RESB008 Психология на потребността от сигурност
Анотация:
Курсът “Психология на потребността от сигурност” е интегративен подход към съчетаване на теоретични познания и богата гама от практически упражнения и ролеви игри, който цели да се въведат психологическите основания за поддържане на чувството за лична сигурност и изграждане на специфично адаптационно поведение в средови условия с различни нива на сигурност. Тематичният план на курса е ориентиран към теоретично изясняване на композицията от видове йерархични потребности и особеностите от субективната потребност от сигурност, различните видове сигурност. Акцентира се върху факторите, които повлияват личната сигурност и потребността от сигурност. В тематичния план на курса е отделен фокус върху практическите възможности за идентифициране на субективни умения за анализиране на потребността от сигурност на личностно, социално, държавно и международно ниво.
Целите на курса са свързани с идеята в методологичен план кратко да се представят различни теории за видовете сигурност, теории за емоциите на личността, концептуалната рамка на мотивите, потребностите и физиологичните реакции, както и ситуациите, които продуцират негативни емоции и нарушават субективната сигурност. Предвидено е да се обърне внимание и на психологичните механизми за управление на негативните емоционални реакции, които влияят на устойчивостта от потребността от сигурност.
Тематичният обхват на теоретичната част на курса включва психологичните основания за формиране на чувството за сигурност като елемент от субективната емоционална регулация, личностното адаптационното поведение и мотивационния комплекс на личността. В синхрон с европейската ориентираност на личната, институционалната, национална и международната сигурност, темите следват психологичните особености на различните личностни и социални потребности. Съдържанието на тематичния курс е съобразено с необходимостта от изграждане на психологическа теоретична компетентност за ефективните механизми за изграждане на лична сигурност на различни нива (личностно, семейно, соционално, институционално, държавно), което повлиява жизненото и професионално функциониране на всеки човек.
Дизайнът на курса е проектиран към развитие и на практически собствен опит в диагностика на емоционалните ресурси и диапазона от афекти, идентифициране на нивото на чувството за сигурност на всеки студент, което ще подпомогне изграждането на уникална субективна стратегия за изграждане на адаптационно поведение при рискови ситуации и при намалена сигурност.
Идейната рамка на практическата част на курса насочва към идентифициране на различни чувства, произход и свързаните с тях мисли, психологични и биологични състояния и степента на готовност на личността за действие в различни условия на социална сигурност или несигурност. Емоционалната инвестиция на всеки човек в областта на сигурността изразява стента, до която той е склонен да идентифицира своите емоции и да ги реинвестира в запазване на своята сигурност. Субективното убеждение за притежавани умения, чрез които всеки индивид управлява и регулира емоциите си, разбира ги, може да ги възприема, и е в състояние да ги изразява, и чрез тях да поддържа субективна сигурност е елемент от емоционалната интелигентност. В тази връзка се акцентира основно върху начините, по които най-добре се постига ефективна емоционална регулация и устойчиво чувство за сигурност, ниска импулсивност, адекватни и позитивни междуличностни взаимоотношения, управление на емоции.
Знанието за различните начини, по които се изразяват и възприемат емоциите ще обогатят студентите да изградят свой стил за диагностика на своя емоционален баланс или да регистрират емоционалните си дефицити в областта на личната сигурност.
Изборът на теми е резултат от нарастващата необходимост от психологически подготвени специалисти във всички сфери, които самостоятелно да могат да диагностицират и рационализират появяващите се емоционални проблеми при кризисни ситуации и нарушена лична сигурност, които са предпоставка за психичен стрес.
Чрез прилагане на практически занятия, ролеви игри и психологичния подход за рационализиране и превенция на стреса, се цели изграждане на субективна представа и опит за начина на възприемане и оценяване на стресовите стимули, с цел да се поддържа високо ниво на субективна сигурност. В практически план, адекватността на оценката на стреса може да е вид мотивиращ, структуриращ и подкрепящ механизъм за постигане на конкретни цели в професионалната или друга по вид социална дейност. Чрез извеждане на механизми за висока стресоустойчивост е възможно да се изграждат и поддържат добри психологически съвместими екипи от професионалисти, които трайно да са съпричастни към ценностите, културата и процесите във всички социални сфери.
Курсът “Психология на потребността от сигурност” е елемент от учебните дисциплини в обучението към Центъра за изучаване на рисковете и сигурността. Обвързан е структурно-логически с останалите дисциплини от програмата „Обществен ред и местно самоуправление”, като осигурява психологически базисни познания в сферата на социалната и организационна психология, психологията на емоциите, както и задълбочени познания в областта на психология на личността, стреса и психология на сигурността. Това са важни компоненти за изграждане на добра професионалната компетентност и подготовка на студентите за запознаване с особеностите на психологията на потребността от сигурност. Тематичният план е предназначен за студенти, обучаващи се в различните дисциплини, свързани с рисково поведение в сферата на сигурността.
Преподавател(и):
Антонина Кардашева д.н.
Описание на курса:
Компетенции:
Успешно завършилите курса студенти:
1) знаят:
- съвременни тенденции в развитието на психологията на емоциите, емоционалната интелигентност и поддържане на чувството за сигурност; различни видове сигурност;
- психологичните механизми за поддържане на оптимална емоционална регулация;
- психологичните механизми за управление на стреса;
- специфични теоретични аспекти на мотивацията и потребностите;
- разнообразие от базисни позитивни личностните ресурси.
2) могат:
- да идентифицират различни чувства, да намерят произхода им и свързаните с тях мисли, психологични и биологични състояния и степента на готовността им за действие;
- изграждат субективна представа за начина на възприемане и оценяване на стресовите стимули и поддържане на чувството за сигурност;
- развият ефективни модели за стресоустойчивост и устойчиво чувство за сигурност;
- да оценят степента на емоционалните си инвестиции в рискови и несигурни ситуации и възможностите за компенсирането им.
Предварителни изисквания:
Студентите да имат знания и/или умения:
• Видове психични процеси, протичащи в личността.
• Потребности и мотивация
• Видове емоции
Форми на провеждане:
Редовен
Учебни форми:
Лекция
Език, на който се води курса:
Български
Теми, които се разглеждат в курса:
ТЕМАТИЧЕН ПЛАН (за аудиторен курс)
№ на занятие Заглавие на темата Форма на преподаване Брой часове
1 Раздел 1. Психологията като наука. лекции 4
2 Предмет на психологията. Видове психични процеси.
Обектно – субектна структура на дейността по опазване на сигурността. Видове сигурност.
Психологически анализ на дейността по опазване на фирмена, институционална и национална сигурност. лекция 2
3 Личност – същност, личностови типологии.
Структурни елементи на личността и нейната цялост като система.
Емоции. Теория за емоциите.
Емоционална интелигентност.
Методологични аспекти за психодиагностика на личността. лекция 2
4 Раздел 2. Психология на потребностите лекции 4
5 Теория за мотивация и потребностите – Ейбрахам Маслоу.
Периоди на формиране на потребността от сигурност.
Феноменът - Заучена безпомощност и липса на потребност от сигурност. лекция 2
6 Самооценка – саморегулация – самоконтрол. Диагностика на негативни психични състояния, породени от нарушена потребност от сигурност. Проблемът за социалната адаптация, форми на дезадаптация и патологична потребност от сигурност.
Характер – същност. Проблемът «норма» в психологията. Характерови акцентуации.
Психични отклонения, застрашаващи сигурността на хората.лекция 2
7 Раздел 3. Психичен стрес и стресоустойчивост лекции 2
8 Същност на стреса и стратегии за справяне.
Видове оценки на стресовите стимули.
Стратегии за справяне със стрес.
Стрес от конфликтуване и нарушаване на личната сигурност.
Преодоляване на конфликти и запазване на личната сигурност. лекция 2
9 Психологически анализ на дейността по защита на сигурността – казуси.
Идентифициране на фактори на средата, нарушаващи личната и обществената сигурност.
Видове ситуации застрашаващи сигурността – изучаване и анализ на случаи.
Ролеви игри за целенасочено психологическо въздействие върху граждани и нарушители на сигурността. практическо занимание 4
10 Личност – психодиагностика на личността.
Видове адаптивно поведение и характеристиките на дезадаптивното поведение - изготвяне на психологично профилиране на личността на нарушителите на обществената сигурност.
Изследване на субективната емоционална интелигентност и стресоустойчивост – българска адаптация на метода TEIQue.
Оценъчни процеси при психичен стрес – анализ и психодиагностика на стресово поведение. практическо занимание 4
11 Психологически аспекти на воденето на преговори и тактики за запазване на личната и обществена сигурност.
Техники за изграждане на устойчива самооценка и потребност от сигурност. практическо занимание 4
12 Психология на общуването – закономерности в диалогичното общуване – казуси.
Стратегии за управление на “проблемните” поведения. Психология на личното участие в диалогичното общуване – активно, пасивно, вербално, невербално.
Диагностика на невербалното общуване и идентифициране на сигнали за потребност от сигурност. практическо занимание 4
13 Идентифициране на психологическите характеристики на тълпата.
Психология на диалога като социален капитал.
Опазване на сигурността при опасност от критични инциденти и разпространение на слухове. практическо занимание 4
Литература по темите:
Андреева,Л.(2001). Социална психология, Христоматия, София.
Андреева,Л.(1999). Социално познание и междуличностно взаимодействие. София, Лик.
Андреева,Л.(1999). Христоматия по психология на познанието, София.
Аргайл,М.,Хендерсън,М.(1989). Анатомия на човешките взаимоотношения. София, Наука и изкуство.
Божинова,Р.(1987). Влияние на мотивацията върху процеса на целеобразуване в зависимост от локализацията на контрола. Психологически изследвания, №1.
Божинова,Р.(1987). Насоченото върху себе си внимание и локализацията на контрола в процеса на целеобразуване. Психологически изследвания,№2.
Величков,А.(1997). Съвременни тенденции в психологията на личността. Българско списание по психология,бр.1
Величков,А.(1989). Личност и вътрешна мотивация. София, БАН.
Величков,А.(2001). Предполагаемите светове на личността. София, ВИПОНД - МВР.
Величков,А.,Радославова.М,Петков,Г. (2002). Оптимално функциониране на личността в социална среда.София.
Джонев,С.(2000). Социална психология,том 2.
Джонев,С.(2000).Социалната организация – Теория, Диагностика, Консултация, част 1, “Софи”-Р, София
Иванова,З. (1981). Личност и професионална адаптация., София, БАН.
Иванова,З.(1985). Човекът като субект на труда.София, Наука и изкуство.
Илиева,С.(1998).Организационно развитие. София, Университетско издателство "Св.Климент Охридски".
Илиева,С.,Дженкова,Г.,Алтимировска, Е.(2000). Власт и групова ефективност, Българско списание по психология, 3-4,3-15.
Илиева,С.,Трънкова,Н.(2005) Лидерски стилове и организационен климат в армейска среда, в Сборник Научни доклади, Трети Национален Конгрес по Психология, Октомври, София-Р, 300-305
Николов,Судаков (1985).Емоционален стрес. София.
Кардашева, А. (2006). Психология за родители. Издателство Ковачев.
Кардашева, А. (2012). За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българите. Издателство Ковачев.
Крумов,К.,Илиева,С.,Андонова,Д.(1996).Власт, конфликти и стилове на разрешаването им в организацията, Българско списание по психология, 1,70-82.
Маслоу, Е. (2005). Мотивация и личност. София.
Паунов,М.,(2001).Мотивация за добрите резултати и лоялността на хората с които работим,Университетско издателство “Стопанство”,София.
Радославова,М(2008).Психичното въздействие на ръководителя върху сътрудниците в организацията, Парадигма
Средства за оценяване:
ФОРМИ НА ОЦЕНЯВАНЕ ТЕКУЩ КОНТРОЛ КОМБИНИРАНО ОЦЕНЯВАНЕ ФИНАЛЕН ИЗПИТ
ТЕСТ
ПИСМЕНИ ЗАДАЧИ / РЕШАВАНЕ НА КАЗУС 30% 30% 30 %
ПРАКТИЧЕСКА ЗАДАЧА
РОЛЕВИ ИГРИ 20% 20% 20 %
ПОРТФОЛИО
УСТЕН ИЗПИТ
ЕСЕ 20% 50% 50%
КУРСОВА РАБОТА 30%