ARCM203 Изкуството архитектура през вековете

Магистърски програми - Каталог 2014/2015 | Архитектура | ARCM203

Анотация:

Предлаганият курс няма за цел фактологично описване на маркантни обекти или реализации на прочути архитекти. Фокусът е поставен върху същността на процесите и явленията, анализирани, доколкото е възможно, от различни гледни точки,т.е.върху историческата и социокултурна логика на проявите на архитектурата.

За тази цел се проследяват същностните връзки на архитектурното творчество със социалните процеси през различни епохи, с културните кодове и идеологиите, които ги поддържат. Съсредоточава се вниманието върху досега на архитектурното развитие с редица други области - с естетиката и философията, с религията, със социологията на културата и изкуствата и пр.

Подчертава се също, че общоизвестно, макар и често пренебрегвано е, че включвайки културални,социологични и технологични модели в творческата си същност, архитектурата е своеобразен материален образ на социокултурните процеси на времето си.

Основната идея, обединяваща отделните тематични блокове на курса, е разбирането за необходимостта от разкриване на същността на архитектурата и нейното място и роля в контекста на историческите епохи и съответните им културни модели

От убеждението, че един от главните исторически, социологически и философски проблеми - проблемът за прогреса в човешката история, е неразривно свързан с архитектурното творчество създаващо втората, изкуствена реалност, в която единствено може да съществува човешкото общество, произтичат следните задачи на курса:

• Да създаде представа, без да бъде отричано икономическото схващане за историята, за една диалектика на архитектурното развитие, по-богата в разбиране на човешката мотивация отколкото тази на социологическата традиция

• Да изгради пълноценно отношение към архитектурната история.

• Да утвърди в съзнанието на бъдещите архитекти, правото на архитектурата да се нарича изкуство

• Да създаде навици за анализ на архитектурните творби и процеси от различни гледни точки.

Опитът да се приложи компаративен подход, съпоставящ архитектурните и културни процеси в тяхното развитие, е най-същественото различие между предлагания курс и традиционните програми по история на архитектурата. В определен смисъл това е своеобразна архитектуро-културологична програма, различна от"иманентното" изучаване на изкуството архитектура.

прочети още

Към курсовете на програмата График Виртуално обучение

Преподавател(и):

проф. Маргарита Коева д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

Предварителни изисквания:

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Упражнения

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Тема І

Цивилизация, културен модел и архитектура. Изкуството архитектура едновременно родител и рожба на цивилизацията. Архитектурата, най-сложното и трудно от всички изкуства.

Роля на архитекта в изграждане на културния модел на определена епоха.

Архитектурната наука – общокултурен феномен.

Територии на архитектурно творчество. Архитектурно облъчване. Архитектура и социална система. Архитектура и духовна култура

Тема ІІ

Архитектурна история и теория. Двете страни на една монета

Големите архитекти - теоретици на миналото: в античността Марк Витрувий Полион І в., Ренесанса: Леон Батиста Алберти 1404-1472/, Новото време: Виктор Хорта /1861-1947/, Франк Лойд Райт /1867-1959/, Льо Корбюзие /1887-1965/ и след Втората световна война: Чарльз Дженкс, Роберт Вентури,Топ Уилямс, Стивън Хол, Патрик Шумахер, Майкъл Ротонди, Рем Коолхас

1. Информационен процес в архитектурата. Интерпретанта на Ч.С. Пърс. Да гледаш и да виждаш. Опити да се създадат методи за изследване на въздействието на обекта. Психофизика –/Закони на Фехнер, на Бугер-Вебер, идеи на С.С.Стивънс/

2. Методика на изучаването на архитектурните обекти

3. Анализ на функционалната, тектонична и естетическа организация на архитектурната форма

Тема ІІІ

Приложение на системен подход при изучаване на архитектурната история. Видове системи: архитектурно-исторически, стилови, архитектурно-функционални.

Архитектурно-исторически системи на:

а/ Античността: Двуречието, Древен Египет, Древна Гърция, Републикански и Императорски Рим

б/ Средновековието: Византия, Западна Европа, Азия и т.н. междинни зони

в/ Новото време: Ренесанс и Барок в централните европейски страни и в отдалечените от центъра държави, както и в Азия и Латинска Америка

г/ Съвременна архитектура: Сецесион, архитектурата след Първата световна война, архитектурата след Втората световна война в Европа, Америка и Изтока

Тема ІV

Архитектурният процес по българските земи през тяхната хилядолетна история. Традиция и иновация, двигатели на архитектурно-историческия процес. Характеристики и специфика.

а/ праисторическо строителство, тракийска архитектура.

б/ антична архитектура

в/ византийско и българско средновековие

г/ османски период

д/ българско възраждане

е/ трето българско царство

Литература по темите:

Литературата се препоръчва към отделните тематични раздели:

1. Препоръчителна литература към теоретичните теми

Препоръчителна литература към теоретичните теми

Всеобщая история архитектуры в 12 томах. М., 1949 – 1977

GreatBuildings /www.greatbuildings.com/

Бахтин М.М. Вопросы литературы и эстетики. М. 1975.

Берталанфи Л. Фон. Общая теория систем, пер. с англ.,М. 1966

Вельфлин Г. Пролегомены к психологии архитектуры, 1886 дисс, раб. публ.1946

Гропиус В. Границы архитектуры М.,1971

Ингарден Р.,Исследования по естетике, М., 1962

Коева, М.. Въведение в архитектурната история и теория. ЕИ „LiterNet”. Варна, 2003

Конрад Н.И. Запад и Восток: Статьи. - М.: Наука, 1966. - 519 с.; (2-е изд.) М.: Наука, 1972.

Кун, Т., Структура на научните революции, С. 2002

Лотман Ю.М. Статии по типологии культуры. Тарту 1970

Моль А. Социодинамика культуры. Пер. С фр. М.,1973

Моль А. Теория информации и естетическое восприятие. Пер.с фр. М.,1966

Ортега-и-Гасет, Хосе, Есета в два тома (1993). София: Ун. изд. “Св. Климент Охридски”.

Паси Исак, "При изворите на модерната естетика" (1987)

Петров. С., Методология на субстратния подход, С.,1980

Проблемы методологии системного исследования. Под ред. Блауберга и др., М.,1970

Садовский В.Н. Системный подход: предпосылки, проблемы, трудности. (Совм. с И. В. Блаубергом и Э. Г. Юдиным). М.,1968.

Садовский В.Н.Основания общей теории систем. Логико-методологический анализ. М., 1974.

Стефанов Н. Методологически проблеми на структурния анализ. С.,Год НИ,1967

Страутманис И. А. Информативно-эмоциональный потенциал архитектуры. М., 1978

Френсис Хатчесън, Давид Юм. Адам Смит,Эстетика. Руски превод М.,1973

Burckhardt Jacob. The Civilization of the Renaissance in Italy. Penguin Classics. 1990

Bruno Zevi. Verso un’architettura organica, Einaudi, Torino 1945 (English translation, Towards an Organic Architecture, Faber & Faber, London 1950)

Bruno Zevi Saper vedere l’architettura, Einaudi, Torino 1948 (English translation, Architecture as Space. How to look at Architecture, Horizon Press, New York 1957; Da Capo Press, New York 1993)

Bruno Zevi. Storia dell’architettura moderna, Einaudi, Torino 1950

Pevsner Nikolaus. The Sources of Modern Architecture and Design (1968)

Pevsner Nikolaus. An Outline of European Architecture (1943)

Umberto Eco. Histoire de la beaute (2008) (Storia della bellezza)

Umberto Eco. La Structure absente, introduction a la recherche semiotique (1972) (edition revisee de La Struttura assente, 1968)

Umberto Eco. Le Signe, histoire et analyse d'un concept, adapte de l'italien par Jean-Marie Klinkenberg (1988) (Segno, 1971).

Sir Banister Fletcher. A History of Architecture. London: The Butterworth Group, 1987.

Frank O. Gehry : The Complete Works. Monacelli Press, September 1998.

2. Препоръчителна литература към темите архитектура на Античноста и Стария свят

3. Препоръчитална литература към византийска и българска средновековна архитектура

Ангелов, Димитър. Византийската култура. Изд. „Полис”. София, 2009

Бичков, Виктор. Кратка история на византийската естетика. Изд. „Тавор”. София, 2000

Якобсон, А. Л. Закономерности в развитии раннесредневековой архитектурЬй. Изд. „Наука”. Ленинград, 1983

Якобсон, А. Л. Закономерности в развитии средневековой архитектурЬй

ІХ – ХV вв. Византия. Греция. Южнославянские странЬІ. Русь. Зкавказье.

Изд. „Наука”. Ленинград, 1987

БРУНОВ, Н. Архитектура Византии. В: Всеобщая история архитектуры в 12-ти томах. т. III: Архитектура Восточной Европы. Средние века. Ленинград, Москва, 1966

Иванова, М. Форма и композиция в средновековната архитектура. С., 1988

Льо Гоф, Ж. Цивилизацията на средновековния Запад. С., 1999,

ПОПОВ, И. Пропорции в българската архитектура. С., 1955

ПРАШКОВ, Л.; Е. БАКАЛОВА; С. БОЯДЖИЕВ. Манастирите в България. С., 1992

РАШЕНОВ, А. Месемврийските църкви. С., 1932

РАШЕНОВ, А. Конструктивни и декоративни системи в българо-византийската архитектура. Реферат за IV конгрес по византология в София, 1936 г. НМБА, В. Търново. Фонд Nо. 21, инв. оп. 1, а. е. 61

ТУЛЕШКОВ, Н. Архитектурата на българските манастири. С., Техника,

ФИЛОВ, Б. Софийската църква "Св. София". С., 1913

ФИЛОВ, Б. Cтаробългарското изкуство. С., 1923

ФИЛОВ, Б. Старобългарската църковна архитектура. С., СпБАН, г.ХLIII, 21/1930, с. 1-61

ФЛОРЕНСКИЙ, П. А. Иконостас. Москва, 1994

ФИЛОВ, Б. Кръглата преславска църква и нейните предшественици. С., СпБАН, г. ХХ/ 1933, с. 75-104

ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА, Н. Църковната архитектура в Първата Българска държава. С., БАН, 1984

ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА, Н. Църковната архитектура в България през ХI-ХIV век. С., БАН, 1988

ЧАНЕВА-ДЕЧЕВСКА, Н. Църкви и манастири от Велики Преслав. С., 1980

ШКОРПИЛ, Х.; К. ШКОРПИЛ. Паметници из Българско, I чзд. Паметници из Тракия, 1883

ШКОРПИЛ, Х.; К. ШКОРПИЛ. Черноморското крайбрежие. С., СНУ, III/ 1899

ШКОРПИЛ, Х.; К. ШКОРПИЛ. Първата българска столица до Абоба. С., 1901

КАНИЦ, Ф. Дунавска България и Балканът в 3 т. С., 1932

КОЖУХАРОВ, Г. Сводът в античността и в средните векове. С., 1974 КОНДАКОВЪ, Н. Византийские церкви и памятники Консатантинополя. Б.м.г. VI, 2229, с. 48, с ил.

КОНДАКОВЪ, Н. Памятники християнского искусства на Афоне. С. Петерсбург, Имп. акад. наук, 1902, II, 312, с ил.

МАВРОДИНОВ, Н. Византийската архитектура. С., 1955

МИЯТЕВ, К. Архитектурата в Средновековна България. С., 1965

АРХИТЕКТУРНОТО НAСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИЯ. С., 1988

БЕРБЕНЛИЕВ, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987

БОЖКОВ, А. Българско изобразително изкуство. С., 1988

ВАСИЛЕВ, Д. История на архитектурата. С., Наука и изкуство, 1949

ГРАБАР, А. Материалы по средновековому искусству в Болгарии. С., ГНМ, ХХI/ 1921

ГРАБАР, А. Болгарския църкви-гробници. С., ИзБАН, т. I, св. 1/ 1921-1922; 1922, с. 103-132

ГРАБАР, А. Боянската църква. С., 1924

ДИНОЛОВ, Л. Принос към метричното изследване на средновековната култова архитектура на България. Опит за установяване на модул. С., 1963

ВАНОВА, М. Форма и композиция в средновековната архитектура. С., 1988

ИГНАТОВ, Б. Към въпроса за българската архитектурна школа във византийски стил. С., сп. Археология, 3/ 1963, с. 56-58

ЯКОБСОН, А. Некоторые закономерные особености средневековой архитектуры Балкан, Восточной Европы, Закавказья и Средней Азии. B: Византийский временник, 33/ 1972, с. 166-189

ЯКОБСОН, А. О периодизации раннесредневековой архитектуры Болгарии (V-VI в.). В: Краткие Сообщения Института Археологии, 172/ 1982, с. 47-50

BOJADZIEV, S. L’Ancienne eglise metropole de Nesebar. Sofia, Byzantinobulgarica, Academie des Sciences de Bulgarie, Universite de Sofia, I/ 1962, pp. 321-346

BOJADZIEV, S. L’eglise des Quarante martyrs a Tirnovo. Sofia, Etudes Balkaniques/ 1972, pр. 143- 158, f. 3

BOJADZIEV, S. Une eglise cruciforme a cinq nefs a Preslav. Byzantinobulgarica. Sofia, Academie des Sciences de Bulgarie. Sofia, Institute d’Histoire, IV/ 1973, pр. 53-73

BOJADZIEV, S. L’eglise Ronde de Preslav. Monumentum, XXIII-XXIV/ 1981, рp. 47-54

BOJADZIEV, S. L’Ancienne eglise metropole de Nesebar. Sofia, Byzantinobulgarica, Academie des Sciences de Bulgarie, Universite de Sofia, I/ 1962, pp. 321-346

BOJADZIEV, S. L’eglise des Quarante martyrs a Tirnovo. Sofia, Etudes Balkaniques/ 1972, pр. 143- 158, f. 3

BOJADZIEV, S. Une eglise cruciforme a cinq nefs a Preslav. Byzantinobulgarica. Sofia, Academie des Sciences de Bulgarie. Sofia, Institute d’Histoire, IV/ 1973, pр. 53-73

BOJADZIEV, S. L’eglise Ronde de Preslav. Monumentum, XXIII-XXIV/ 1981, рp. 47-54

BUSSAGLI, M. Architecture Orientale. Paris, 1973

CHOISY, A. Histoire de l’architecture. Vol. I, II. Paris, 1903

CHOISY, A. L’art de batir chez les Byzantins. Paris, 1883

DIEHL, C. Manuel d'archeologie Byzantine. I. - 2-eme ed. Paris, 1925

4. Препоръчителна литература към темите за романска и готическа архитектура

Сенгалевич, Г. Романската архитектура–раждането на един свят обгърнат от бялата мантия на храмовете. п. “Християнство и култура”, год. ІХ (2010), бр.9 (56

Алпатов, М. В. История на изкуството. Изкуството на Средновековието. С., 1982,

Jackson, T. G. Byzantine and Romanesque Architecture. Cambridge, 1913,

Kluckert, E. Romanesque Building Styles. In: Romanesque: Architecture, Sculpture, Painting. Ed.: R. Toman, 2004, p. 22.

Панофски, Ервин. Готическата архитектура и схоластиката.

Изд. „Агата – А”. София, 2002

Дюби, Жорж. Времето на катедралите. Изкуство и общество. 980-1420.