PHOB607 Фоторазказ
Анотация:
Курс с практическа насоченост, който запознава с основни драматургични компоненти ( сюжет, композиция, конфликт, персонаж, среда, пространство и време, монтаж, мизансцен и др.) и упражнява практическото им използване при създаване на проекти за различни кратки форми (фоторазказ, видео- и дигитално изкуство и др.).
Курсът формира базови теоретични и практически познания в дисциплината, с възможност за бъдещото им задълбочаване.
Преподавател(и):
доц. Правда Кирова
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
Основните аспекти на различните жанрове фоторазказа и видеоарт и връзките му с другите изкуства
2) могат:
Да разработват концепция, проект и сториборд за различни жанрове фото- и видео-разкази
Да реализират фото- и видеопроект
Предварителни изисквания:
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Визуалните изкуства в новото хилядолетие. Универсалният език.
2. Връзка с другите изкуства. Хронотопът (пространството и времето) в изкуството.
3. Материалът и авторът. Замисъл, тема, идея. Лирични, повествователни и драматични кодове.
4. Поезия и образ. Символ. Импресия. Лайтмотив. Многозначност на универсалните символи. Метафоричният разказ. Тропи. Мит и архетип.
5. Традиционни повествователни стратегии. Сюжет. Композиция. Видове композиции.
6. Драматургичният потенциал. Конфликтът като “пружина на действието”. Видове конфликти. Трагичното, комичното и драматичното като естетически категории.
7. Гледната точка във водене на разказа. Субуктивният разказ. Разминаване между количеството информация на персонажите и зрителя : тайната на “съспенса”.
8. Персонаж. Типизация и индивидуализация. Особености в изграждането на характерите. Външна динамика и вътрешно развитие на героя. Типове характери.
9. Микронаблюдението. Детайлът – знак, символ, индекс. Атмосфера.
10. “Неравнодушната” природа. Типове среда. Видове пространство.
11. Типове неповествователни форми.
12. Жанрът. Жанрови видове.
13. Специфика на късите форми: кондензиран разказ, композиционни асиметрии, моментално разпознаване на героя , новелистичен обрат.
14. Монтажно мислене. Хоризонтален и вертикален монтаж.
15. В търсене на собствен почерк – между фотографската достоверност и условността.
Литература по темите:
1. Визуалните изкуства в новото хилядолетие. Универсалният език.
2. Връзка с другите изкуства. Хронотопът (пространството и времето) в изкуството.
3. Материалът и авторът. Замисъл, тема, идея. Лирични, повествователни и драматични кодове.
4. Поезия и образ. Символ. Импресия. Лайтмотив. Многозначност на универсалните символи. Метафоричният разказ. Тропи. Мит и архетип.
5. Традиционни повествователни стратегии. Сюжет. Композиция. Видове композиции.
6. Драматургичният потенциал. Конфликтът като “пружина на действието”. Видове конфликти. Трагичното, комичното и драматичното като естетически категории.
7. Гледната точка във водене на разказа. Субуктивният разказ. Разминаване между количеството информация на персонажите и зрителя : тайната на “съспенса”.
8. Персонаж. Типизация и индивидуализация. Особености в изграждането на характерите. Външна динамика и вътрешно развитие на героя. Типове характери.
9. Микронаблюдението. Детайлът – знак, символ, индекс. Атмосфера.
10. “Неравнодушната” природа. Типове среда. Видове пространство.
11. Типове неповествователни форми.
12. Жанрът. Жанрови видове.
13. Специфика на късите форми: кондензиран разказ, композиционни асиметрии, моментално разпознаване на героя , новелистичен обрат.
14. Монтажно мислене. Хоризонтален и вертикален монтаж.
15. В търсене на собствен почерк – между фотографската достоверност и условността.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
Мартен М. – Езикът на киното”, София, Наука и изкуство, 1962
Киарини Л. – Изразни средства на филма”, София, Наука и изкуство, 1967
Фрейлих С. – Кинодраматургия”, София, Наука и изкуство, 1972
Найденова В. – Екранизацията – вечен спор”, София,Наука и изкуство, 1992
Милев Н. – Драматичният екран”, София, Народна култура, 1995
Крумов К. –Поетика на киното”, София, Агата-А, 2000
Проп В. Морфология на приказката. - София, 1995.
Юнг К. Г. Архетип и символ. - М., 1991
Манов, Божидар. - Теория на киноизображението .– С., 1996
Найденова В. – “Съвременният киносвят”, Дружество „Гражданин”, 2006
Милев Н. – “Теория за елементите на киното”, София, Университетско изд-во “Св. Кл.Охридски”, 1998
Шапиро, Майър. – Художник, общество, стил. – С. 1993
Кракауер, Зигфрид – Природа фильма – Реабилитация физической реальности, М., Искусство, 1974.
Пазолини, Пиер Паоло – Езикът и думите, сб. Из историята на филмовата мисъл, част ІІ, Наука и изкуство, С., 1988.
Митри, Жан, - из “ Естетика и психология на киното”, сб. Из историята на филмовата мисъл, част ІІ, Наука и изкуство, С., 1988.
Аристотел – За поетическото изкуство, Софи-Р, 1993.
BRITT, David, ed. – MODERN ART. – Bulfinch, 1989
RUSH, Michael. – NEW MEDIA IN LATE 20TH CENTURY ART. – London, 2001
REES, A.L. – A HISTORY OF EXPERIMENTAL FILM AND VIDEO. – London, 2002
HALL, Doug, AND FIFER, Sally JO - ILLUMINATING VIDEO - New York, 1991
ELWES,Catherine – VIDEOART - London, 2005
Средства за оценяване:
Самостоятелна работа – 80%
Публична защита – 20%
СЕМЕСТРИАЛЕН ИЗПИТ
Писмен изпит
Презентация/защита
Допълнителни обяснения за изпитните материали и критериите за оценяване.
Семинарите, които включват анализи на сценарии и филми, обсъждане на самостоятелните работи, прожекции на филми и дискусии, изискват активност от страна на студентите.
Самостоятелните работи са разработване на сценарии, изготвяне на стори-борд и фотоси по предварително зададени теми.