PHIB704 Философията на Кант

Анотация:

• Главната цел на курса е да представи пред студентите философията на Имануел Кант. Доколкото “Коперниканският преврат” във философията, осъществен от Кант се състои най-вече в обосноваването на трансценденталния подход, ударението се поставя върху Кантовата система на трансцендентална критика, развита в по-късното творчество на философа.

• Тази система обхваща следните три произведения: “Критика на чистия разум”, “Критика на практическия разум” и “Критика на способността за съждение”. Те се разглеждат подробно като на основните дялове на всяко от трите съчинения е посветена по една отделна лекция.

• Изясняват се отделните комплекси от проблеми като се обръща специално внимание на сложния и необичаен категориален език на философа. За усвояването на този и език и за по-задълбоченото разбиране на Кантовите идеи трябва да допринесат и предвидените три семинара.

• Съществени усилия се полагат за представянето на основните теми и проблеми във философията на Кант като единно систематично цяло.

прочети още
Философия

Преподавател(и):

проф. Христо Тодоров  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

Успешно завършилите курса студенти трябва да:

1) знаят:

• какво е съдържанието на Кантовата система на трансцендентална критика, обхващаща Критика на чистия разум”, “Критика на практическия разум” и “Критика на способността за съждение”;

• кои са основните теми и проблеми, поставени и разисквани в тези три произведения;

• кои са основните категории на Кантовата философия.

2) могат:

• да разбират и да си служат с категориалния език на Кантовата трансцендентална философия;

• да разглеждат и разбират философията на Кант в нейната систематична цялост.


Предварителни изисквания:
Няма.

Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН (за аудиторен курс)

№ на занятие Заглавие на темата Форма на преподаване Брой часове

1 Животът и творчеството на Имануел Кант (1724-1804). Ранните произведения на Кант. Рационализъм, емпиризъм, критицизъм. Идеята за философска критика на разума. Лекция 2 ч.

2 Трансцендентално познание. Система на философията и система на трансценденталната критика – идея, елементи и структура. Априори и апостериори. Лекция 2 ч.

3 „Пролегомени към всяка бъдеща философия” Семинар

4 “Критика на чистия разум” (първо издание 1781, второ издание 1787). Задача и структура на произведението. Увод. Лекция 2 ч.

5 “Критика на чистия разум”. Елементи на познанието. Сетивност. Трансцендентална естетика. Пространството и времето като чисти форми на сетивния наглед. Лекция 2 ч.

6 “Критика на чистия разум”. Елементи на познанието. Мислене. Трансцендентална логика. Трансцендентална дедукция на чистите разсъдъчни понятия. Лекция 2 ч.

7 “Критика на чистия разум”. Разсъдък и разум. Трансцендентална диалектика. Трансцендентална илюзия. Трансцендентални идеи. Паралогизми и антиномия на чистия разум. Конститутивни и регулативни идеи. Лекция 2 ч.

8 Текуща проверка на знанията Практическо занятие 2 ч.

9 „Основи на метафизика на нравите” Семинар 2 ч.

10 “Критика на практическия разум” (1788). Кант и етическата традиция – особености на Кантовия подход към морала. Задача и структура на произведението. Увод. Автономия и хетерономия. Лекция 2 ч.

11 “Критика на практическия разум”. Аналитика на чистия практически разум. Дедукция на принципите на чистия практически разум. Категоричен императив. Разширение на чистия разум в неговата практическа употреба. Лекция 2 ч.

12 “Критика на практическия разум”. Диалектика на чистия практически разум. Антиномия на практическия разум. Примат на чистия практически разум. Постулати на чистия практически разум. Лекция 2 ч.

13 Критика на способността за съждение” (1790). Задача и структура на произведението. Увод. Свързване на целесъобразността на природата със способността за съждение. Определяща и рефлектираща способност за съждение. Аналитика на красивото. Вкус. Лекция 2 ч.

14 “Критика на способността за съждение”. Аналитика на възвишеното. Определения на възвишеното. Математически възвишено и динамически възвишено. Учение за гения. Лекция 2 ч.

15 “Що е Просвещение?” Семинар 2 ч.

Литература по темите:

ДЕНКОВ, ДИМИТЪР: Що е Просвещение? Текстове, жанрове, контексти около Кантовия „Отговор на въпроса: Що е Просвещение?”, София 2011.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Критика на практическия разум, София 1974.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Основи на метафизиката на нравите, София 1974.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Към вечния мир, София 1977.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Критика на способността за съждение, София 1980.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Антропология от прагматично гледище, София 1992.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Критика на чистия разум, София 1992.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Към вечния мир, София 1993.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Логика, София 1994.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Педагогика. Спорът на факултетите, София 1994.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Пролегомени, София 1993.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Религията в границите на самия разум, София 1997.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Избрани произведения 1755-1770, София 1998.

КАНТ, ИМАНУЕЛ: Кратки метафизически съчинения, София 2000.

КОРЕТ, ЕМЕРИХ; ШЛЬОНДОРФ, ХАРАЛД: Основен курс по философия т. 3, Философията на XVII и XVIII, София 2001.

КЪНЕВА, ВАЛЕНТИНА: Проблемът за злото във философията на Кант, София 2005.

ПАНОВА, ЕЛЕНА: Кант и аналитичната метафизика, София 1986.

ПАНОВА, ЕЛЕНА; СТЕФАНОВ, ИВАН: Европейската философия XVII – XVIII в., т. 1, София 1994.

ПАНОВА, ЕЛЕНА; СТЕФАНОВ, ИВАН: Европейската философия XVII – XIX в., т. 2, София 1996.

СТЕФАНОВ, ИВАН: Кант и проблемът за диалектиката, София 1981.

СТЕФАНОВ, ИВАН (и др. съст.): Кант и кантовата традиция в България, София 2001.

СТОЕВ, ХРИСТО: Понятията в „Критика на чистия разум”, София 2010.

Средства за оценяване:

ФОРМИ НА ТЕКУЩА ПРОВЕРКА И ОЦЕНКА

а) активност на студента по време на семинарите – 20%;

б) текуща проверка на знанията – 30%;

в) изготвяне на реферат – 50%.

До края на семестъра всеки от студентите трябва да подготви реферат в обем от 5-7 стандартни страници (30 реда 60 знака) върху избран от него текст (статия, раздел, глава от книга и др. от около 25 страници), в който очаквам:

а) да е посочен главният проблем, който се разглежда в текста, и евентуално неговата връзка с други проблеми;

б) да са посочени и обяснени ключовите понятия;

в) да е изложена и обяснена позицията на автора с нейните главни аргументи;

г) да е намерило израз критичното отношение на студента към изложената в текста гледна точка.

Валидна текуща оценка се формира само в случай, че оценката на ВСЕКИ ЕДИН от компонентите на текущото оценяване е различна от слаб 2.

ФОРМА НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗПИТА

Изпитът се провежда на края на зимния семестър на академичната година. Той се състои в интерпретация на посочен от мен фрагмент от философско произведение и събеседване върху реферата. На изпит се явяват: а) студентите, които нямат оформени текущи оценки; 2) имат оформени текущи оценки, които те желаят да подобрят.