SODB504 Координиране на случая: принципи

Анотация:

Курсът въвежда принципите и основните процедури от метода координиране на случай. Дефинират се концепциите за тежка психична болест и ограниченията в телесното, емоционално и социално функциониране които я съпровождат. Чрез работа по казуси студентите се упражняват последователно в изготвяне на оценка и създаване на терапевтична връзка с пациенти и техните семейства. Обсъждат се организационните форми, като екипен подход и програма от грижи, които са ключа към успешното обслужване на този вид проблеми.

прочети още
Социална работа

Преподавател(и):

гл. ас. Светлозар Василев  д-р

Описание на курса:

Компетенции:

КОМПЕТЕНЦИИ:

Успешно завършилите курса студенти:

1) знаят:

• целите и основните процедури на координиране на случай при пациенти с тежка психична болест;

• основни феноменологични и психоаналитични концепции приложими при обслужването на пациенти с тежка психична болест;

• кои са най-честите проблеми изискващи водене на случай и каккви практики съществуват в България.

2) могат:

• да разграничават случаите изискващи технологията на водене на случай от тези, при които тя не е необходима;

• да извършват оценка на потребности, психопатология, личност и рискове и да се договарят за целите и формата на бъдещата работа;

• да ползват екип от специалисти за целите на работата по случая.


Предварителни изисквания:
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ:

Студентите да имат знания и/или умения: теории на развитието, психопатология, формулировка по случай, психиатрия в общността



Форми на провеждане:
Редовен

Учебни форми:
Лекция

Език, на който се води курса:
Български

Теми, които се разглеждат в курса:

Урок № 1. Лекция 1. Въведение в координирането на случай”. Цели и задачи на курса в контекста на психично-здравната реформа в България. Обучителни методи. Съдържание на модула. Основи на психиатрията в общността. Тежка психична болест и честа психична болест, водене на случай.

Урок 2. Лекция. Роля на координирането на случаи. Програми от грижи в общността.

Диспансерен метод и координиране на случая. Елементи на програмите. Заключения.

Упражнения.

Урок 3. Лекция. Дефиниции и парадигми в областта на психичното здраве. Феноменологична, системна и психоаналитична. Метод основаващ се на доказателства. Значение на парадигмите при формулировката по случай. Упражнение.

Заключения.

Урок 4 Лекция. Оценка на потребности. Клиничен подход към потребностите.

Потребности и реформи. Оценка на житейската история и историята на заболяването.

Упражнение.

Урок 5. Упражнение. Клинична илюстрация на пациент с тежка психична болест. Работа по казус за оценка на потребности.

Урок 6. Лекция. Оценка на личност. Поведение на боледуване.

Урок 7. Упражнение. Работа по казус за оценка на личност и поведение на боледуване.

Урок 8. Лекция. Оценка на риск. Видове риск. Данни и доказателства и методи за оценяване. Управление на риска. Упражнения.

Урок 9. Упражнение. Оценка на риск – работа по казуси.

Урок 10.Лекция. Основания и индикации за приемане в програма за координиране на случай. Терапевтичен план.Компоненти. Цикъл на осигуряване на грижите.

Урок 11. Упражнение. Ангажиране и създаване на терапевтична връзка. Работа по казуси в група.

Урок 12. Лекция – медицински интервенции, Значение на медикаментозното лечение, Съдействие при лечение и подобряването му. Видове медикаментозни средства и тяхното приложение при тежките психични болести. Упражнение

Заключения

Урок 13. Лекция. Принуда и принудително лечение в контекста на психиатрията в общността. Основания. Модерни концепции. Упражнение

Урок 14. Упражнение. Ранно откриване и ранни интервенции при тежките психични болести. Критичен период. Ролята на координирането на случая. Упражнение

Урок 15. Упражнение. Ефективност на програмите за координиране на случай. Запознаване с изследователски данни и практически модели. Работа по казуси.

Литература по темите:

Основна библиография:

Burns, T.; Firn, M. (2010) – “Assertive outreach in mental health”, Oxford University press.

Kroon, J.D.& Weeghel, J. van (2004)– “Case management, quo vadis?”, in “Community care and psychiatric rehabilitation”, Japp van Weeghel (ed.), Sphere 2004;

Onyett, S. (1998) – Case management in Mental Health, Stanley Thornes Ltd., UK 1988;

Perris, C. (2009) - "Defining the concept of individual vulnerability as a base for psychotherepeutic interventions", in "Cognitive psychotherapy of psychotic and personality disorders", Perris & McGorry, P. (eds.), John Wiley & Sons 2009;

Sheperd, G. – “Models of Community care”, in “Community care and psychiatric rehabilitation”, Japp van Weeghel (ed.), Sphere 2002.

Thornicroft, G., Tansella, M., (1999), Translating ethical principles into outcome measures for mental health service research. Psychological Medicine, 29, 761-767. Cambridge University Press, 1999.

Средства за оценяване:

Тестове, есе, казуси и участие в час.