ARCM214 Тренинг: Съвременна архитектура ІІ част

Анотация:

Целта на курса е да разшири обхвата в разбирането на понятията, развитието и границите на съвременното критично отношение към историята на архитектурата. Художествената среда е разгледана като външен фактор, който мотивира пространствения еквивалент.Основно свойство на средата е Радикалността в редуциране и премахване на границите между различните изкуства- живопис, скулптура, архитектура, театър, музика. Архитетурните идеи са параметър в концептуалното изкуство, а всички заедно вървят през философията към мета-арта.

Архитектурното пространство се радикализира повече от век. Алгоритмичното изкуство свързва радикалността с рационалността в традицията на Конструктивизма. Степента на относителна неопределеност пренеся творческата активност от архитектурното пространство в съвременното битие на изкуствата.

Изпълнението на предварително определени и описани формални трансформации, последователни вербални инструкции и изпълнение е модел на твочески процес от ранните години на Модернизма. Причинно-следствеността е параметър в Алгоритмичното изкуство и свободно е развит във фрагмента -Вероятностно изкуство като концептуално- определен процес с предварително-неопределени резултати. Възможната неопределеност се реализира без отнасяне към „структурния потенциал” на природата, художествената критика или перформанса.

Прилагат се средствата на вероятностни процеси обобщени, както следва:

1. Дефинират се пространствените възможности на дадена фигура или форма с понятия на Евклидовата геометрия

2. Дефинира се потенциалната възможност на празнотата и нейната динамика, чрез въвеждане на съответната противоположност на фигурата и формата.

3. Изпълняват се потенциално-възможни формални преобразувания, съответни на празнотата.

Тази вероятностна генеративна стратегия хвърля светлина върху един артистичен проблем: Как да дефинираме границата на възможните резултати, едновременно с вероятностното диферинциране на изходния модел. Стратегията поставя въпроси за вероятност и оценката в концептуалните измерения. Поставя също и по-общияи въпроси като:

1. Алгоритмичното изкуство като форма на радикалността във визуалните изкуства.

2. Разглеждането на Вероятностността като алгоритмичен подход,

3. Други форми на Алгоритмичното изкуство както и

4. Средствата за реализиране на алгоритмичния образ.

Последователността от формални преобразувания създава група от образи. Подобни процеси се наблюдават в Кинетичното изкуство, Концептуалното изкуство, Процес-арт, Механк-арт.

Развитието на формата в Радикалното изкуство определя нов пространствен синтакс и мотивира състояние на сложност и противоречие, като отразява многообразието от отношения в културната среда.

прочети още
Архитектура

Преподавател(и):

проф. Константин Бояджиев  д-р
 Иван Лапатов  д-р
 Ангел Савлаков  

Описание на курса:

Компетенции:

КОМПЕТЕНЦИИ:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Познават събитието от 31 октомври 1517 г., както и следващите събития, които изпълват съдържанието на понятието Ново време.

• Познават понятието Паладинизъм.

• Запознати са с пространството като изразно средство на биопсихологичния потенциал на субекта на автора да трансформира събития от Битието по начин, който е от значение за културната среда.

• Познават понятието пространство чрез неговите параметри –празнота и променливост на празнотата.

• Познават понятието радикално изкуство и да го приемат като художествена среда на архитектурното пространство.

• Познават състоянието на премахване на границите между различните видове изкуства.

• Познават необходимата съвременна връзка между архитектурното пространство и резултатите в живопистта, скулптурата, музиката и театъра.

• Познават артефакти чрез автор, описание на обекта, жанр, средства, място, време.

• Познават артефакти, които са показателни за трансформациите в художествената среда.

• Познават алгоритмичното изкуство като рационално продължение на Традицията на конструктивизма в образованието по архитектура в България.

2) могат:

• да се ориентират в съставна геометрична среда.

• да отделят като части основните структурни елементи на фигурата и формата-точки и линии.

• да групират отделни елементи по даден признак в множество.

• да дефинират състояние на фигура и форма по геометрични критерии.

• да определят динамичния потенцеал на даден пространство.

• да въвеждат интерактивно състояние между елементите в условията на цялото.

• да генерират на трансформаци на дву-измерен образ в три-измерен образ.

• да установяват смислови връзки между даден артефакт и възможни формални условия, които го определят.

• да коментират радикалността на дадена пространствена ситуация.

• да изграждат сензитивност към другите видове изкуства


Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:

Знания по:

1. Нова и най-нова обща история

2. Философия

3. Религия

4. Глобализация на световната политика

5. Информатика

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Упражнения

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Въведение.

Общо описание на съдържанието и обема на курса.

2. Де-дефиниция.

Де дефиницията обяснява как започва процес на вътрешно елиминиране и трансформация на определеността на категориите в изкуствата. Очертава се началото на края на диференцираността в катерориите живопис, скулптура, архитектура, театър, музика, идея. Историята започва с Минимализма и още по-прецизно с Абстракционизма, която заедно с Редимейд-а са причините за формулирането на въпроса какво е и какво не е изкуство.

Frank Srella, Donald Judd, Robert Moris, Richard Serra, Yoko Ono, Gilbert and George, Josef Beuys.

3. Радикални процеси в изкуството.

Физик-арт, Концептуално изкуство, Алгоритмично изкуство, Кинетично изкуство, Процес-арт, Деструктивно изкуство, Изкуство на Нищо-то, Изкуство на Всичко-то.

Le Corbusier, FL Wright, De Stijl, Peter Eisenman, Michael Heizer, Robert Smithson.

4. Алгоритмично изкуство

Занимава се с автономни алгоритми, които генерират визуални изкуства. Последователността от формални преобразувания създава група от образи. Подобни процеси се наблюдават в Кинетичното изкуство, Концептуалното изкуство, Процес-арт, Механк-арт.

Последователността от формални преубразувания се прилага за всички категории изкуства.

Алгоритмите са предварително определена последователност от формални трансформации които завършват с единичен или група-формални резултати.

Формализиране на образа и алгоритмичен подход-изброявяне, вероянтост, оптимизиране, развитие, интерактивност, маппинг, отклонение от функцията.

5. Формализиране на образа

5.1. Решетки в модерното изкуство

-Решетки от изкуството в началото на 20-ти век

Georges Vantongerloo, Jean Arp, Piet Mondrian, Theo van Doesburg, Paul Klee

-Шахматни дъски

Kazimir Malevich: Man Ray, Wassily Kandinsky, J.C.J. van der Heijden, Carl Andre

-Празни решетки

Piet Mondrian, Piero Manzoni, Jan Schoonhoven, Antoni Tapies, Sol LeWitt

-Повторение

Ellsworth Kelly, Wassily Kandinsky, Piero Manzoni

-Вариации

Victor Vasarely, Bridget Riley

5.2 Решетки в алгоритмичното изкуство

-всяка неопределена решетка

-пикселна решетка

-взривен полутон

-фотомозайки

-модулни клетки

5.2.линии

5.3.разпръсване

6. Алгоритмични подходи и процеси

6.1. изброяване

6.2. Вероятностно изкуство

6.3. Оптимизиране.

6.4. Развитие.

6.5. Интерактивност.

6.6. Мапинг,

6.7. Отклонение от функцията.

7. Редукция на изразните средства в пространството.

Рационална трансформармация на архитектурното пространство към пространството на средата. Формулиране на 5-те условия на Le Corbusier за радикализиране на архитектурното пространство. Пуризъм

Le Corbusier , Вила Савой, 1930.

Kaufmann Residence, "Fallingwater", Bear Run, PA (1936-7), FL Wright

"The Glass House“, New Caanan, Connecticut 1949 Philip Johnson

8. Развит Пуризъм

Falk house, Hardwick, VT , Peter Eisenman , 1969-70

Giovannitti House , Woodland Drive, Pittsburgh PA 15217 , Richard Meier 1979-1983

Michael Graves

John Hejduk

Charles Gwathmey

9. Синтактична решетка

Sol Lewitt and Peter Eisenman

10. Синтактична технология

High-Tech Modern

Centre Pompidou, Paris, France (Richard Rogers and Renzo Piano, 1977), Lloyds Building, London, Richard Rogers, 1979.

11. Синтактична структура

Habitat, Montreal Expo, 1967 World's Fair, Montreal, Quebec (Moshe Safdie, 1967), Urban district Oude Haven in Rotterdam (Piet Blom 1985), Barcelona (Gridiron Plan), Herman Hertzberger 1971

12. Синтактичен концепт

Субективно пространство -Anchor Blocks; F.A.D. Richter & Co., Max Clenndining, Foreign OfficeArchitects, Erno Goldfinger, Louis Hellman, James Kennedy-Hawkes, Edwin Lutyens, Christopher Nicholson, Ora-Ito, Eric Parry, John Smythson, Robert Smythson, Softroom, Berthold Lubetkin, Ushida Findlay, Charles Francis Annesley Voysey, Clough Williams-Ellis

Научен концепт -Alsop Architects, Ove Nyquist Arup, Eduardo Fernando Catalano, James Clephan, Peter Cook, Ronald Aver Duncan, Richard Buckminster Fuller, Stephen Geary, Joseph Hartland, Ron Herron; Archigram, William Low, Greg Lynn; FORM, Virgilio Marchi, NASA Ames Research Center, Raymond McGrath, Nils Norman,

Geoff Shearcroft/AOC

Мегаструктури -Asymptote, Charles Barry, John Belcher, Etienne Louis Boullee, W. Bridges, Peter Cook; Archigram, Constant, Freedom Ship International, Charles Holden, Marshall & Tweedy with Oliver Bernard and Partners, Leslie Martin, Joseph Paxton, Giovanni Battista Piranesi, Superstudio

Вертикализъм -Stefan Buzas, Peter Cook, Elgo Plastics Inc., Foster and Partners, MVRDV, Thomas Rickman and Richard Charles Hussey, R. Seifert and Partners, Paolo Soleri, Philip Armstrong Tilden, King Vidor, Wim Wenders, Alfred Waterhouse

Минало-свършено -Robert Adam, The Adventure Company/Wanadoo, Henry Carlton Bradshaw, Henry William Brewer, Alexander Carse, Charles Robert Cockerell, Raymond Erith and Quinlan Terry, Takehiko Nagakura, Andrea Palladio, Giovanni Pastrone, Arthur Beresford Pite, William Walcot, Paul Wegener and Carl Boese

Градове на бъдещето -Michael Anderson, Birds Portchmouth Russum Architects, David Butler, George Dance, Balkrishna V. Doshi, EA Games, Maurice Elvey, Hayes Davidson, Zaha Hadid, Helmut Jacoby, Virgilio Marchi, Eric Mendelsohn, William Cameron Menzies / Laszlo Moholy-Nagy, William Noel Moffett, John Buonarotti Papworth, Stephan Rowland Pierce, Gaston Quiribet, Rodney Thomas, Clough Williams-Ellis

Светът е сцена -John Alexander, Birds Portchmouth Russum Architects, Corbett, Harrison & MacMurray, Hood & Fouilhoux and C. Howard Crane, Antonio Galli Bibiena, Giovanni Carlo Galli Bibiena, Guiseppe Galli Bibiena, Inigo Jones, Cedric Price

In Memoriam -William Chambers, FAT, John Flaxman, Foreign Office Architects, Foster and Partners, Erno Goldfinger, Francis Goodwin, Thomas Affleck Greeves, Thomas Harrison, Louis Hellman, Hector Horeau, Tom Mellor, Claes Oldenburg, John Pollard Seddon and Edward Beckitt Lamb, John Soan.

13. Радикални формални трансформации в архитектурното пространство

13.1. Стил и идеология

• Модернизъм

• Анти-историцизъм-критерии време и място

• Анти-орнамент-критерии форма

• Значимост на присъствието-театър

• значимост на технологията-процес

13.2. Цел

• Универсален стил

• Универсално пространство

• Универсално общество

Walter Gropius,Ludwig Mies van der Rohe, Alvar Aalto,Le Corbusier ,Philip Johnson ,Rudolf Schindler ,Richard Neutra ,Welton Becket ,Louis Kahn ,Oscar Niemeyer ,Charles M. Goodman ,Frits Peutz ,Dirk Roosenburg

Dirk Brouwer

14. Контра-радикална архитектура

Сложност и противоречивост във формалните трансформации на дадена културна среда.

14.1. Стил и идеология

• контра модернизъм-нео класицизъм

• контра -Анти-историцизъм-критерии време и място

• контра Анти-орнамент-критерии форма

• Значимост на не- присъствието-отклонение от театър

• значимост на не- технологията-отклонение от процеса

14.2. Цел

• конкретен на стил

• конкретно пространство

• конкретно общество

John Burgee ,Michael Graves is perhaps the most well-known figure in the postmodern movement,Jon Jerde ,Philip Johnson ,Ricardo Legorreta ,Richard Meier ,Charles Willard Moore, Cesar Pelli ,Antoine Predock

Robert A.M. Stern ,James Stirling ,Robert Venturi

15. Заключение

Конкретни изводи по съдържанието и обема на курса.

Съставил

Иван Лапатов

Литература по темите:

1. 1977: The Dynamics of Architectural Form. Berkeley and Los Angeles: University of California Press. ISBN 9780520035515.

Author: Rudolf Arnheim

2. Genius Loci: Towards a Phenomenology of Architecture

Author: Christian Norberg-Schulz

Format: Paperback

ISBN-10: 0847802876

ISBN-13: 9780847802876

3. EMERGENCE OF MODERN ARCHITECTURE - A DOCUMENTARY HISTORY FROM 1000 TO 1800

by LEFAIVRE/TZONIS

ISBN: 0415260256 - AAB Internal Code: 1308836

4. BIRTH OF CONTEMPORARY ART 1946-1968 - The Art of the 20th Century Volume III

by TERRAROLI, VALERIO

ISBN: 8861301940 - AAB Internal Code: 3803329

5. CONTEMPORARY ART - A VERY SHORT INTRODUCTION (PAPER) (146)

by STALLABRASS, JULIAN

ISBN: 0192806467 - AAB Internal Code: 2221475

Съставил

Иван Лапатов

Средства за оценяване:

курсови задачи