Преподавател(и):

проф. Михаил Неделчев  

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите се научават за разсъждават върху проблематиката на националната идентичност и специфика – въплътена в литературните произведения, формирана и през класическите текстове. Те се учат да разпознават творбите, които са колкото плод на индивидуалния талант, толкова и на общностните нагласи. Култивира се умението да се води полемика, да се мисли нетрадиционно за уж очевидното и достъпното.

Предварителни изисквания:


Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Пространствата на българина. Усещане за пространство, виждания. Националният митопоетически текст като синтез.

2. Любовта, любенето /от “Бела съм, бела юначе” до Христо Фотев и Ани Илков, Емилия Дворянова и Пламен Дойнов/. Културното пространство на любовта при българите. Любимата, желаната и мечтана жена. Българският мачизъм и българското юначество. Майката като културна емблема.

3.Водата, културата на водата. Как литературата /пре/открива морето за българина.

4.Домът, домовете /”Под Игото, Цани Гинчев, Дебелянов, “Над твоя дом спокойствие”, Н. Стефанова/. Дом и бездомност в българската женска поезия от Екатерина Ненчева до Екатерина Йосифова. Семейството, децата. Къщата, селището. Градът. Уседналост и готовност за преместване. Преселенията /Петко Росен, Балчо Нейков, Константин Петканов/. Заминаване / напускане, връщане. Съвременният порив към емигриране /Красимир Дамянов, Илия Троянов, Димитър Динев/. Митът за вечното завръщане в културата на високия български модернизъм. Работата, робски труд. Хармонията на селския труд /Йовков/. Културата на земята.

5.Пътуване и пътища /Вазов, Алеко Константинов, Яворов/.. Разходка, сгледа.

6. Наяве и насън. Кръговратът на вселената. Слънцето, луната. Културата на огъня. Езотериката на нестинарството. Естремните ситуациии: сватба, въстание, смъртта, битка, стълкновение, война, революция /Ботев, Никола Фурнаджиев, Асен Разцветников, Гео Милев/. Светът на живите и светът на мъртвите.

7. Версията за българската УМ-МЕРЕНОСТ. Екстремност /романтика/, революционна приповдигнатост. Жизнени стратегии и пътища на реализация /Ив Хаджийски, Сп. Казанджиев, Тончо Жечев, Ив. Еленков/. Биографическите образци – предпочитанията към лирическото “изгаряне”. Чудесата на творчеството и на вярата. Надсвирване, надиграване /Петко Тодоров, Пенчо Славейков, Яворов/. Строителите.

8. Богът, божественото. Добра Бога, Майка Богородица. Българските светии. Първоучителите. Нови литературни версии на богомилството. Дъновизъм. Далечното послание на “Веда Словена”.

9. Българинът и другите. Чужденецът у нас, Другоселецът /Йовков/. Нашите чужди – цигани, турци, арменци, евреи. Дошлите по време на войни /”Крадецът на праскови”/. Новите чужденци. Българинът в чужбина /”Бай Ганьо”, писателите-скитници – Матвей Вълев, Страшимир Кринчев, Борис Шивачев, нови вариации – Виктор Пасков, Александър Андреев/. Емигрантството – за малко и завинаги /Георги Марков, Димитър Бочев, Атанас Славов, Асен Игнатов/.

10. Отново за биографическите образци. Българинът и общността, усещането за общност. Събиранията. Държавата и властта. Българската общност по света. Интелигентът, учителят.

11. Етногенетическите приказки. Геополитическите “преобличания” /преориентации/. Светът на славянството, на Балканите, на Изтока, на Средиземноморието. Прабългарският път и тракийската тукашност. Митът път към Европа в различните вариации през десетилетията.

12. Знаците на българите. Буквите и култът към словото. Литературните идеологии на езика. Езикът на всекидневието и предметните знаци. Храната, билките, светът на растенията. Гората, полето, поляната. Животното, кръвта /ловът – разказите на Емилиян Станев, Йордан Раядичков, “Хайка за вълци” на Ивайло Петров/. Поетика на храненето.

13. Стари и млади, бащи и деца. Поколенията. Талантите и обикновения човек. Темата за младостта, мярката за човешкия живот. Тялото: как го усеща и докосва българинът. Извънмерните хора – в общността и навън. Самодиви, врачки чудотворци, гадатели. Просякът и проповедника.

14. Сакралните български топоси. Балканът, диалогът на планините. Кръчмата и манастирът /Йовков, Елин Пелин/. Градините на България. Отвъдните места. Адът, пъкъл, дяволското, самодивското. Прелъстителното зло.

15. Поетиката на времето. Българското историческо време. Българските събития.

Литература по темите:

Библиография за курса

Петър Мутафчиев. Книга за българите

Никос Диму. Нещастието да си грък.

Стоян Михайловски. Книга за българския народ

Никола Георгиев. Нова книга за българския народ

Григор Василев. Образът на българската земя

Румен Даскалов. Как се мисли българското Възраждане

Спиридон Казанджиев. Пред извора на живота

Стефан Попов. Българската идея

Георги Марков. Задочни репортажи за България

Георги Томалевски. Душата на Македония

Македония като българска земя. Поклоннически слова

Иван Хаджийски. Оптимистична теория за нашия народ

Антон Страшимиров. Нашият народ

Михаил Неделчев. Размишления по българските работи

Михаил Неделчев. Три студии

Богдан Богданов. Европа – разбирана и правена

Богдан Богданов. Отделно и заедно

Димитър Добрев. Нашата земя в художествената литература

Павел Делирадев. Планини и народ

/в библиографията не са посочени години на издаването на книгите, тъй като част от тях имат по повече от едно издание/.

Основни сборни книги за курса с есеистични и публицистични текстове:

ЗАЩО СМЕ ТАКИВА? В търсене на българската идентичност. Сборник, съставен от Иван Еленков и Румен Даскалов, с техни предговори и коментарни текстове. Издателство ПРОСВЕТА, София, 1994 г., 495 стр.

НАРОДОПСИХОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ. Антология. Съставителство и предговор – проф. Минчо Драганов. Издателство на Отечествения фронт, София, 1984 г., 670 стр.

Средства за оценяване:

дискусия, есе