APLM010 Културна антропология
Анотация:
Курсът е въвеждащ в антропологичната прблематика за магистри - изучаването на човека в неговата цялост (раждане, израстване, отношения между половете, обучение в култура и предаване на културна,социални и политически структури и йерархии и др.). Дискутират се въпросите за създаването на различията и тяхното инструментализиране - използване за социални и политически неравенства и отграничения.
Преподавател(и):
доц. Ирена Бокова д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Завършилите курса:
1. знаят - основни понятия в антропологичното познание в съвременността, основни направления и школи; основни изследователски методи;
2. могат - да интерпретират културните различия в разнообразни сфери; да инструментализират основни понятия и концепти от антропологията; да прилагат антропологична гледна точка в разнообразни сфери
Предварителни изисквания:
Курсът е предназначен за студенти, които не са изучавали антропология, но имат бакалавърска степен на образование в други направления
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Откриване на "Другия" - различието в историческа перспектива.Гледната точка към конструиране на различието. Различието като основа за създаване на неравенства.
2. Кои са другите и как да ги изучаваме? Национални школи- британска социална антропология, американска културна антропология, френска етнология, германоезични традиции.
3. Визуална антропология и словесна антропология.Изображението като инструмент на познание. Словото като инструмент на познание. Описание и анализ чрез изображение и слово.
4. Антропологията във филми.Познанието за другите във формата филм - документален, научно-популярен, етнографски.
5. Етнографският филм – между киното и научното познание."Обективната камера" - неподвижният поглед и водещата камера - избор на позиции.
6. Фотография и разказване. Заснемането като културна практика.
7. Антропологията пред предизвикателствата на пост-модерността – културни различия и политическа рамка (етнос, общност, малцинство).
8. Антропологът като преводач (разбирането на други култури и умението за "превеждане" (работа с филм, видеоматериал, интервю).
9. Човекът - възраст, пол, поколение. Мъжът, жената и детето; стари и млади; бащи и деца.
10. Традиционни култури и модерни култури.Различните подходи към промяната.
11. Градът – „глобален“, „град-свят“, „множественост на светове“.
12. Градът и селото: пейзажи, екосистеми, територии (аграрни зони, крайбрежие, природни резервати и градски територии – метрополизация, агломерация).
13. Мобилност и миграции.Между локалното и глобалното.
14. Теренно изследване – 1: фоторазказ и видеодокументация по тема „Различието”: Асеновград (13-15 януари: 4 занимания)
15. Теренно изследване- 2: изображение и визуализация.
Литература по темите:
Задължителна
Питър Джъст и Дж. Монеган. Културна и социална антропология. Изд. Захари Стоянов
Христоматия по културна антропология (т.1 и 2) - APL376. Може да се ползва в библиотеката на НБУ.
Допълнителна
Антропологични изследвания, 1-7. С., НБУ.
Ловци на умове (лекции по антропология), 1-3. С., НБУ.
Кл. Леви-Строс. Структура на мита. (Л. Сивилов - съст. и редакция). Изд. “София С. А.”)
Кл. Леви-Строс. Структурална антропология II. ИК “Хр. Ботев”. С., 1995.
Кръстева, А., Н. Димитрова, Н. Богомилова, И. Кацарски. Универсално и национално в българската култура. IMIR, С., 1996, 224 с.
Галини, Кл. Фотографията – ритуалният посредник. - Български фолклор,
Ганева-Райчева, В., И. Бокова . Автобиографичният разказ в слово и визия. – Български фолклор, 1997, 5-6, 28-39.
Градът – БФ, 1991 (Политически употреби на градското).
Град и наследства – Български фолклор, 2004, 1-2: статиите на В. Райчева, М. Златкова, Н. Ненов, И. Бокова (И. Бокова, В. Райчева - съст.).
Живков, Т. Ив. Народ и песен. С., Акад. изд. , 1977.
Идентичността. - Български фолклор, 1998, кн. 1-2.
Локални общности – 1. Културна идентичност – традиции – регионална принадлежност. С., 2000. ИК “Яр”.
Маска и ритуал (И. Бокова, Г. Краев – съст.). НБУ, 1999, София.
Медии и фолклор. - БФ,1996, 5-6.
Политика и фолклор – БФ, 1993, 3.
Други източници:
Антропологични филми: Жерка (2003), Сурва (2006), Да се влюбиш във вълната (2008) и др.; документални филми и материали, качени в МУДЪЛ.
Средства за оценяване:
Текуща оценка се формира при изпълнение на следните задания:
1. Реферат в обем на 7200-8000 знака (4-4,5 стандартни машинописни страници) – въз основа на антропологични филми и научни текстове с избор на тема:
Антропологията – как да разбираме различията?
Антропологът като преводач
Какво прави антропологът?
2. Самостоятелна работа в обем на ====текст и снимки в допълнение – представяне на кратко изследване по материали от Интернет и собствени наблюдения при възможност:
• Антропологичният музей/ Етнографският музей в съвременността – среда за общуване и място за познание (по примера на музей като Quai Branly, Париж или друг музей в Европа със страница в Интернет);
• Карнавалът – традиция и съвременен празник (с използване и на текстове и снимки за курса, предоставени в МУДЪЛ; информация от Интернет и др.);
• Културните различия през обектива – фотосите показват и разказват (празници, ритуали, важни места за общности и др.)
1. Теренна работа по тема: текст и фото-разказ (видеодокументация, ако има възможност) по тема по избор с обем на текста 5 стандартни машинописни страници: 9000 – 9500 знака:
• Биографии и изображение - лични албуми и видеосвидетелства
Жизненият път, Биографиите във фотосите от албумити или видеокасетите:
Детството (фотоси и предизвикани разкази) – детството на събеседника и на неговите деца и внуци; юношество, младежки години – фотоси опора от екскурзии, събирания на класа, компаниите, абитуриентския бал (и екскурзията в чужбина), гостувания...женитба, семейство – фотоси опора от пътувания, почивки, празници; ново жилище; преживяно премеждие и празнуване (поклонение в манастир, черква); гостувания
• Град и пространства– конструирани и преживявани ( комплексите „Овча купел” и „Обеля”)
Спецификата на квартала през обектива на фотоапарата или камерата – места на социални контакти (по възрасти, в различни часови зони); пазарът, магазинът, фризьорският салон, детската площадка...; „пътищата в квартала” - един ден на работещ в квартала; един ден на майка с дете, един ден на пенсионер, един ден на ученик...; местата на търговеца, производителя, човека със свободно време; престижните места и „гетата”, има ли „места на паметта” за квартала?