Преподавател(и):

доц. Наталия Христова  д-р
проф. Ирина Генова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

- основните периоди в развитието на модерното изкуство и култура в България (в общорегионален – Балканите – контекст);

- най-важните за представянето на модерната епоха в България художествени и културни паметници, музеи и колекции; възможности за включването им в специализирани и в общи туристически маршрути

- опита на съседни страни в представянето на културни паметници, музеи и колекции в туризма;

- имат практически познания за реализирането на маршрут на културния туризъм от проведените два пътуващи семинара.

2) могат:

- ще могат да си служат със справочници, основни исторически съчениния и каталози по темата;

- ще могат в екип да планират културен маршрут в България.

Предварителни изисквания:

Няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Първи семестър

Лекции

Лекция 1 (Н. Хр.). Периодизация на модерната българска култура

• основни понятия – традиция, модернизация, ускорено протичане

• основни факти и реалии – взаимовръзка традиция-модернизация. Периоди. Развитие на града и културния живот през: 1880-те – 1890-те години; 10-те години на ХХ век; 20-те години; 30-те – средата на 40-те; края на 40-те – средата на 50-те; 60-те, 70-те, 80-те, 90-те години на ХХ век; начало на ХХI век – основни характеристики.

• големите изследователи и автори в областта – Андрей Протич, Никола Мавродинов, Петър Мутафчиев, Николай Генчев, Димитър Димитров.

Лекция 2 (Н. Хр.). Художествено наследство – културен туризъм

• основни понятия – култура, туризъм, художествено наследство

• основни факти и реалии – българското художествено наследство включва създаваните и съхраняваните духовни и предметно-художествени реалии от праисторията до днес в границите на съвременна България, културният туризъм се развива основно на базата на културно-историческото наследство, но не се изчерпва с него, културният туризъм има важно значение за взаимното опознаване, общуване и приемане на хората и различностите от целия свят, културното наследство е в основата на националната идентичност.

• големите изследователи и автори в областта – Богдан Филов, Никола Мавродинов, Димитър Аврамов, Енчо Костов, Михаил Воденски, Соня Алексиева

Лекция 3 (Н. Хр.). Съхраняване и презентиране на културното наследство: къщи-музеи.

• основни понятия – културен елит, литературен кръг, художествена литература, театър, кино, музика, изибразителни изкуства

• основни факти и реалии – къща-музей “Иван Вазов”; къща-музей “Иван Лазаров” – София; къща-музей “Гео Милев” – Стара Загора; къща-музей “Димчо Дебелянов” – Копривщица; къща-музей “Алеко Константинов” - Свищов.

• големите изследователи и автори в областта – Константин Константинов, Кирил Кръстев, Димитър Аврамов, Светлозар Игов, Тончо Жечев, Милена Цанева, Владимир Каракашев, Леон Даниел, Атанас Свиленов, Александър Янакиев,Ружа Маринска, Ирина Генова

Лекция 4 (Н. Хр.). Презентация на модерното художествено наследство в музея

• основни понятия – музей, презентация, експозиция, комуникация

• основни факти и реалии – музеят като културна институция, концептуалност и актуалност на музейната експозиция, временни експозиции, съобразеност на експозицията с нагласите на съвремения човек, максимална информация и възможност за комуникация с публиката, аудио и визуални ефекти и гидове.

• големите изследователи и автори в областта - Симеон Недков.

Лекция 5 (И. Г.). Художествената култура в модерната българска държава.

• основни понятия – художествена институция в модерната епоха; интернационални художествени форуми; европейски културни средища.

• основни факти и реалии - Художествените институции в началото на модерната държава. Първите художествени изложби, сдружения, списания, художествено училище – съпоставки с балкански страни. Чуждестранни художници в България. Формиране на български художници в големите европейски културни средища. Представяне на периода в Националната художествена галерия в София и в Художествената галерия в град Пловдив.

• големите изследователи и автори в областта – Андрей Протич, Никола Мавродинов, Бистра Рангелова, Ирина Генова.

Лекция 6 (И. Г.). Прояви на модернизма в българското изкуство през първата половина на ХХ век.

• основни понятия – видове и жанрове в изкуството; изкуство в обществена среда / монументално изкуство; художествени салони; частни и корпоративни художествени колекции.

• основни факти и реалии: творчеството на Иван Милев, Владимир Димитров – Майстора, Сирак Скитник, Никола Танев, Иван Ненов, Кирил Цонев, Вера Недкова и др. Български художници в европейския авангард: Жорж Папазов и Николай Дюлгеров. Представяне на техни произведения в обществена среда и в художествени музеи в България днес.

• големите изследователи и автори в областта - Андрей Протич, Никола Мавродинов, Димитър Аврамов, Ружа Маринска, Ирина Генова.

Лекция 7 (И. Г.). Художествените практики в средата на всекидневието – художникът в областта на книгата и типографията, в архитектурата и визуалната среда на големия град. Представителни колекции и основни обекти за посещение (напр. Музей на БНБ).

• основни понятия – визуална среда на големия град; тиражиран образ; масова и висока култура.

• основни факти и реалии – книги, плакати, банкноти, декоративни елементи на сгради от периода.

• големите изследователи и автори в областта – Чавдар Мутафов, Сирак Скитник.

Втори семестър

Лекции

Лекция 1 (Н. Хр.). Българска художествена култура и духовен елит през втората половина на 20. в.

основни понятия – социалистически реализъм, критична култура, критична интелигенция.

• основни факти и реалии – основни произведения на български писатели, художници, театрали и кинотворци.

• големите изследователи и автори в областта – Димитър Аврамов, Весела Чичовска, Наталия Христова, Евгения Калинова, Иван Еленков, Пламен Дойнов, Ружа Маринска.

Лекция 2 (И. Г.). Ролята на изкуството в комунистическата държава. Промени в художествените институции от края на 1940-те години и през 1950-те години. Художественият обмен в „лагера на социализма”. Представяне на художественото наследство от първите десетилетия на комунистическото управление днес.

• основни понятия – централизация на културните институции; социалистически реализъм; интернационализъм и национална традиция; монументална пропаганда.

• основни факти и реалии – монументи; музейни художествени колекции.

• големите изследователи и автори в областта – Димитър Аврамов, Чавдар Попов.

Лекция 3 (Н. Хр.). Импорт-експорт на българското художествено наследство в България и по света.

• основни понятия – отворена култура, международна културна политика, импорт, експорт.

• основни факти и реалии – ролята на Комитета за изкуство и култура, основни български експозиции по света, международни изложби в България, ЮНЕСКО и българската култура, културен елит и художествени експерименти.

• големите изследователи и автори в областта – Иван Еленков, Михаил Груев, Евгения Калинова, Наталия Христова

Лекция 4 (Н. Хр.). Българската художествена култура в края на 20 – началото на 21. в.

• основни понятия – постсоциализъм, постмодернизъм, глобализация

• основни факти и реалии- динамична смяна на културни ориентации и естетически тенденции, компенсаторна модерност, нови експозиции и нови музеи, българската художествена култура в глобална среда.

• големите изследователи и автори в областта – Чавдар Попов, Ирина Генова.

Лекция 5 (И. Г.). Основни тенденции през 1960-те и 1970-те години. Обществената роля на монументалните изкуства.

• основни понятия – „априлско поколение”, изкуство и идеология, „формализъм” и „пластически стойности” – употреба.

• основни факти и реалии – произведения в обществените колекции и в средата на големите градове.

• големите изследователи и автори в областта – Чавдар Попов, Димитър Аврамов.

Лекция 6 (И. Г.). Художествените практики и форми след 1989. Институционални промени в художествения живот. Формиране на художествен пазар у нас.

• основни понятия – постмодерно изкуство; съвременно изкуство; изкуство и политика; изкуство и екология; изкуство и медийна среда.

• основни факти и реалии - български художници в епохата на глобализацията и новите медии. Национални арт форуми и участие в интернационални мрежи – конкретни автори и примери. Представяне на съвременното изкуство в България.

• големите изследователи и автори в областта – Свилен Стефанов, Мария Василева, Диана Попова, Чавдар Попов, Ярослава Бубнова, Ирина Генова.

Литература по темите:

Литература

Свитък с четива за курса, подготвен от преподавателите.

Книги:

Аврамов, Димитър. Майсторът и неговото време. Изд. “Български художник”. С. 19 .

Аврамов, Димитър. Диалог между две изкуства. С., 1993.

Аврамов, Димитър. Летопис на едно драматично десетилетие. С., 1994.

Брунбауер, Улф. „Социалистическият начин на живот”. Идеология, общество, семейство и политика в България (1944-1989). С., 2011.

Генова, Ирина - Татяна Димитрова. Изкуството в България през 1920-те години. Модернизъм и национална идея. Изд. на Института по изкуствознание. С. 2002.

Генова, Ирина. Модернизми и модерност. (Не)Възможност за историзиране. С. 2004.

Генчев, Николай, Българската култура XV - XIX в.. С., 1988.

Димитров, Димитър, Изкуството на ХХ век – съдбата на авангарда. С., 2001.

Дойнов, Пламен. Българският соцреализъм. 1956, 1968, 1989. Норма и криза в литературата на НРБ. Сиела, 2011.

Игов, Светлозар. История на българската литература 1878-1994. С., 1990.

Ликова, Розалия. Литературен живот между двете войни. С., 1995.

Калинова, Евгения. Българската култура и политическият императив. 1944-1989. С., 2011.

Каракашев, Владимир. Театърът –тайнство и реалност. Народен театър „Иван Вазов” 1944-2000. ИК „Христо Ботев”, С., 2000.

Ковачев, Пенчо. 50 златни български филма. Захарий Стоянов, 2008.

Мавродинов, Никола. Новата българска живопис. Изд. “Българска книга”. С. 1947.

Маринска, Ружа. 20-те години в българското изобразително изкуство. Изд. “Отворено общество”. С. 1996.

Михалчева, Ирина. Основни идейно-художествени насоки в българската живопис 1900-1918. Изд. на БАН. С. 1977.

Мутафчиев, Петър. Лекции по история на културата. С., 1995.

Недков, Симеон. Музеи и музеология. Лик, 1998.

Чулова, Даниела. Визуална митология на стенописта в България през втората половина на ХХ век. С. 2009

Христова, Наталия. Специфика на българското „дисидентство”. Власт и интелигенция 1956-1989. Летера, 2005.

Янакиев, Алексадрър. Синема bg. Сто години филмов процес. Личности, филми, кина. Титра, 2003.

Справочници

Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Изд. на Българската академия на науките. В три тома. Том I, 1980 и том II, 1987.

Хроника на ХХ век. Абагар Холдинг – София. В пет тома. Том I, 1994.

Поредицата: Съвременна българска: живопис, скулптура, графика, монументални изкуства и т.н. от 1970-те и 1980-те години.

Каталози:

Лица на модернизма. Живопис от България, Гърция и Румъния. Атина – София 2009. Вида, Мариана, Ирина Генова, Такис Мавротас (Съст.). Каталог.

Съюзът на южнославянските художници “Лада”. Българското изкуство на южнославянските изложби 1904 – 1912. Георгиева, Милена (Съст.). Каталог. Национален исторически музей. София, 1994.

Линков, Красимир, Владимир Харбалиев, Светла Москова, Галина Лардева (Съст.). Градска художествена галерия – Пловдив. Каталог – живопис. Изд. “Летера”. Пловдив, 2002.

Маринска, Ружа (Съст.). София – Европа – Национална художествена галерия. София, 1996 – 1997.

Рангелова, Бистра, Весела Христова-Радоева, Ружа Маринска, Румяна Иванова, Светла Москова, Чавдар Попов (Съст.). 100 години организиран художествен живот в България 1894-1994. Изд. “Български художник”. София, 1994.

Каталози на изложби – съвременно изкуство от последните две десетилетия.

Мемоари:

Константинов, Константин. Път през годините. С., 1966.

Кръстев, Кирил. Спомени за културния живот между двете световни войни. С., 1988.

Средства за оценяване:

УЧАСТИЕ В ПРАКТИЧЕСКИТЕ ЗАНИМАНИЯ - 50%

ПИСМЕНИ РАБОТИ (анотация, резюме, реферат, курсова работа, презентация и др.)- 25%

ТЕСТОВЕ - 25%