BULB740 История на културната периодика

Анотация:

Културната и литературна периодика е неизменен традиционен обект за проучване за всички, които биха желали цялостно да проследят и ходовете на националната литературна история. Част от периодическите издания всъщност са основата и за формиране на литературни кръгове, за изява на нови стилове в литературата – включително и чрез огласяване на нарочни манифестни текстове. В края на 19. век българските списания все още са със смесен интердисциплинарен характер – с обществено-политически и културно-литературен характер. Едва в началото на 20. век започват да се утвърждават самостоятелни литературни периодични издания като вече през 20-те и 30-те години на 20. век към литературните списания се прибавят и литературните вестници. Много често литературното списание се съпътства и от специфична издателска библиотечна дейност. Курсът представя най-важните литературни издания от историята на българската литература от времето на Освобождението на България 1878 до първото десетилетие на 21. век. Самото описание и изучаване на литературните издания е и една специфична форма за проследяване на самата литературна история.

прочети още
Книгоиздаване и печат

Преподавател(и):

проф. Михаил Неделчев  
доц. Мария Огойска  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Студентите в курса се научават да виждат бъдещите класици на българската литература сред множеството публикували в периодиката автори, да проследяват първите им стъпки, като основание за литературно-историческото им утвърждаване. Същевременно те узнават, че богатството на литературата не е само във върховите класически произведения, но и в многобразието на стилови почерци и авторски имена. Чрез изучването на литературната и културна периодика студентите се учат и да виждат в практика на литературния живот, как се съотнася литературата към явленията на високата и ниската култура от съответните периоди.
Предварителни изисквания:


Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

1. Вазовите списания от румелийския период: “Наука” и “Зора”, както и списанието му от следемигрантския период “Денница”.

Консервативното списание “Българска сбирка” – като едно от списанията с най-продължителен живот, като Вазова “крепост”.

2. Списание “Мисъл”, двата му периода – общохуманитарен и тяснолитературен.

Списание “Мисъл”и кръга “Мисъл”. Сборниците “Мисъл” (1910-1911) като опит за продължаване на изданието.

3. Издателските начинания на Иван Ст. Андрейчин (“Бисери”, “Нов път” и др.)

4. Антон Страшимиров като редактор на литературни списания, даващи трибуна за нови литературни поколения (“Наш живот” и пр.).

5.Различните издания на втората вълна български модернисти (от “Звено”до “Пролом”)

6.Литератуните списания на Гео Милев (“Везни” и “Пламък”)

7. Списание “Златорог” и неговия редактор Владимир Василев. Голямото литературно списание като литературна институция.

8. Краткотрайните манифестни литературни издания: вестниците “Изток”, “Стрелец” и др.

9. “Литературен глас” на Д. М. Митов.

10. Леви литературни издания.

11. Списание “Хиперион” като късен орган на символизма. Редакторът Иван Радославов като апологет на Теодор Траянов и кръгът “Хиперион”.

12. Хумористичните и сатирични издания с литературен характер – от “Българан” през Червен смях до “Щурец” и двата облика на “Стършел”.

13. Литературните издания от края на 30-те до началото на 40-те години на 20 век: “Изкуство и критика” на Георги Цанев, като опит за алтернатива на “Златорог”; “Балкански преглед” и “Изкуство”, като опит за отстояване на независима позиция в условията на налагащата се комунистическа идеология.

14. Литературните списания от социалистическия период: “Литературен фронт”, “Септември”, “Пламък”, както и младежкият – “Пулс”. Регионалните литературни алманаси.

15. Българският литературен Самиздат от последните години на комунизма и началото на демократичния преход – “Глас”, “Мост” и др.

16.Явлението литературен вестник. Възобновените списания (“Демократически преглед”, “Везни” и др.)

(Темите предполагат разгръщане в повече от една лекция.)

Литература по темите:

Иван Богданоев, “Българска литературна периодика”

Иван Богданов, “Речник на българските псевдоними”, 1978 г.

Атлас на българската литература, т. 1-5

“Периодика и литература”, т. 1- 5

Сп. Пламък – фототипно издание

Сп. Везни – фототипно издание

И др.

Средства за оценяване:

уастие в лекциите, есе, курсова работа