MEDM601 Етика в медицината
Анотация:
• Курсът е посветен на особените етически проблеми в медицината. В него се предпоставя, че студентите имат първоначални познания за природата на морала, начина на функциониране и обосноваване на моралните норми, както и за основните морални феномени. На тази основа се въвежда идеята за приложни етики. Под “приложни етики” следва да се разбират такива системи от морални норми и правила, които са свързани тясно с определени човешки дейности и професии. На този фон медицинската етика се определя като една от приложните етики наред например с юридическата етика, журналистическата етика или пък бизнес етиката.
• С оглед на това да се разбере по-добре мястото на етическите проблеми в медицината, курсът започва с кратки исторически описания на разбиранията за здраве и болест, както и за медицинска помощ и грижа в различни исторически епохи. Демонстрира се как тези разбирания са свързани с възникването и обосноваването на различни морални задължения към професионалното съсловие на лекарите. Посочва се, макар и съвсем накратко, как нормативните изисквания към лекарите се променят в зависимост от нивото на развитие на медицинското знание и степента на развитие на терапевтичната практика.
• След тази встъпителна част се разглеждат няколко големи кръга проблеми на съвременната медицинска етика. Тук се изхожда от едно доста общо разграничение между нормативни проблеми, които засягат общите характеристики на медицинското знание и на организацията и управлението на медицинската практика и проблеми, които се отнасят до конкретни практики в медицината.
• Проблеми от първия вид са например проблемите за това, какво е позволено и какво не в научните изследвания в медицината и на какви морални критерии трябва да отговарят те, проблемите за справедливото разпределение на публичните ресурси в здравеопазването, проблемите за достъпа до здравни грижи и проблемите свързани с правата на пациентите. Този кръг въпроси бихме отнесли към областта на една широко разбрана социална етика.
• Проблеми от втория вид са например проблемите свързани с въздействията върху наследствеността, с изследванията върху ембриони, с трансплантациите на органи, с мозъчната смърт, с асистираното самоубийство, с палиативните грижи и пр. Това са проблеми на специфично разбраната медицинска етика като особен вид приложна етика.
Преподавател(и):
проф. Христо Тодоров д-р
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
• какво е мястото на моралните проблеми в практиката на медицината;
• как и на какви основания се поставят тези проблеми.
2) могат:
• да формулират критериите за решаването на морални дилеми в медицината;
• да разбират и следват моралните задължения на съвременното медицинско лице.
Предварителни изисквания:
няма
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
1. Функция на морала в човешкото общество. Етиката като наука за морала.
2. Обща етика и приложни етики. Медицинската етика като приложна етика.
3. Здраве и болест – отношение между медицинска теория и медицинска практика.
4. Исторически очерк върху медицинската помощ.
5. Нормативни аспекти на знание и действие в модерната медицина.
6. Отношение между лекар и пациент – патернализъм, договаряне, партньорство.
7. Защита правата на пациентите.
8. Основни въпроси на етиката на медицинските грижи. Достъп до здравни грижи.
9. Морални проблеми в репродуктивната медицина.
10. Морални проблеми на изследванията с човешки ембриони.
11. Морални проблеми на трансплантациите на органи.
12. Морални проблеми в палиативната медицина. Допустимо ли е асистираното самоубийство.
13. Семинар: Вайма Любе: Преднаталната и предимплантационна селекция на генен тест като проблем на дискриминацията.
14. Семинар: Елизабет Кюблър-Рос: За смъртта и умирането.
15. Семинар: Стилиян Йотов: Не признава ли нуждата закони?
Литература по темите:
Аристотел: Никомахова етика, София 1993.
Бояджиева, Б./ Томова, С./ Ончев, Г. (съст.): Лекарят, пациентът, обществото, София 1994.
Видева, Недялка: Девет лекции по история на етиката, София 2003.
Джонсън, Албърт Р: Раждането на биоетиката, София 2011.
Йотов, Стилиян: Не признава ли нуждата закони? – Социологически проблеми кн. 1-2 2006.
Калахан, Д.: Цели на медицината. Новите приоритети, София 1998.
Кант, Имануел: Основи на метафизика на нравите, София 1974.
Кънева, Валентина: Медицинска етика и практика: грижата за умиращия и проблемът за евтаназията – Социологически проблеми кн. 1-2 2006.
Кюблър-Рос, Елизабет: За смъртта и умирането, София 1996.
Лисаев, Петко: Евтаназия или медицински контрол над умирането и смъртта, Плевен 1999.
Любе, Вайма: Преднаталната и предимплантационна селекция на генен тест като проблем на дискриминацията – Социологически проблеми кн. 1-2 2006.
Мур, Джордж Едуард.: Основи на етиката, София 1992.
Тодоров, Христо: Какво е допустимо да се прави с ембриони. Германският случай – сп. Социологически проблеми кн. 1-2 2006.
Улф, Робърт Пол: За философията, София 2004.
Франкфърт, Хари Гордън: Свободата на волята и понятието за личност – сп. Философски алтернативи, бр. 6/2009, с. 26-38.
Фут, Филипа: Проблемът за аборта и учението за двойния ефект – в: Възраждането на добродетелта, София 1998, с. 43-57.
Хабермас, Юрген: Бъдещето на човешката природа, София 2004.
Христова, Станка: Етиката в света на биотехнологиите, Велико Търново 2009.
Чович, Анте: Етика и биоетика, София 2008.
Beauchamp, T. L./Childress, J. F.: Principles of Biomedical Ethics, Oxford University Press 2001.
Blum, Lawrence: Moral Perception and Particularity, Cambridge University Press 1994.
Dworkin, Gerald: Theory and Practice of Autonomy, Cambridge University Press 1988.
Engelhardt, Jr./Tristram, H.: The Foundations of Bioethics, New York 1996.
Foot, Philippa: Virtues and Vices, Oxford 1978.
Geach, Peter T.: Good and Evil – Analysis 17 (1956).
Nagel, Thomas: The Possibility of Altruism – Princeton University Press 1970.
Sandel, Michael J: The Case against Perfection, Harvard University Press 2007.
Scanlon, Thomas: What We Owe to Each Other, Belknap Press of Harvard University 2000.
Wildes, Kevin W.: Moral Acquaintances. Methodology in Bioethics, Notre Dame 2000.
Средства за оценяване:
ФОРМИ НА ТЕКУЩА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА
а) активност на студента по време на семинарите – 20%;
б) текуща оценка на знанията – 30 %;
в) изготвяне на реферат – 50%.
До края на семестъра всеки от студентите трябва да подготви реферат върху съгласуван с мен текст (статия, раздел, глава от книга и др.) в обем от 5-7 стандартни страници (30 реда 60 знака), в който очаквам:
а) да е посочен главния проблем, който се разглежда в текста, и евентуално неговата връзка с други проблеми;
б) да са посочени и обяснени ключовите понятия;
в) да е изложена и обяснена позицията на автора с нейните главни аргументи;
г) да е намерило израз критичното отношение на студента към изложената в текста гледна точка.
ФОРМА НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТА
Изпитът се провежда на края на зимния семестър на академичната година. Той е писмен и се състои в интерпретация на посочен от мен фрагмент от философско произведение. На изпит се явяват: а) студентите, които нямат оформени текущи оценки; 2) имат оформени положителни текущи оценки, които те желаят да подобрят.