Преподавател(и):

проф. Ирина Генова  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студент(к)ите усвояват конкретни знания за художествените институции и тяхното функциониране, както и за протагонистите на художествения живот в България през модерната епоха. Така те придобиват умения да се ориентират в механизмите на художествената среда през 20 век, без които не е възможно разбирането на промените в художествените явления от съвременността.
Предварителни изисквания:
Студент(к)ите да имат обща представа за историята на изкуството в България през 19 и 20 век.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Тематичен план

HACM 234 доц. д-р Ирина Генова

1. Културната ситуация не-център - очертаване на темата.

Проблематизиране на локалното. Понятието "балканизъм" - възникване и употреби. (Мария Тодорова. Imagining the Balkans. 1997 / 1999)

2. Понятието "маргиналност" в историзирането на модерното изкуство в Европа. (Анджей Туровски. Феноменът на замъглените очертания. 2003)

3. Институции на художествения живот - европейски модели и усвояването им у нас.

Художественото образование в Европа. Възникване на академиите. Алтернативата на частните академии и училища в края на X IX и началото на ХХ век.

4. Художественото ибразование в България, на Балканите, в централна Европа - общи съпоставки.

5. Възникване на художествените колекции и музеи в Европа и въздействието им върху развитието на изкуството (конкретни примери).

Художествени музеи и колекции в края на ХІХ и началото на ХХ век в България и на Балканите - общи особености и различия.

6. Художествени сдружения в България и на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век. Художествен обмен - мотивации.

7. Сецесион / ар нуво в България. Полиграфия, архитектура.

8. Усвояване на модернизми в България. Модернизъм и национална идентичност (фокусиране на вниманието върху автор или група автори по избор).

9. Съвременният дебат за музейната институция и новите функции на музея.

10. Историята на изкуството като институция - ранни истории, художествена критика, дебатът за "края на историята".

11. Глобализация на художествения обмен през последните десетилетия - биеналета, арт-проекти и изложбени мрежи.

Литература по темите:

HACM 253

Модернизация на художествения живот в България от създаването на независима държава до Втората световна война

доц. д-р Ирина Генова

Литература

Справочници

Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Изд. на Българската академия на науките. В три тома. Том I, 1980 и том II, 1987.

Хроника на ХХ век. Абагар Холдинг – София. В пет тома. Том I, 1994.

Георгиев Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Том I, С. 1994.

Иванов Стефан К. Детско-юношеският периодичен печат в България 1878-1944. Историко-библиографско изследване. Изд. на Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши. София, 1983.

Каталози:

Георгиева, Милена (Съст.). Съюзът на южнославянските художници “Лада”. Българското изкуство на южнославянските изложби 1904 – 1912. Каталог. Национален исторически музей. София, 1994.

Димитрова, Татяна – Генова, Ирина (Съст.). Непознатият Сирак Скитник. Изд. център “Култура”. София, 1993.

Линков, Красимир, Владимир Харбалиев, Светла Москова, Галина Лардева (Съст.). Градска художествена галерия – Пловдив. Каталог – живопис. Изд. “Летера”. Пловдив, 2002.

Маринска, Ружа (Съст.). Иван Милев 1897 - 1997. Национална художествена галерия. София, 1997.

Маринска, Ружа (Съст.). София – Европа – Национална художествена галерия. София, 1996 – 1997.

Рангелова, Бистра, Весела Христова-Радоева, Ружа Маринска, Румяна Иванова, Светла Москова, Чавдар Попов (Съст.). 100 години организиран художествен живот в България 1894-1994. Изд. “Български художник”. София, 1994.

Соколова, Доротея (Съст.). Каталог на изложба “От Народния музей към Националната галерия”. Национална художествена галерия, март – май 1996.

Книги:

Аврамов, Димитър. Диалог между две изкуства. Изд. “Български писател”. С. 1993.

Аврамов, Димитър. Майсторът и неговото време. Изд. “Български художник”. С. 19 .

Боев, Петър. Фотографско изкуство в България (1856-1944). Държавно изд. “Септември”. С. 1983.

Божков, Атанас. Българската художествена академия. Изд. “Български художник”. С. 1962.

Ганчев, Христо, Григор Дойчинов, Иванна Стоянова. България 1900. Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878-1918. Изд. “АРХ&АРТ”, С. 2002.

Генова, Ирина - Татяна Димитрова. Изкуството в България през 1920-те години. Модернизъм и национална идея. Изд. на Института по изкуствознание. С. 2002.

Даскалова, Красимира. Грамотност, книжнина, читатели, четене в България на прехода към модерното време. Изд. “ЛИК”. С. 1999.

Даскалова, Красимира и Райна Гаврилова (Съст.). Граници на гражданството: Европейските жени между традицията и модерността. Изд. Българска група за изследвания по история на жените и пола. С. 2001.

Дичев, Ивайло. От принадлежност към идентичност. Изд. “ЛИК”. С. 2002.

Добрев, Добрин. Символите в творчеството на българските символисти. Изд. “СИЕЛА”. С. 2000.

Еленков, Иван – Румен Даскалов (Съст.). Защо сме такива. В търсене на българската културна идентичност. Изд. “Просвета”. С. 1994.

Кръстев, Кирил. Спомени за културния живот между двете световни войни. Изд. “Български писател”. С. 1988.

Мавродинов, Никола. Новата българска живопис. Изд. “Българска книга”. С. 1947.

Маринска, Ружа. 20-те години в българското изобразително изкуство. Изд. “Отворено общество”. С. 1996.

Михалчева, Ирина. Основни идейно-художествени насоки в българската живопис 1900-1918. Изд. на БАН. С. 1977.

Натев, Атанас (Съст.). Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немска култура в България. Изд. “К&М”. С. 1997.

Протич, Андрей. Петдесет години българско изкуство. Том I, С. 1933. Том II, С. 1934.

Радева Мария. Културната политика на българската държава 1885-1908. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”. С. 2002 (1982).

Стефанов, Свилен. Българският печат от 1920-те години. Изд. “Едем 21”. С. 1994.

Тодорова, Мария. Балкани и балканизъм. Изд. “Фондация българска наука и култура”. С. 1999.

Филева, Аделина – Ирина Генова (Съст.). Дечко Узунов. Памет и забрава. Едно изследване на изкуството в България. Изд. “Арс Милениум”. С. 2003.

Хьош, Едгар. История на балканските страни. Изд. “ЛИК”. С. 1998.

Статии:

Аврамов, Димитър. “Новата предметност” в България.В: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немска култура в България. С. 1997, с. 255-266.

Ангелов, Ангел В. Размишление върху традицията. Сп. Литературна мисъл, 1988, бр. 10, с. 71-79.

Власиу Йоана. Бележки за румънския авангард между двете световни войни. Сп. Проблеми на изкуството, 1996, бр.1, с.25-29.

Генова, Ирина. Сирак Скитник и българската книга през 1920-те години. Сп. Проблеми на изкуството, 1991, извънреден брой, с. 61-71.

Генова, Ирина. Рисунката и новият интерес към видимостта през 1930-те години в българското изкуство. Сп. Проблеми на изкуството, 1996, бр.1, с. 45-47.

Георгиева, Милена. Срещата на българското и европейското в книжната графика на Харалампи Тачев. В: Пития. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. Изд. къща “Анубис”. София, 2002, с. 440-450.

Голубович, Видослава. Сръбски и български авангард. Любомир Мицич и Гео Милев. Сп. Проблеми на изкуството, 1999, бр.2, с. 15-17.

Димитрова, Татяна. За сецесиона в българското изобразително изкуство. Сп. Проблеми на изкуството, 1991, извънреден брой, с. 3-11.

Димитрова, Татяна. Между модернизма и тоталитаризма: проекциите на държавната културна политика върху българския художествения живот през 30-те - началото на 40-те години. Сп. “Проблеми на изкуството”, 1996, бр.1, с. 3-13.

Дончева, Румяна. Чешкото Художествено-индустриално училище и българските художници. Сп. Проблеми на изкуството, 1999, бр.2, с.28-31.

Каменова, Дора, Мира Димитрова - Тасева. За първите български художнички. Сп. Изкуство, 1988, бр.3, с. 18-24.

Киров, Максимилиан. Насоки в развитието на болгарската илюстрация през 1878-1920 г. В: Из историята на българското изобразително изкуство. Т.2. Изд. на БАН. С. 1983, с. 62-64.

Линков, Красимир. 75 години от създаването на Дружеството на южнобългарските художници. Сп. “Изкуство”, 1987, бр. 10, с. 6-15.

Мансбах, Стивън. Размисли върху класическото модерно изкуство на Балканите – поглед към България. Сп. Проблеми на изкуството, 1999, бр.2, с. 3-9.

Мутафов, Емануел. Поколението на 30-те и групата “Техни” в гръцката култура. Сп. Проблеми на изкуството, 2000, бр. 1, с. 55-57.

Попова, Маргарита. Илюстрациите на Сирак Скитник към “Марионетки” от Чавдар Мутафов. Сп. Изкуство, 1988, кн. 2, с. 35-41.

Стоилова, Любинка. Българки в чуждестранния художествен живот – Мара Учкунова – Аубьок и Ана – Люля Симидова – Праун. Сп. Проблеми на изкуството, 1999, бр. 2, с. 57-61.

Суботич, Ирина. Идеалът “Връщане към природата”: група “Облик”. Сп. Проблеми на изкуството, 1999, бр. 2, с. 10-14.

Суботич, Ирина. Стихване на страстите в художествените търсения. Изкуството на тридесетте години в Белград. На прехода между третото и четвъртото десетилетие. Сп. “Проблеми на изкуството”, 1996, бр.1, с. 14-24.

Тодорова, Росица. Йозеф Питер в българската приложна графика. Сп. Проблеми на изкуството, 1991, Извънреден брой, с. 80-81.

Туровски, Анджей. Феноменът на замъглените очертания. В: Разказвайки образа. Съст. Ангел В. Ангелов, Ирина Генова. Изд. Сфрагида. С. 2003, с. 7-30.

Документални източници, периодичен печат:

Списания: “Българска реч”; “Везни”; “Завети”; ”Златорог”; “Орфей”; “Пламък”; “Простор”; “Съвременна илюстрация”; “Хиперион”; “Художествена култура”.

Вестници: “Вестник на жената”; “Изток”; “ЛИК”; “Литературен глас”; “Мир”; “Слово”.

Юбилеен годишник на Държавното рисувално училище. (По случай 10 годишнината от създаването му). София, 1906.

Юбилеен годишник на Държавната художествена академия. (По случай 30 годишнината от създаването й). София, 1926.

Димитрова, Татяна – Генова, Ирина (Съст.). Художествен архив I, II, III, IV. В: Сп. Проблеми на изкуството, 1991, извънреден брой.

Средства за оценяване:

Тест и курсова работа