ARCM023 Градоустройство І част
Анотация:
Концепцията е заложена в НБУ от проф. д-н. арх. Ив. Никифоров и е модернизирана и допълнена с идеи от „Градоустройство” I и II част на член кор. проф. д-н Ат. Ковачев. Внесени са от автора и някои постановки от преподавателски практики в Италия и Франция (формулировки, композиционни представи и критерии за оценяване). В НБУ не се преподава териториално устройство поради по-малкото търсене на такива кадри и вече съществуващите мощни преподавателски колективи в УАСГ и ВСУ- Варна.
На базата на знания придобити от предишните семестри по дисциплината архитектурата и градът (видове планове, проблеми на собствеността, парцели и основни показатели, идея за малък град - Божурище, Ивайловград, Белене и др.) в курса градоустройство I целите са: Навлизане в същността на самото устройство на зоните (жилищни) отнесено към подробните устройствени и застроителни планове в М:1000;
Предварително задаване на характера на жилищната среда (проектът в упражненията). Разграничаване на целите при проектиране на жилищните зони, комплекси по държавна поръчка, общински социални програми и комплекси от затворен тип.
Преподавател(и):
преп. Миряна Йорданова-Петрова д-р
Описание на курса:
Компетенции:
КОМПЕТЕНЦИИ:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
Основните принципи и правила на устройство на жилищните зони, отнесени към жилищната единица (микрорайон, група, район), изискванията за проектиране в М 1:1000
2) могат:
Да проектират в колективи устройствени планове, проекти и концепции за жилищни зони в М 1:1000
Предварителни изисквания:
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Историческо развитие на жилищните територии и зони в градовете през 19 и 20 век.
2. Композиция на града- място и значение на жилищните зони, отношение и връзки на зоните с центровата и транспортните системи.
3. Общественото обслужване в градовете и отражението му при структурирането на жилищните зони
4. Теорията на микрорайона или жилищната единица; от съседската общност, през училището като определител, до междумагистралната територия (ММТ).
5. Най-често срещаните в българската практика размери на териториите и брой на жителите в жилищните райони и микрорайони.
6. Планова композиция на жилищните единици. Процентно площоразпределение.
7. Застрояване на жилищната зона. Тип на жилищните сгради и структури, жилищни форми, етажност.
8. Центрова система в жилищните територии и зони. Мрежа на образователните и търговски обекти.
9. Пешеходно движение, улична мрежа и зелена система в жилищната единица (микрорайон).
10. Масов градски транспорт в града и жилищния район, автомобилно движение в жилищната единица (ММТ), паркиране и гариране.
11. Пространствена композиция на жилищната среда в жилищните единици. Художествени аспекти на градския пейзаж в жилищната среда.
12. Проектиране на жилищни групи, единици и комплекси на свободни терени (социални жилища, общински жилища и държавни програми, затворени комплекси), особености.
13. Общи идеи за реконструкции на съществуващи градски жилищни квартали. Примери от чужбина и български проекти.
14. Нормативи и показатели за устройството на жилищните територии според „Наредба №7” и 3УТ.
15. Система „обитаване” и жилищна политика. Кратък преглед на българската практика през последните години.
Литература по темите:
1. Тонев Л. Градоустройството. Техника 1971г.
2. Никифоров Ив. Градоустройството, III, IV част
Жилищни зони, Централни зони УАСГ 2005
3. Ковачев АТ. Градоустройството I и III част 2003, 2004.
4. Никифоров Ив. Улици и площади УАСГ 1995
5. Стоичков А. Комуникация и транспорт в населените места С. Техника 1980.
6. Издания на градоустройството на София П. Ташев, Г. Лабов и др.
7. Островский В. Современное градоустроительство. М. Стройисдат 1989.
8. Morris, A.E.I. History of Urban Form H.K. 1997.
9. Prinz D. Stadteban 1,2 Berlin 1997.
Средства за оценяване:
практическа задача