Преподавател(и):

доц. Елена Паспаланова  д-р
проф. Георги Карастоянов  д.н.

Описание на курса:

Компетенции:

1) знаят:

• Ще познават основните теоретични и практически подходи в областта на влиянието и лидерството.

• Теоретичните основи на обучението на възрастни в областта на лидерството

2) могат:

• Ще усъвършенстват уменията си за повлияване, ефективно общуване, идентифициране, разбиране и управление на взаимоотношения и проблеми;

• Ще развият заложения в тях лидерски потенциал;

• Ще придобият компетентности за анализиране и оценка на лидерското влияние;

• Ще могат да обучават възрастни в областта на изграждане и усъвършенстване на лидерските им компетентности

Предварителни изисквания:
няма

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Дефиниране на лидерството. Разграничение между лидерство и мениджмънт ( лекция) – 2 часа

2. Основни психологически теории за лидерството (лекция ) – 4 часа

3. Модел на лидерските компетентности ( лекция)– 2 часа

4. Основи на конструиране и провеждане на социално- психологически тренинг за развитие на лидерски компетентности (практическо занятие )– 2 часа

5. Развитие на компетентности за вземане на оптимално индивидуално и групово решение (практическо занятие ) – 2 часа

6. Дейност на лидера за изграждане и развитие на екип (практическо занятие ) – 2 часа

7. Обратната връзка като функционална компетентност на съвременния лидер (практическо занятие ) – 2 часа

8. Лидерство и управление на организационната култура (лекция) – 2 часа

9. Лидерство и управление на организационната промяна ( лекция) – 2 часа

10. Инструменти за оценка на личността и приложението им в лидерската практика (практическо занятие) – 2 часа

11. Развитие на лидерския потенциал и управление на стреса (практическо занятие)– 2 часа

12. Презентация на групов проект за обучение за развитие на лидерски компетентности (практическо занятие) – 4 часа

13. Тест – 2 часа

Литература по темите:

Джонев, С. (2001). Социална организация, Том 1-3, С., Софи – Р;

Илиева, С., (2006), Организационна култура: същност, функции и промяна, С., УИ „Св. Климент Охридски”;

Карастоянов Г. – съставител (2010), Военна психология и лидерство,2-ра част, С., ВИ.

Карастоянов Г. – съставител (2011), Военна психология и лидерство,3-та част, С., ВИ.

Карастоянов, Г. , Игнатов, Б, (2011). Възникване и развитие на разбирането за компетентностните модели. В:Управление на знанието в системата за сигурност – наука и образование, Материали от научна конференция проведена на 28-29 октомври 2010 г., ВА “Г.С. Раковски”, София, с. 25-32

Карастоянов, Г. (2011). Въведение в типологията на Карл Юнг и операционализирането и в практиката, В: Г. Карастоянов (съставител и обща редакция), Военна психология и лидерство, 3 част, с. 5-41 (студия)

Карастоянов, Г. , Христова, А. (2011)Някои психологически аспекти на вземането на решение. В: Г. Карастоянов - съставител, “Военна психология и лидерство”- 2 част, Издателство на ВА, с. 24- 39

Карастоянов Г. – съставител (2002), Военна психология и лидерство, С., ВИ.

Карастоянов Г. – съставител (2004), Лидерство в многонационални операции, С., ВИ.

Карастоянов Г. – съставител (2007), Военно лидерство и етика, С., ВИ.

Карастоянов Г. – съставител (2008), Лидерски практики, С., ВИ.

Манев, Е. (2007) Организационна култура – същност, промяна, измерване, С, ВИ

Aditya, R., R. House, S. Kerr. Theory and Practice of Leadership: Into the New Millennium. – IN: G. Cooper, E. Locke (Eds.) Industrial and Organizational Psychology: Linking Theory with Practice. Malden, Massachusetts: Blackwell Publishers, 2000, pp. 130–166.

Bass, B. Transformational Leadership. Industrial, Military, and Educational Impact, Lawrence Erlbaum Associates, Inc., 1998.

Bass, B., B. Avoilo, D. Jung, Y. Berson. Predicting UnitPerformance by Assessing Transformational and Transactional Leadership. – Journal of Applied Psychology, Vol. 88, № 2, 2003.

Bennis, W., R .Thomas. Geeks and Geezers: How Era, Values and Defining Moments Shape Leaders. Boston: Harvard Business School Press, 2002.

Brown, A. The use of Intuition in the Decision Making Processes of Public School Superintendants. Unpublished Doctoral Dissertation, Texas A&M, College Station, 1990.

Burns, J. Leadership, New York: Harper & Row, 1978.

Conger, J. & R. Kanungo. Charismatic Leadership in Organizations, Jossey-Bass, 1998.

Cook, C. & Ph. Hunsaker. Management and Organizational Behaviour. McGraw-Hill Companies, Inc, Third edition, 2001.

Dilts, R. Visionary Leadership Skills. Meta Publications, CA, 2002, p. 17.

Ivanchevich, J., M. Matteson. Management and Organizational Behaviour. 7th ed. Boston: Irwin, 1999.

House, R. A Path-Goal Theory of Leader Effectiveness. Administrative Science Quarterly, 1971, рр. 16, 321–329.

House, R. A 1976 Theory of Charismatic Leadership. In: J. Hunt, L. Larson (Eds). Leadership: the Cutting Edge, Carbondate, Southern Illinois University Press, рp. 189–207, 1977.

Kotter, J. Leading Change, Harward Business School Press, 1996.

Kotter, J. What Leaders Really Do. – Harvard Business Review, Dec., p. 85–99, 1990–2001.

Peters, T., N. Austin. A passion for Excellence, NY: Random House, 1985.

Robins, S. Organizational Behavior, Prentice Hall, 2003.

Shakleton, V., P. Wale. Leadership and Management IN: Chmiel, N. (ed.) Introduction to Work and Organizational Psychology: A European Perspective. Padstow, Cornwall: Blackwell Publishing Ltd., p. 283, 2000.

Shackleton, V. Business Leadership. Thomson Learning, 1995.

Stogdill, R. Handbook of Leadership: A Servey of the Literature, NY: Free Press, 1974.

Eron, Van A. & W.Burke. The Transformational/Transactional Leadership Model: A Study of Critical Components. InK.Clark&D.Campbell (Eds.). Impact of Leadership, Greensboro, NC: Center for Creative Leadership, 1992, рр. 149–167.

Средства за оценяване:

- Участие и активност на студента по време на занятия - участие в тренинги и практически занятия - 10 %

- Конструиране и презентиране на групов изследователски проект - 50 %

- Финален тест - 40 % (15 занятие)

За да бъде оформена КОТО, оценката на финалния тест трябва да бъде по висока от 2. Студентите на които не може да бъде оформена оценка различна от слаб 2 по горните показатели се явяват на изпитен тест. Минималния процент верни отговори за получаване на положителна оценка на финалния тест е 70%