етно-, компютърна лингвистика, математическа лингвистика). Представят се не подробности от тези течения в езикознанието, а идеите, които стоят зад тях.
В 20-часовата част на курса се провежда практическо обучение по писане на научен академичен текст – анотация, резюме, есе, реферат, курсова работа.
Преподавател(и):
проф. Иван Касабов д.н.
проф. Мони Алмалех д.н.
проф. Мария Китова-Василева д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
КОМПЕТЕНЦИИ:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• кои са основните характеристики на езика като специфична кодова (символна) система;
• по какво се различава езиковата система от комуникативните системи на останалите живи същества;
• по какво се различава звуковата (езиковата) система от езика на жестовете;
• как е възникнал човешкият език и кои са основните предпоставки за неговото възникване;
• кои са основните хипотези за произхода на езика;
• по какво се различава естественият човешки език от изкуствено създадените езици;
• кога, как и къде възникват първите писмени системи; видове писмености;
• кои са частните езиковедски дисциплини и в какво се състои техният предмет;
• кои са основните граматични категории и към кои езикови нива принадлежат те;
• кои са основните фактори, които влияят върху развитието на езиците и защо те се развиват с различни темпове във времето.
2) могат:
• да дефинират същността на езика като кодова комуникативна система;
• да осъзнаят ролята на езика за развитието на човечеството;
• да дефинират връзката и взаимоотношенията между мисленето и езика;
• да осъзнаят ролята на писмеността за съхраняването на духовните постижения на човечеството;
• повече или по-малко свободно да боравят с основната езиковедска терминология;
• да дефинират същността на езиковите промени.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
Първи семестър
1. Лекция 1. Какво е езикознание (лингвистика) – Традиционно и модерно езикознание
• основни понятия – граматика, традиционно и модерно езикознание
Традиционно езикознание
2. Лекция 2. Произход на езика; език и мислене; функции на езика; Езикознание и филология
• основни понятия – език, реч, мислене, функции на езика, филология
3. Лекция 3. Части на речта (морфология)
• основни понятия – съществително, прилагателно, числително, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз, частица, междуметие
4. Лекция 4. Части на изречението (синтаксис)
• основни понятия – подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелство, определение, сказуемно определение
5. Лекция 5. Фонетика и филология - диалектология и сравнително езикознание
• основни понятия – фонема, изоглоса, диалект, книжовен език
6. Лекция 6. Сравняване на езиците (сравнително езикознание) и История и на езиците (етимология) – езиците като диалекти на един праезик; Класификация на езиците по родство
• основни понятия –прародина, праезик, езиково семейство, индоевропейски език
7. Лекция 7. Речниците на 19. век – тълковни (едноезични), двуезични, етимологични, библейски, речник на арийските корени (лексикология)
• основни понятия – синонимия, антонимия, омонимия
8. Лекция 8. Строеж на думата
• основни понятия – корен, представка, наставка, афикси
9. Лекция 9. Класификация на езиците според строежа на думата (морфологична класификация).
• основни понятия – флексивни, прилепящи, коренни, синтетични езици
10. Лекция 10. Азбуки и писменост
• основни понятия - пиктограма, идеограма, буква, графема
Втори семестър
11. Лекция 11. Интересът на братята Хумболд към индианските езици. Идеите на Вилхем фон Хумболд. Хипотеза на Сапир-Уорф
• големите изследователи и автори в областта - Вилхем фон Хумболд
• основни понятия – езикът като духовно, социално и всенародно явление; език и култура; уникалност на всеки език
Модерно езикознание
12. Лекция 12. Настояще и минало на езика
• основни понятия – синхрония и диахрония
13. Лекция 13. Структурализмът е интелектуално течение и семиотиката е начин на мислене
• големите изследователи и автори в областта - Фердинанд де Сосюр – бащата на структурализма и семиотиката; Г. Фреге
• основни понятия – знаков характер на езика, структура, система, знак, знаковост; семиотичен триъгълник
14. Лекция 14. Пражката школа
• големите изследователи и автори в областта - Якобсон, Трубецкой и др. - приноси и постижения
• основни понятия – функционалност на езикаq функция; ядро, център, периферия; тема и рема, фонология
15. Лекция 15. Датски структурализъм
• големите изследователи и автори в областта - Йелмслев - приноси и постижения
• основни понятия – теория, -емова терминология
16. Лекция 16. Американски структурализъм и етнолингвистика
• големите изследователи и автори в областта - Блумфилд - приноси и постижения
• основни понятия – компонентен анализ; фонема
17. Лекция 17. Чомски и чомскианство; компютърна лингвистика, корпусна лингвистика, когнитивна лингвистика
• основни понятия – дълбока и повърхнинна структура, пораждаща граматика, компетенция и представяне
18. Лекция 18. Семантиката
• основни понятия – значение, смисъл, сема, семантично поле, компонентен анализ
19. Лекция 19. Психолингвистика, социолингвистика
• основни понятия – езикова личност; езиков колектив; идиолект, социолект, жаргон
20. Лекция 20. Текстова лингвистика, Теория за речевите актове, Лингвистична прагматика
• основни понятия – комуникация, кохезия, кохерентност, код, принцип на кооперацията, принцип на лъжата
Литература по темите:
ОСНОВНИ КНИГИ (ТЕКСТ) НА КУРСА:
АЛМАЛЕХ, М. Ж. БОЯДЖИЕВ, М. МОСКОВ (2000): Увод в езикознанието. Помагало за студентите филолози. КК „Труд”, София, 2000.
БЕНВЕНИСТ, Е. (1993): Езикът и човекът. София, “Наука и изкуство”.
БОЯДЖИЕВ, Ж. (2004) Увод в общото езикознание, София, „Парадигма”.
КАСАБОВ, И. (2008): Лингвистиката – между строгите науки и свободните изкуства. София, Издателство на НБУ.
КИТОВА-ВАСИЛЕВА, М. (2008): Език и писменост. Произход и развитие. София, Издателство на НБУ
ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
ВИЛДГЕН, В. (2005): “Четири еволюционни сценарии за появата на езика”. ?Семиотика и жанр. Сборник с избрани доклади и лекции от XI-та Международна ранноесенна школа по семиотика, том XI. София: “EFSS’2005”: 149–175. НБУ.
КОСЕРИУ, Е. (1990): Лекции по общо езикознание. София: “Наука и изкуство”.
КРЪПОВА, И. (2001): Лекции по езикознание. Пловдив: “Сема”.
МИЙД, ДЖ. (1997): Разум, аз, общество. От позицията на един социален бихейвиорист. София: Издателство ЕА [първо изд. 1934].
МИРЧЕВ, К. (1985): Старобългърски език. София: “Наука и изкуство”.
Средства за оценяване:
тест, есе, реферат, анотация, резюме, библиография