HACB764 Фолклорът като културна система
Анотация:
Фолклорът – тип култура или вид изкуство? Възгледи и дефиниции. Етнология и фолклористика. Зараждане на интереса към фолклора – епохата на романтизма и национално-освободителните движения. Фолклор или народно творчество? Съвременното понятие “народ”. История на българската фолклористика. Българската фолклористика през Възраждането. “Веда Словена”. Основни фолклорни сборници. Интересът към фолклора след Освобождението. Регионална структура на фолклора. Системен характер на фолклора – системно- структурен подход. Синкретичност и функционален подход.
Художествени белези на фолклора: вариантност, устно предаване, устойчивост и стереотипност, специфика на поетиката.
Дейностен, идеологически и художествен синкретизъм. Българският юнашки епос- митологични, брачни и исторически мотиви. Архаичен и класически епос. Епическият герой и епическият свят. Жанрови трансформации: епос-приказка, епос – балада. Комуникативно събитие и типология на песенните жанрове: обредът като контекст на обредната песен; жътварски, хороводни, седенкарски, трапезарски песни. Функция и музикална характеристика на песента. Мелодия и текст. Зимна и пролетна обредна песен. Наративни песни. Лирически песни.
Социално и нравствено съзряване – кратки жанрове. Баяния.
Наративна традиция. Проблеми на изучаване на приказката. Приказна и неприказна проза. Вълшебна, анималистична, легендарна, авантюристична, новелистична, кумулативна приказка, анекдот и виц. Неприказна проза: легенди и предания, меморати, фабулати. Детско разказване. “Градски легенди”.
Фолклор и фолклоризъм. Две разбирания за фолклоризма. Градска песен. Политическа употреба на фолклора. Защо младите днес не обичат фолклора? Фолклорът като човешка потребност.
Преподавател(и):
проф. Милена Беновска-Събкова д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• …Успешно завършилите курса придобиват теоретична компетентност относно социалната, културна и естетическа природа на фолклора и неговото значение в съвременния свят ………………………………………………………………………………..
• …………………………………………………………………………………..
2) могат:
Да приложат наученото в преподавателска, научна, музейна, журналистическа или друга приложно-културна дейност
Предварителни изисквания:
Завършено средно образование.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Начало на интереса към фолклора в Европа. Първи дефиниции на фолклора
2. Широко и тясно разбиране за фолклора. Фолклорът – културно наследство и жива културна система
3. Синкретизмът на фолклора. Фолклорът и малките групи. Памет и фолклор
4. Проблемът за класификацията на фолклора. Сфери на фолклора
5. Разказването. Изследователски проблеми и достижения в наративистиката. Концепции за приказката
6. Видове приказна проза. Естетически и стилистични особености на приказката
7. Новелистична приказка и анекдотично творчество.
8. Приказка и легенда. Неприказна проза. Легенди и предания. Демонолигчни разкази. Баяния
9. Съвременно градско разказване. Детско разказване. Кратки жанрове – паремиология.
10. Словесно-музикални форми. Песенни жанрове в българския фолклор. Български юнашки епос
11. Обредни песни
12. Митически песни и балади
13. Хайдушки песни. Песни из всекидневния живот
14. Любовни песни
15. Фолклор и фолклоризъм
Средства за оценяване:
резюме, тест, реферат