Преподавател(и):

проф. Христо Георгиев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• Да се ориентират в сложната европейска система на политическа и военна интеграция

• Политиката на сигурност и отбрана на Европейския съюз.

• Организацията и управлението на системата - сигурност и отбрана на отделните държави, специалните им служби и службите за обществен ред и тяхната роля за осигуряване на външната и вътрешна сигурност на държавата

• Умения за работа с научни изследвания, анализи, оценки по проблемите на националната сигурност и външната политика.

2) могат:

• Да формират самостоятелно мислене и практически решения при работа и контакти с изучаваните европейски организации и институции

• Да участват в процеса на разузнавателния анализ, необходим за успешното организиране и провеждане на държавнта политика по управление на националната сигурност.

Предварителни изисквания:
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ:

Студентите да имат знания и/или умения:

• Студентите да имат базисни познания по историята и съвременното състояние на европейските политически и военно-политически отношения.

• По съвременна история, дипломация и актуална политика.

• По системата за защита на националната сигурност-служби за сигурност, служби за опазване на обществения ред, структури на системата за отбрана.

• Национална система за сигурност и отбрана – координация, взаимодействие и управление на отделните и елементи.

• Работа с научни изследвания, анализи, оценки по проблемите на националната сигурност и външната политика.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Този курс разглежда еволюцията и съвременното състояние на сигурността в Европа и на Балканите. Основните теми в лекционния курс очертават съвременната архитектура на сигурността на континента и ролята на всяка една от международните институции в него. Учебният материал е разположен в 9 теми, всяка от които решава определени познавателни задачи.

Тема1л Европа и нейното геостратегическо значение

В тази част от курса вниманието е насочено към основните геополитически и геостратегически въпроси на мястото на Европа в съвременните международни

процеси. Разглеждат се:

Основни геосгратегически и геополитически дадености на Европа. Историческо развитие на европейския континент до края на Втората световна война. Организации, блокове и системи на сигурност на европейските държави.

Тема 2 .Европейският континент след Втората световна война.

Във втора тема вниманието е съсредоточено върху историческото развитие на моделите на сигурност на европейския континент от края на Втората световна война до промените в края на 80-те години. Основните групи въпроси са следните:

Разделението на континента и проблемът за сигурността. Позиции и подходи на отделните групи страни по взаимно гарантиране на сигурността.

Сигурността на западноевропейските страни. Политически,икономически и геосгратегически особености на Западна Европа. Основни проекти за изграждане на сигурността на Западна Европа и тяхната реализация. Федерализъм и функционализъм като концепции и политическа практика. Създаване и функциониране на основните институции и механизми за гарантиране на сигурността на Западна Европа.

Сигурността на източноевропейските сграни.Основни институции и механизми за гарантиране на сигурността на източноевропейските сграни.

Проблемът за изграждане на общоевропейска система за сигурност необходимост и предпоставки. По-важни инициативи. Общоевропейското съвещание засигурност и сътрудничествоI1975/. Характеристика на Заключителния акт на СССЕ. Развитие на общоевропейската сигурност след съвещанието в Хелзинки. Значение и резултати от Белградската, Мадридска и Виенска срещи.

Тема 3.Европейската сигурност в условията на "студената война"

Основните въпроси в тази част са свързани с последиците за европейската сигурност от съществуването на двата основни конфронтационни

модела за гарантиране на европейската сигурност. Основните теми са следните:

Ялтенският политически ред и сигурността в Европа. Еволюция на конфронтационния модел. Кризи и конфликти в Централна Европа. Сигурността на Балканите в условията на "студената война". Основни кризи и конфликти. Македонският въпрос в контекста на българо-югославските отношения. Изселническият въпрос и българо-турските отношения. Кипърският въпрос и сигурността на полуострова. Решенията на националния въпрос в бивша Югославия като предпоставка за конфликтността на региона.

Тема4. Европейската сигурност след преодоляването на блоковото разделение на континента.

В тази тема се разглеждат следните групи въпроси:

-Кризата и разпадането на СССР като световна сила.

-Вътрешни и външни измерения на кризата.

-Последици за европейската и глобална сигурност от разпадането на СССР. - -Крахът на социалистическия експеримент в Източна Европа.

-Опитите за приспособяване на старите режими към новите условия.

-Глобални измерения на кризата на съвременния световен ред - политически, икономически, еколоrически.

-Първоначално формиране на елементите на новия световен политически ред. Разлики с предходния модел. Нови биполярни и многополярни конфигypации в световната политика. Основни характеристики на новия световен политически ред.

-Основни виждания и проекти за сигурността на Европа в края на 20 и началото на 21 век. Интереси на основните групи държави. Основни институции на новата европейска архитектура на сигypността. Източна Европа в новата европейска архитектура на сигyрността - позиции и подходи на отделните страни.

-Проблеми на националната и регионална сигyрност на източноевропейските страни. Резултатите от новата външнополитическа ориентация на Източна Европа. Нови доктрини за национална сиrypност - сравнителен анализ. Нови политически и икономически rрупировки на Източноевропейските страни. Вишеградска четворка. Централноевропейска инициатива.

Тема 5. НАТО и новата европейска архитектура на сигурността

Теми 5, 6 и 7 разглеждат трите основни орrанизации в сферата на сигyрността, като активността се преплита и взаимно допълва на европейския континент. Петата тема е посветена на Организацията на Североатлантическия блок и включва:

Основни данни за организацията. Главно съдържание на Североатлантическия договор.Основни органи и взаимоотношенията между тях. Принципи на функциониране и вземане на решения. Структура, състав и ръководство на обединените въоръжени сили. Военно-политически доктрини. Резултати от дейността на НАТО до 1989 г.

Приспособяване на НАТО към новите условия. Лондонската декларация. Новата стратегическа концепция на организацията - основни моменти. Основни виждания за бъдещето на съюза. Североатлантическият съвет за сътрудничество - характеристика и предназначение. Програмата "Партньорство за мир" - съдържание и развитие.

Проблемът с разширението на НАТО - позиции и подходи на отделните гpупи страни. Основни моменти в съдържанието на проучвателния доклад за разширението на НАТО.

Тема 6. Европейският съюз и сигурността на континента.

Включва следните въпроси:

Създаване и основни етапи в развитието на ЕС. Основни договори и проекти за реформи.Основни органи и взаимоотношенията между тях. Процесът на вземане на решения.

Икономически и институционни аспекти на функционирането на ЕС. Единният европейски пазар. Понятие и видове общи политики на съюза. .

Тема 7. Политически и военно-политически аспекти на функциониране на ЕС.

Общи политики на ЕС в областта на външните отношения и сигypността- възникване, прилики и отлики, еволюция, нормативна база, съвременно състояние.

Обща политика в областта на външните отношения и сигурността /ОПОВОС/- същност,основни етапи на изграждане, нормативна база и институционален механизъм на функциониране. Европейска политика на сигурност и отбрана /ЕПСО/ -същност . Обща европейска отбрана- същност.

Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи- същност,основни етапи на изграждане, нормативна база и институционален механизъм на функциониране.

Нови политики на ЕС в областта на сигурността. Политика на енергийна сигурност. Европейска политика в областта на екологията и предотвратяване на климатични промени. Европейска политика на /добро/съседство.

Роля на ЕС в предотвратяването и уреждането на конфликтите в европейското пространство. Концепцията за държавното /националното/ изграждане на държави след конфликт.

ТЕМА 8. Организацията за сигурност и сътрудничество в Eвропа - широката рамка на новия европейски ред.

Разглежда основните въпроси ,свързани със сгруктурата и

функционирането на ОССЕ. Основните проблеми, разглеждани в тази тема са:

Развитие на организацията до 1989 г. Резултати от по-важните срещи и

конференции.

Приспособяване на организацията към новите условия. Резултати от Парижката, Хелзинкската, Будапещенската и Лисабонската срещи. Институализация на общоевропейския процес - основни органи и предназначение. Механизми на общоевропейския процес.

По-важни преговори в областта на разоръжаването и мерките за укрепване на доверието в рамките на общоевропейския процес. Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа - основно съдържание. Мерки по укрепване на военното доверие - основни договорености.Договорът "открито небе" - основни моменти в съдържанието.

Тема 9. Балканите в новата европейска архитектура на сигурността.

Посветена е на особеностите на международната сигурност в Югоизточна

Европа и включва следните по-важни поддеми:

-Геополигически и геосгратегически особености на Балканите в миналото и

сега. Интереси на балканските държави и на великите сили.

-Основни виждания за бъдещето на сигурността на Балканите след края на "студената война". Перспективи на регионалното сътрудничество и интеграция. -Характеристика на ЧИЗ.Възможности за изграждане на "общност на сигурност" на Балканите.

Литература по темите:

Бояджиева, Н. САЩ и конфликтът в Босна и Херцеговина (1989-1995), С., 2000

Калео, Д,., Да преосмислим бъдещето на Европа, С., 2003

Кисинджър, Х., Политиката, С., 2001

Майерс, Ф., Политически и икономически теории за европейската интеграция, С., 1994

Мирчева, Х., История на международните отношения след Втората световна война, кн.2, С., 2003

НАТО. Справочник, С., 2000

Начев, Й., Проектът на ЕС за независима европейска отбранителна политика – Международни отношения, кн. 3, 2002, с.5-23

Основни договори на ЕС, Договор за Европейския съюз, т. 1, С., 1997

Панушев, Е. и Г. Генов, За по-голям и по-силен Европейски съюз, С., 1999

Попова, Ж., Основи на правото на ЕС, С., 2001

Хикс, С., Политическата система на Европейския съюз, С., 2001

Baylis, J., St. Smith, The Globalization of World Politics. Introduction to International Relations, Oxford, 2001

Bruce M. Russett, John R. Oneal, Triangulating Peace: Democracy, Interdependence, and International Organizations, New York, 2001.

Carty, A., L`Union Europeenne a la recherche d`un droit des relations exterieures,dans: UE: integration et cooperation, Paris., 1995

Charlott B., The European Union as a Global Actor, London, 1999

Cremona, M., The Common Foreign and Security Policy of the Uropean Union and the External Relations Powers of the European Community, Berlin, 1995

Ehrhart, H., What model for GSFP? – Chaillot Papers, No 55, October 2002

Evangelista, M. Unarmed Forces: The Transnational Movement to End the Cold War. Ithaca: 1999

Gulligham, J. The European Integration 1950-2003, Oxford, 2004

Gordon, Ph., The U.S. and the European Security and Defense Identity in the New NATO, Paris, 1998

Gregory H. Fox and Brad R. Roth, Democratic Governance and International Law, New York, 2001

Hill, Ch., The Actors in Europe’s Foreign Policy, London, 1996

The Penguin Dictionary of International Relations, London, 1998

Salmon, T., The Common Foreign and Security Policy and Defense, Center for EU Studies-Hull, 1995

Schimmelfennig, Fr., The EU, NATO and the Integration of Europe. Rules and Rhetoric, Cambridge, 2003

Snyder, J., Myths of Empire: Domestic Politics and International Ambition, New York, 2002

Wallace, H.,Wallace, Policy – Making in the European Union, Oxford,1996

Официални страници на по-важни глобални и европейски организации в сигурността:

www.un.org

www.osce.org

www.nato.int

www.europa.eu

Официални страници на български държавни органи:

www.parliament.bg

www.president.bg

www.government.bg

www.mfa.government.bg

www.md.government.bg

www.mvr.bg

Средства за оценяване:

ТЕКУЩ КОНТРОЛ: СЕМЕСТРИАЛЕН ИЗПИТ:

ТЕСТОВЕ ..……50…. % ПИСМЕН ИЗПИТ ……50...… %

УЧАСТИЕ В СЕМИНАРИ ………10.... % УСТЕН ИЗПИТ …….50..… %

КУРСОВА РАБОТА/ПРОЕКТ .………20... % ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПИТ ……...… %

ЕСЕ .......20....… %

РЕФЕРАТ . ………... %

КАЗУС ………..... %

ДРУГИ: ..……10…... %