GENB023 Наука за езика

Анотация:

Курсът съдържа две части. Едната част е от 40 часа, а другата - от 20 часа. Четиридесетте часа са посветени на повишаване на познанията на студентите в областта на науката за езика. В първата се представят основни положения от традиционната граматика и езикознанието на 19 век, както и историята на писмеността. Без излишни теоретизирания се разказва как и защо в езикознанието навлизат семиотиката, структурализмът и хибридни форми (психо-, социо-, етно-, компютърна лингвистика, математическа лингвистика). Представят се не подробности от тези течения в езикознанието, а идеите, които стоят зад тях.

В 20-часовата част на курса се провежда практическо обучение по писане на научен академичен текст – анотация, резюме, есе, реферат, курсова работа.

прочети още
Русистика (Руски език, култура и литература)

Преподавател(и):

проф. Иван Касабов  д.н.
проф. Мони Алмалех  д.н.
проф. Мария Китова-Василева  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

КОМПЕТЕНЦИИ:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• кои са основните характеристики на езика като специфична кодова (символна) система;

• по какво се различава езиковата система от комуникативните системи на останалите живи същества;

• по какво се различава звуковата (езиковата) система от езика на жестовете;

• как е възникнал човешкият език и кои са основните предпоставки за неговото възникване;

• кои са основните хипотези за произхода на езика;

• по какво се различава естественият човешки език от изкуствено създадените езици;

• кога, как и къде възникват първите писмени системи; видове писмености;

• кои са частните езиковедски дисциплини и в какво се състои техният предмет;

• кои са основните граматични категории и към кои езикови нива принадлежат те;

• кои са основните фактори, които влияят върху развитието на езиците и защо те се развиват с различни темпове във времето.

2) могат:

• да дефинират същността на езика като кодова комуникативна система;

• да осъзнаят ролята на езика за развитието на човечеството;

• да дефинират връзката и взаимоотношенията между мисленето и езика;

• да осъзнаят ролята на писмеността за съхраняването на духовните постижения на човечеството;

• повече или по-малко свободно да боравят с основната езиковедска терминология;

• да дефинират същността на езиковите промени.


Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Първи семестър

1. Лекция 1. Какво е езикознание (лингвистика) – Традиционно и модерно езикознание

• основни понятия – граматика, традиционно и модерно езикознание

Традиционно езикознание

2. Лекция 2. Произход на езика; език и мислене; функции на езика; Езикознание и филология

• основни понятия – език, реч, мислене, функции на езика, филология

3. Лекция 3. Части на речта (морфология)

• основни понятия – съществително, прилагателно, числително, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз, частица, междуметие

4. Лекция 4. Части на изречението (синтаксис)

• основни понятия – подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелство, определение, сказуемно определение

5. Лекция 5. Фонетика и филология - диалектология и сравнително езикознание

• основни понятия – фонема, изоглоса, диалект, книжовен език

6. Лекция 6. Сравняване на езиците (сравнително езикознание) и История и на езиците (етимология) – езиците като диалекти на един праезик; Класификация на езиците по родство

• основни понятия –прародина, праезик, езиково семейство, индоевропейски език

7. Лекция 7. Речниците на 19. век – тълковни (едноезични), двуезични, етимологични, библейски, речник на арийските корени (лексикология)

• основни понятия – синонимия, антонимия, омонимия

8. Лекция 8. Строеж на думата

• основни понятия – корен, представка, наставка, афикси

9. Лекция 9. Класификация на езиците според строежа на думата (морфологична класификация).

• основни понятия – флексивни, прилепящи, коренни, синтетични езици

10. Лекция 10. Азбуки и писменост

• основни понятия - пиктограма, идеограма, буква, графема

Втори семестър

11. Лекция 11. Интересът на братята Хумболд към индианските езици. Идеите на Вилхем фон Хумболд. Хипотеза на Сапир-Уорф

• големите изследователи и автори в областта - Вилхем фон Хумболд

• основни понятия – езикът като духовно, социално и всенародно явление; език и култура; уникалност на всеки език

Модерно езикознание

12. Лекция 12. Настояще и минало на езика

• основни понятия – синхрония и диахрония

13. Лекция 13. Структурализмът е интелектуално течение и семиотиката е начин на мислене

• големите изследователи и автори в областта - Фердинанд де Сосюр – бащата на структурализма и семиотиката; Г. Фреге

• основни понятия – знаков характер на езика, структура, система, знак, знаковост; семиотичен триъгълник

14. Лекция 14. Пражката школа

• големите изследователи и автори в областта - Якобсон, Трубецкой и др. - приноси и постижения

• основни понятия – функционалност на езикаq функция; ядро, център, периферия; тема и рема, фонология

15. Лекция 15. Датски структурализъм

• големите изследователи и автори в областта - Йелмслев - приноси и постижения

• основни понятия – теория, -емова терминология

16. Лекция 16. Американски структурализъм и етнолингвистика

• големите изследователи и автори в областта - Блумфилд - приноси и постижения

• основни понятия – компонентен анализ; фонема

17. Лекция 17. Чомски и чомскианство; компютърна лингвистика, корпусна лингвистика, когнитивна лингвистика

• основни понятия – дълбока и повърхнинна структура, пораждаща граматика, компетенция и представяне

18. Лекция 18. Семантиката

• основни понятия – значение, смисъл, сема, семантично поле, компонентен анализ

19. Лекция 19. Психолингвистика, социолингвистика

• основни понятия – езикова личност; езиков колектив; идиолект, социолект, жаргон

20. Лекция 20. Текстова лингвистика, Теория за речевите актове, Лингвистична прагматика

• основни понятия – комуникация, кохезия, кохерентност, код, принцип на кооперацията, принцип на лъжата

Литература по темите:

ОСНОВНИ КНИГИ (ТЕКСТ) НА КУРСА:

АЛМАЛЕХ, М. Ж. БОЯДЖИЕВ, М. МОСКОВ (2000): Увод в езикознанието. Помагало за студентите филолози. КК „Труд”, София, 2000.

БЕНВЕНИСТ, Е. (1993): Езикът и човекът. София, “Наука и изкуство”.

БОЯДЖИЕВ, Ж. (2004) Увод в общото езикознание, София, „Парадигма”.

КАСАБОВ, И. (2008): Лингвистиката – между строгите науки и свободните изкуства. София, Издателство на НБУ.

КИТОВА-ВАСИЛЕВА, М. (2008): Език и писменост. Произход и развитие. София, Издателство на НБУ

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

ВИЛДГЕН, В. (2005): “Четири еволюционни сценарии за появата на езика”. ?Семиотика и жанр. Сборник с избрани доклади и лекции от XI-та Международна ранноесенна школа по семиотика, том XI. София: “EFSS’2005”: 149–175. НБУ.

КОСЕРИУ, Е. (1990): Лекции по общо езикознание. София: “Наука и изкуство”.

КРЪПОВА, И. (2001): Лекции по езикознание. Пловдив: “Сема”.

МИЙД, ДЖ. (1997): Разум, аз, общество. От позицията на един социален бихейвиорист. София: Издателство ЕА [първо изд. 1934].

МИРЧЕВ, К. (1985): Старобългърски език. София: “Наука и изкуство”.

Средства за оценяване:

тест, есе, реферат, анотация, резюме, библиография