CASB936 Киноезикът на игралното кино - сравнителен анализ
Анотация:
• Курсът ще запознае студентите по кино и ТВ режисура с основните компоненти на киноезика на базата на значими кино произведения от целия свят. Сравнителният анализ ще съпоставя филми, в които преобладава визуалния режисьорски дар, ще проследи развитието на този изказ. По същия начин ще се разглеждат и произведения, в които водещото начало е писателската нагласа у режисьора. Трета група от филми ще бъдат съпоставени с оглед актьора като главен носител на емоционалния и смислов заряд. На четвърто място ще се разгледат филми, в които се проявява режисьорът като „композитор” – не като автор на музиката, а като автор на пластическия строй на филма, опрян върху принципите на музикалния строеж.
Преподавател(и):
проф. Георги Дюлгеров
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• Основните компоненти на киноезика.
2) могат:
• Да прилагат основните компоненти на киноезика в своите практически работи – курсови и дипломни.
Предварителни изисквания:
• Студентите трябва да са усвоили базисните понятия на киноезика като кадър, крупност, монтажна фраза, ракурс и други такива. Те трябва да имат общи познания по история на киното.
• Желателно е студентите да могат да четат на английски.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
КИНОЕЗИКЪТ НА ИГРАЛНОТО КИНО –
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
1. Художническият аспект на режисьорското дарование. Водещата роля на изображението в „Земя” на Александър Довженко, „Сенките на забравените ни прадеди” на Сергей Параджанов, „Метрополис” на Фриз Ланг (Prelude, Intermezzo, Furioso) музикални названия, влияния
2. Актьорският аспект на режисьорското дарование. Превръщане на театралното пространство в кино пространство в „Пет вечери” на Никита Михалков, „12 разгневени мъже” на Сидни Люмет
3. Писателският аспект на режисьорското дарование; актьорът и костюмът в „Сабрина” на Уилям Уайлдър
4. Киното за света на киното в „Американска нощ” на Франсоа Трюфо, в „Булевардът на залеза” на Уилям Уайлдър, в „Начало” на Глеб Панфилов
5. Митът в киното, фактура на пространството, силата на натуршчика в „Евангелие по Матея” на Пиер Паоло Пазолини
6. Изобразителният аспект на режисьорското дарование. Интериорът, екстериорът, костюмът в „Гепардът”, „Смърт във Венеция” на Лукино Висконти
7. Актьорският аспект на режисьорското дарование (2). Трагикомедията като най-пряк път от единия до другия полюс в „Не тъгувай” на Георги Данелия
8. Фолклорът и неговото кинематографично решение в „Пролет, лято, есен, зима и … пак пролет” на Ким Ки Дук
9. Символът в киното - „Пепел и диаманти”Анджей Вайда
10. Изобразителният еквивалент на музиката в „Синьо” на Кшищоф Киешловски и „Амадеус” на Милош Форман
11. Музикалният аспект на режисьорското дарование. Атракционът - „Новият свят” на Емануеле Криалезе
12. Всички аспекти в едно. Психо-физическият монолог при Андрей Тарковски - „Огледалото”; Федерико Фелини – „8 ?”
13. Филм без интрига - „Птица безгрижна” на Отар Йоселиани
14. Музикалният аспект на режисьорското дарование (2). Въображаемо и реално във „Фани и Александър” на Ингмар Бергман
15. Документалната основа – начална точка за метафорично надграждане в „Червен път” и „Аквариум” на Андреа Арнолд
16. Музикалният аспект на режисьорското дарование (3). План-епизодът, светлината при Майкъл Ханеке – „Скрито-покрито”; „Бялата лента”
17. Сюрреализмът в киното при Луис Бунюел – „Дискретният чар на буржоазията”,"Млечният път"
18. Конструктивният разказ, опора върху задкадровия текст - Вим Вендерс – „Криле на желанията”; Ларс фон Трир – „Догвил”
19. Постмодерното отношение към кинематографичните стереотипи - Куентин Тарантино – „Криминале”, в „Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник” на Питър Гринауей
20. Митът в творчеството на Куросава - "Рашамон", "Кагемуша"
Литература по темите:
1. Федерико Фелини, Шарлот Чандлър – “Аз, Фелини”, издателство “Хемус”, 1997
2. Ингмар Бергман – “Латерна магика”, издателство “Хемус”, 1996
3. Федерико Фелини – “Да направиш филм”, издателство “Наука и изкуство”, 1986
4. Федерико Феллини – Статьи, Интервью, Рецензии, Воспоминания – издательство “Искусство”, Москва, 1966
5. Луис Бунюел – “Моят последен дъх”, издателство “Народна култура”, София, 1985
6. Вим Вендерс – “Логиката на образите”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
7. Педро Алмодовар – “Киното на желанията”, разговори с Фредерик Строс, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
8. Андрей Кончаловски, Александър Липков – “Долни истини” и “Извисяваща лъжа”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
9. Мартин Скорсезе – “Моите удоволствия на киноман”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
10. Уди Алън – “Аз пиша чрез филми”, разговори със Стиг Бьоркман, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
11. Райнер Вернер Фасбиндер – “Анархия на фантазията”, текстове и интервюта, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
12. Акира Куросава – “Нещо като автобиография или потта на жабата”, издателство “Наука и изкуство”, 1989
13. Хичкок & Трюфо, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
14. Анджей Вайда „Киното и останалият свят. Двоен Поглед”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
15. Куентин Тарантино, „Аз харесвам насилието в киното”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
16. Кшищоф Зануси, „Време да се мре”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
17. Били Уайлдър, „Аз не правя кино. Аз правя филми”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
18. Жан-Клод Кариер, „Невидимият филм”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
19. Стивън Спилбърг, „Киното е моят порок”, ИК “Колибри”, библиотека “Амаркорд”
Средства за оценяване:
Събеседване
Анализ