CREM001 Прозаическото изкуство:Литературните парадигми
Анотация:
Курсът е насочен към овладяването на наративните модели в прозата. Той се състои от две части. В първата се представя литературно-историческото движение на разказването. Във втората се прави опит за типология на моделите на разказване.
Преподавател(и):
доц. Морис Фадел д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
Какви са повествователните модели в прозата.
2) могат:
Да анализират повествователните модели в прозата.
Предварителни изисквания:
Знания върху литературната проза, придобити в гимназиалния курс и бакалавърската степен на обучение.
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
I. Разказването като обект на литературната история
1. Модели на разказването във вълшебната приказка (2 ч.).
2. Модели на разказването през античността (2 ч.).
3. Модели на разказването в Средновековието и Ренесанса (2 ч.).
4. Модели на разказването в реалистичната литература (2 ч.).
5. Модели на разказването в романтическата проза (2 ч.).
6. “Потокът на съзнанието” (2 ч.).
7. Минималистичното разказване (2 ч.).
8. Разказване на неразказваемото (2ч.).
II. Разказването като обект на типологията
9. Обективистичното разказване (2 ч.).
10. Когато разказвачът е главен герой (2 ч.).
11. Когато разказвачът е второстепенен герой (2 ч.).
12. Разказване на събития (2 ч.).
13. Разказване, когато няма събития (2 ч.).
14. Премълчаването, отказът от разказване като елемент на прозата (2 ч.).
15. Симулацията на разказване (2 ч.).
Литература по темите:
Бенямин, В. “Разказвачът”, В: “Озарения”, С., 2000.
Богданов, Б., “Романът – античен и съвременен”, С., 1986.
Тодоров, Цв., “Поетика на прозата”, С., 2004.
Шкловский, В., “О теории прозы”, М., 1982.
Herman, L., Vervaek, B., Handbook of Narrative Analysis, University of Nebraska Press, 2005.
Средства за оценяване:
Дискусия, анализ, курсова работа.